2 1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е -решение №92 София,18 април 2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ с участието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 341 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 856/15 г. Окръжният съд-гр.Пловдив осъдил подсъдимия И. Г. И. на основание чл.343, ал.3, б.”б”, във връзка с ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1, чл.343 Г, чл.37, ал.1, т.7, чл.49, ал.2, чл.54 и чл.58а, ал.1, и ал.5 от НК на четири години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим; на седем години лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Със същата присъда подсъдимият е оправдан по част от първоначално предявеното му обвинение – да е извършил престъплението при нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП, а направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. С решение № 122 от 20.10.2015 г., постановено по внохд № 307/15 г., образувано по жалба на подс.И., Апелативният съд-гр.Пловдив изменил присъдата на ПОС като намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от четири години и четири месеца на четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от частния обвинител В. А. В., чрез адв.С. Ч., с която се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане, за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода. Пред ВКС жалбоподателката и повереника й, редовно призовани, не се явяват. Писмено (Вх.№ 4029 от 15.04.2015 г. по описа на ВКС) поддържат подадената жалба. От останалите страни по делото, участие в касационното производство взема само прокурор при Върховната касационна прокуратура. Последният изразява становище за неоснователност на подадената от В. жалба. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата на частния обвинител следва да се остави без разглеждане по същество и съображенията за това са следните: Съгласно чл.349, ал.3 от НПК тази страна в наказателния процес може да подава касационна жалба, когато са нарушени правата и законните й интереси. Когато съдебният акт е постановен в съгласие с направените от частния обвинител искания, без значение от процесуалното развитие на делото, няма как да се претендира накърняване на права и законни интереси, предпоставящи правото на обжалване по реда на глава двадесет и трета от НПК. Протокола от съдебното заседание, проведено на 10.06.2015 г. (л.43-44 от нохд), указва, че в хода на първоинстанционното производство повереника на частния обвинител В. – адв.С. (надлежно преупълномощен от адв.Ч. – л.36 от нохд) изрично е заявил, че „наказание от шест години лишаване от свобода, което след редукцията да бъде намалено на четири години лишаване от свобода, би постигнало целите в областта на личната и генералната превенция”. На същото място (л.44) е видно, че жалбоподателката е взела отношение – „поддържам това, което каза адвоката ми. Искам ефективна присъда”. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на частния обвинител В. А. В. против решение № 122 от 20.10.2015 г., постановено по внохд № 307/15 г. на Апелативния съд – [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: