10 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 591/14.07.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на единадесети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1432 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 208/ 10.12.2019 г. по гр.д. № 602/ 2018 г., с което Пловдивски апелативен съд, потвърждавайки решение № 333/ 01.08.2018 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлил иска на „Демано“ ООД срещу Народното събрание на Република България по чл. 4, параграф 3 от Договора за европейски съюз (ДЕС) за сумата 25 001.00 лв.
Производството по делото е спряно с определение № 190/07.07.2020 г. по настоящото дело до приключване на: 1) тълк. д. № 2/2015 г. но Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС и на първа и втора колегия на ВАС и 2) дело С-366/19 на Съда на Европейския съюз.
Тълкувателното дело приключи с определение № 1/25.03.2021 г. за отклоняване. Дело С-366/19 г. е заличено с определение от 26.10.2021 г. на Председателя на СЕС. Отпаднали са привременните пречки за допустимост на касационното производство. То следва да бъде възобновено.
Решението е обжалвано от „Демано“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите пет – материалноправни, а останалите - процесуалноправни:
1. Представлява ли имущество, защитено от чл. 17, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), вземането по договор за цената на произведената електрическа енергия, чийто размер и срок за изплащане са определени с нормативен акт?
2. Закрилата на имуществото по чл. 17, пар. 1 ХОПЕС зависи ли от размера или стойността на притежаваното имущество и изключва ли най-благоприятното ползване на имущество, в смисъл на носещо най-големи очаквани приходи?
3. Съответства ли на принципите за недискриминация, равно третиране и равнопоставеност, заложени в решенията на СЕС по дела С-319/02 и С-443/06 въведеното с § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 56 от 24 юли 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) намаляването на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници само за определени производители – тези, които са подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)?
4. Длъжен ли е въззивният съд да провери дали преференциалната цена предоставя предимство на производителите на ел.енергия от ВЕИ, засегнати от § 18 ПЗРЗИДЗЕ, и дали това предимство представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на чл. 107, §1 ДФЕС при липса на решение и открита от Европейската комисия официална процедура по разследване дали тази мярка представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ?
5. Допускат ли чл. 107 и чл. 108 ДФЕС законодателният орган на държава членка да извърши тази преценка чрез свой акт?
6. При оплаквания в жалбата за нищожност на първоинстанционното решение поради липса на мотиви и формирано вътрешно убеждение, евентуално – за допуснати съществени нарушения по чл. 12 и чл. 235, ал. 4 ГПК, следва ли въззивният съд да посочи конкретно кои са установените от първоинстанционния съд факти, към които е приложил съответната правна норма и е определил иска като неоснователен, а решението – за валидно?
7. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички доводи, твърдения и възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства?
8. Може ли съдът да прави правни изводи, като се позовава на обстоятелства, за които по делото не са представени доказателства и които не са отделени като безспорни или ненуждаещи се от доказване?
9. Длъжен ли и съдът да изложи точни и ясни мотиви от кои доказателства следват правните му изводи и въз основа на какви доказателства счита определени доводи и възражения за доказани?
10. Може ли въззивният съд да обезпечи правилното прилагане на императивна правна норма, без да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?
11. При допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, който не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест и за кои не сочат доказателства, длъжен ли е въззивният съд да събере тези доказателства?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По материалноправните извежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на СЕС. По процесуалноправните извежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и с конкретни решения на ВКС. Обосновава и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 4, пар. 3 ДЕС и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноските по делото.
Ответникът НС възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.
След отпадналата пречка по чл. 631, ал. 1, вр. чл. 633 ГПК касаторът счита, че за настоящия състав е възникнало задължението по чл. 267, ал. 3 от ДФЕС за преюдициално запитване до СЕС и сочи следните примерни въпроси:
1. Допуска ли чл. 65, пар. 3 от ДФЕС въвеждане на различно третиране на държава членка с национална правна уредба като § 18 ПЗРЗИДЗЕ на частноправни субекти, които са получили подпомагане по някоя от мерките за насърчаване на инвестициите в областта на производство на енергия от ВИ в съответствие с Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 за насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО?
2. Съответства ли на принципите за недискриминация, равно третиране и равнопоставеност национална правна уредба като § 18 ПЗРЗИДЗЕ, (обн., ДВ бр.56/2015 г.), в сила от 24.07.2015 г. за изменение на преференциалните цени за изкупуване на енергия от ВЕИ само за определени производители, подпомогнати по национална или европейска схема за подпомагане – тези, които са подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници?
3. Допускат ли чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз тълкуване във връзка с прилагането на чл. 3 и 4 от Директива 2009/28/ЕО, съществуването на вътрешноправна разпоредба като пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, която определя, че към еднородна по своя характер икономическа дейност, осъществявана при едни и същи или съпоставими условия за частноправни субекти, намиращи се в аналогична по своите основни елементи обстановка, са се прилагат различни мерки на подпомагане и различни преференциални цени на изкупуването на ел.енергия от възобновяеми фотоволтаични източници?
4. Като се има пред вид Решение от 15 април 2021 г. по съединени дела С-798/18 и С-799/18, ECLI:С:EU:2021:280 на Съда относно прилагането на Директива 2009/28/ЕО, следва ли принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че позволяват държава членка да измени правната уредба на производството на ел.енергия от ВЕИ, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране, състоящи се в изкупуване на произвежданата ел.енергия на преференциални цени по дългосрочни договори за период от 20 години, ако към момента на сключване и влизане в сила на договорите в правната уредба на държавата членка не е предвидена възможност за промяна на цената на изкупуване на ел.енергията, а от друга страна са дадени изрични въплътени в закона гаранции, че преференциалната цена на изкупуване ще се прилага за целия период на действие на договорите?
5. Следва ли общият принцип на пропорционалност, разглеждан във връзка с прилагането на чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО да бъде тълкуван в смисъл, че допуска национална правна уредба като § 18 ПЗРЗИДЗЕ, с която се изменят съществено преференциални цени на изкупуване на ел.енергия от ВЕИ, като се установят на ниво, при което дейността по производство на ел.енергия от ВЕИ става нерентабилна и води до нетна загуба от извършването й за субектите, спрямо които се прилагат новите цени?
6. Като се има пред вид решение от 10 септември на Съда по дело Plantanol по дело С-201/08, ЕCLI:EU:С:2009:539, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на ЕС да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава-членка да измени без достатъчно гаранции за предвидимост приложимата правна уредба към производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като предсрочно премахне съществуващи в националното законодателство мерки на стимулиране производството на ел.енергия от ВЕИ, които са свързани със сключени дългосрочни договори за изкупуване на ел.енергия, при условие, че към момента на сключване и влизане в сила на договорите в правната уредба но държавата членка не е предвидена възможност за промяна в цената на изкупуване на ел.енергията, а от друга страна – са дадени изрични въплътени в закон гаранции, че преференциалната цена на изкупуване ще се прилага за целия период на действие на договорите?
В определение № 190/07.07.2020 г. по настоящото дело е изяснена допустимостта и редовността на касационната жалба, но искането по чл. 267, ал. 3 ДФЕС е неоснователно, а повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:
За да квалифицира иска по чл. 4 § 3 ДЕС, въззивният съд е съобразил, че се основава на следните твърдения: 1) ищецът е адресат на § 18 ПЗРЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24 юли 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), а с този акт Народното събрание (законодателният орган на Република България – държава – членка на Европейския съюз) съществено е нарушил правото на Съюза, доколкото нормативният акт противоречи на чл. 63, пар. 1 ДФЕС; на чл. 108, пар. 2 ДФЕС; на чл. 16 и 17 ХОПЕС във връзка с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания и с чл. 3 и 4 от Директива 2009/28/ЕО; 2) тези норми и принципи от правото на ЕС предоставят права на частноправни субекти и в частност, на ищеца (различен извод не следва от това, че Република България не транспонира в срок до 30.06.2021 г. Директива 2009/28/ЕО (след като съгласно практиката на Съда на ЕС – делото Фацини Дори С-91/92 – е допустимо в периода преди изтичане на срока за транспониране в спорове между частноправни субекти националните съдилища да тълкуват националното право според изискванията на все още неприложена директива, то в още по-висока степен това изискване следва да е налице и когато срокът за транспониране на директивата е изтекъл без държавата-членка да е предприела действие по транспонирането й) и 3) е налице пряка причинно-следствена връзка между допуснатото съществено нарушение и понесена вреда – сумата 25 001 лв. (част от вземане в пълен размер 83 092.00 лв.) обезщетява пропуснатия доход в периода 01.08.2015 г. – 31.03.2017 г. поради разликата в цената за продажба на ЕЕ от собствената на ищеца ФЦ, определена с договора от 15.08.2012 г. с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в съответствие с действащия към момента на сключването му ЗЕВИ, и цената, определена с новите условия на договора поради промяната в националното законодателство с § 18 ПЗРЗИДЗЕ.
