1 Р Е Ш Е Н И Е № 271 Гр.София, 25 май 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 214/10 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 16/ 16.03.10 г., постановена от АС-София /САС/ по В.Н.Д. 125/ 09 г., подсъдимият П. М. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354 А,ал.2,изр.1 вр.ал.1,изр.1, пр.4 НК. Срещу така постановения съдебен акт е постъпил прокурорски протест с оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Моли се присъдата на САС да бъде отменена на основание чл.354,ал.1,т.4 вр. ал.3,т.3 НПК и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста. Подсъдимият и неговият защитник молят присъдата на САС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Преди да бъде взето отношение по съществото на производството, касационната инстанция се счита задължена да отбележи две важни според нея обстоятелства. Първо, единственото касационно основание, изложено словно и цифрово в касационния протест, е допуснато от въззивния съд нарушение по материалното право, което оплакване, общо казано, се състои в оправдаване на виновен според прокурора човек. Затова се иска отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения на материалния закон. Същевременно, видно от съдържанието на протеста, се атакува становището на САС касателно възприемане и обсъждане на доказателствените материали, които според него не подкрепят обвинителната теза срещу К.. Или казано по друг начин, представителят на С. в същностен план мотивира незаконосъобразно интерпретиране на доказателствата от страна на въззивния съд, довели до порок в съдебната воля, който от своя страна е станал причина за нарушаване на материалния закон. Т.е., въпреки че не е написано изрично, са извлича и касационно оплакване по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Второ, настоящото разглеждане на делото е второ поред пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. С решение № 100/02.03.10 г., постановено по К.Н.Д.721/09 г. на ВКС, 1 н.о., е отменена предишна оправдателна присъда по това дело, произнесена от САС по В.Н.Д.639/09 г. Преценката на дадените указания по решението, по задължителността на които е взето подробно отношение от страна на въззивния съд при поредното разглеждане на делото, води този състав на касационната инстанция до извод за изпълнение на същите в най-пълен възможен обем. Единственото, което не е сторено, е, че САС не е пристъпил към реализиране на възможносттта по чл.143, ал.1 НПК „за отстраняване на противоречията в гласните доказателствени източници, изясняването на които е от съществено значение за тяхната достоверност и надеждност”, каквото процесуално задължение е вменено по отменителното решение на ВКС, цитирано по-горе. Това обаче въобще не може да бъде счетено за порок /не е и атакувано по протеста/. То е неизпълнимо, предвид обстоятелството, че подсъдимият не дава обяснения по обвинението, а основният свидетел твърди, че не си спомня подробности по случая, поради което е пристъпено към прочит на депозираните от него пред съдия показания на досъдебното производство. Няма как следователно да се говори за съществени противоречия между обясненията на подсъдим, който се ползува от процесуалното си право да не говори и свидетел, който също не казва нищо съществено пред съда. Точно критиката на въззивния съд към безкритичното възприемане от страна на Б. на показанията на свидетеля В., дадени от него на предсъдебната фаза, стои в основата на касационния протест. Според последния се е стигнало дори до осмисляне на свидетеля като подсъдим и до пълно обезценяване на обсъждания негов разпит. Казаното би могло да отговаря на процесуалната действителност, в случай, че САС бе построил мотивировката си само на съобщеното от свидетеля В.. Видно от мотивите към присъдата обаче, решаващият втори по фактите и правото съд е направил подробен анализ на заявеното от В. в хода на досъдебното производство и без да го изключи, го е сравнил детайлно с останалия, събран по делото доказателствен материал, набран в хода на съдебното разглеждане на делото. В тази връзка е обсъдена и съдебно-психиатричната експертиза касателно състоянието на В., която сама по себе си, а и съпоставена с неговите показания пред съдия на досъдебното производство, в никакъв случай не е достатъчна, за да се стигне до извод за доверяване на казаното от свидетеля безусловно и в перспектива, до заключение за виновност на подсъдимия К.. Само в подкрепа на развиваните тези за поведението на В., чиито действия са единствените, които доказателствено могат да бъдат свързани с пакета с инкриминираното наркотично вещество, апелативният съд е обсъждал възможността лицето да се освободи от този пакет в по-ранен момент. По-нататък, според прокурора превратно са тълкувани показанията на свидетеля К.. Като оставим настрана тезата, развита от съдебния орган, доколко са допустими показанията на този свидетел по силата на разпоредбата на чл.118 НПК, тъй като държавният обвинител не разгръща позицията си в тази насока в своя протест, а я маркира, К. сам по себе си е изключително коректен и заявява пред съда споделеното с него от лицата, участващи в процесната случка. Набавената от коментирания свидетел информация може да бъде разисквана като производно доказателство, чиято преценка следва да бъде внимателна, на фона на наличието на несъмнени първични доказателства. Що се отнася до прокурорската претенция за проявеното от САС служебно начало, с преценка за липсващи извънсъдебни признания на подсъдимия, каквото възражение не било направено дори от защитата, вероятно се има предвид фактът, че и свидетелят К. е категоричен, че пред него касаторът е отричал да е съпричастен към вмененото му наркотично вещество. Според представителя на С. се касаело за изявена в ущърб на обвинението като страна в съдебното производство проява на служебно начало, макар и да не се спори за верността на приетото. ВКС не може да намери аргументи за състоятелност на обсъждания довод. Вярно е, че съгласно чл.12 НПК водеща роля сред принципите на наказателния процес има състезателното начало. Който принцип е добре да бъде отстояван чрез процесуални изяви на самото държавно обвинение, а не единствено, когато е в полза на същото. Но също така е вярно, че разпоредбите на чл.13 и 14 НПК задължават решаващите органи /в случая съда/ в рамките но компетенциите си да вземе всякакви мерки за разкриване на обективната истина чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Отделно от това, никога не е имало спор по тълкуването на нормата на чл.314,ал.1 НПК, съгласно която въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от посочените от страните основания. Второстепенният съд е отразил пространни съображения относно взетото от него крайно решение по спора и ВКС се солидаризира изцяло с тях. В този контекст намира за релевантно осмислени на доказателствена плоскост липсата на дактилоскопни следи на подсъдимия и предаването от негова страна на процесната везна. Тези доказателства,съпоставени с останалите, както е сторил САС, не навеждат на единствен и безсъмнен извод за виновност на дееца и не може да се говори за тяхно превратно тълкуване. На последно място, според възражение от прокурорския протест, житейски допустимо е седящите на задната седалка свидетели А. и С. да са улисани в разговор помежду си и да не обърнат внимание на предаване на инкриминирания пакет с наркотик от подсъдимия на В.. Това не само е житейски допустимо, но е и доказано по показанията на посочените свидетели. Същевременно, безспорно А. е видял изхвърляне на някаква вещ след отваряне на вратата от другата страна на шофьорската, от В.. Но това не е достатъчно за приемане на виновност на касатора. В крайна сметка в насока на предаване на процесния пакет от подсъдимия на свидетеля се твърди единствено в депозираните на досъдебното производство пред съдия показания на В., възпроизведени отчасти и в показанията на свидетеля К.. Колкото и безкритичен да е подходът към тях обаче /което е невъзможно, в съотношение с останалия доказателствен материал/, най-малко може да се приеме, че В. бяга от собствена отговорност от една страна. От друга- непрецизността на заявеното от него може да се търси и на плоскостта на отричане свидетелят А. да е задавал въпрос какво е изхвърлено от колата. Обстоятелство, което е доказано по несъмнен начин от другите свидетели в автомобила и което само по себе си стои в основата на последващите действия, довели до образуване на настоящото наказателно производство. Предвид изложените аргументи, върховната съдебна инстанция по наказателни дела не счита, че второстепенният съд е постановил оправдателната спрямо дееца присъда на база на предположения. Съдебната воля по фактологията на престъпната дейност не е порочна, защото не е формирана при неправилен и дори изопачен прочит на доказателствата. В този смисъл не е допуснато нарушение нито на процесуалния,нито на материалния закон, за да следва отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 16/16.03.10 г., постановена от АС-София по В.Н.Д. 125/ 09 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.