Въззивният съд е приел, че Народното събрание е надлежен процесуален субституент на държавата в смисъла, разяснен с практиката на СЕС. СЕС подчертава, че отговорността на държавата по иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС възниква независимо кой е публичният орган, извършил нарушението и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправяне на вредите. Всички държавни власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, са обвързани при изпълнението на своите задачи от изискването да спазват правилата, изведени от правото на Съюза (така Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 32; решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 32; решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, т. 30; решение от 25 ноември 2010 г., FuЯ, C-429/09, EU:C:2010:717, т. 46; решение от 28 юли 2016 г., Tomбљovб, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 19; решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С-571/16, EU:C:2018:807, т. 93). Отговорността на държавата не може да бъде поставена в зависимост от вътрешни правни норми за разпределение на компетентността между конституционните власти (Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 33). След определение № 1/25.03.2021 г. по тълк.д. № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОС ГТК на ВКС и на I-ва и II-ра колегия на ВАС настоящият състав е длъжен да приеме, че Народно събрание е надлежен процесуален субституент на държавата по искове по чл. 4, пар. 3 ДЕС за вреди на частноправни субекти поради допуснато от законодателния орган съществено нарушение на норми и принципи на Съюза, когато делата са образувани и висящи пред гражданските съдилища към влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.). Случаят е такъв, а въззивното решение е съобразено с тези решения на СЕС и с определение № 1/25.03.2021 г. по тълк.д. № 2/2015 г ВКС и ВАС. Поради това настоящият състав приема, че за надлежния ответник, ред и компетентен съд по разгледания и отхвърлен иск е неосъществимо основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на един поземлен имот в землището на [населено място]. Техническите власти му разрешават да изгради в имота ФЦ. На 18.06.2010 г. той подава заявление до ДФ Земеделие за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия - за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за реализиране на фотоволтаичната централа (ФЦ). На 03.05.2011 г. влиза в сила ЗЕВИ, който въвежда насърчения за производството на енергия от ВЕИ, чрез условия и ред за изкупуване на ЕЕ, произведена от ВЕИ, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане, - общественият доставчик/крайния снабдител е длъжен да изкупува произведената ЕЕ от ВЕИ в срока и при цената, определени с договора по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ (чл. 18, ал. 1, т. 6 и 7 ЗВЕИ, предишни т. 5 и т. 6). На 30.09.2011 г. ищецът сключва договор с ДФ „Земеделие“, изменен и допълнен с анекс от 23.04.2012 г., по силата на който получава безвъзмездна помощ от 334 985.60 лв. – 80 % от одобрените и реално извършени разходи, за които е кандидатствал по европейската схема за подпомагане (по мярка 312). На 13.06.2012 г. ищецът сключва договор с „ЕВН България Електроразпределение“ АД за присъединяване на ФЦ към електроразпределителната мрежа. На 27.06.2012 г. му е издадено разрешение за ползване на ФЦ. На 15.08.2012 г. при условията на чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ ищецът сключва с „ЕВН България електроснабдяване“ АД договора за изкупуване на електрическата енергия (ЕЕ), произвеждана от изградената със средствата от европейската схема за подпомагане ФЦ. Договорът съответства на условията на ЗЕВИ: ЕЕ се изкупува от обществения доставчик/крайния снабдител по цена, определена с решение на ДКЕВР, взето по съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕВИ, действащо към датата на въвеждане в експлоатация на ФЦ, за целия 20-годишен срок на сключения договора и без да се променя. Към 27.06.2012 г. (датата на въвеждане в експлоатация на ФЦ) преференциалната цена, определена с решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е 567.41 лв./МВтч.
§ 18, ал. 1 ПЗРЗИДЗЕ, в сила от 24.07.2015 г., предвижда, че за производителите на ЕЕ от ВЕИ, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ (до 03.08.2011 г.), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизане на закона в сила (към 24.07.2015 г.). Съгласно § 18, ал. 2 ПЗРЗИДЗЕ, производителите по ал. 1 привеждат в срок до 31.07.2015 г. сключените договори за изкупуване на ЕЕ в съответствие с новите изисквания на закона, а ако не направят това – след изтичане на този срок ЕЕ се изкупува по цената, определена в ал. 1 (§ 18, ал. 3 и ал. 4 ПЗРЗИДЗЕ). Последната ал. 5 от § 18 ПЗРЗИДЗЕ предвижда, че за производителите на ЕЕ от ВЕИпо ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ с уточнението, че след изтичане срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ преференциални цени не се предоставят.
При така установените факти и при този анализ на приложимия национален закон, въззивният съд е заключил, че ищецът е адресат на § 18 ПЗРЗИДЗЕ: 1) той е производител на ЕЕ от ФЦ (обект, изграден със средства от европейската схема за подпомагане) и 2) е подал заявлението за подпомагане към ДФ „Земеделие“ на 18.06.2010 г. (преди 03.08.2011 г., когато ЗЕВИ е влязъл в сила). § 18, ал. 1 ПЗРЗИДЗЕ предвижда, че за произвежданата ЕЕ от собствената на ищеца ФЦ, изградена със средства от европейската схема за подпомагане (по мярка 312) се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ (определената с решение Ц-14/01.07.2014 г. на ДКЕВР с действие към 24.07.2015 г.). Така, по силата на новия закон, цената по договора от 15.08.2012 г., сключен между ищеца и обществения доставчик, е изменена - считано от 24.07.2015 г. тя е в размер от 100.41 лв./МВтч (определената с решение Ц-14/01.07.2014 г. на ДКЕВР преференциална цена за ЕЕ, произвеждана от собствената на ищеца ФЦ.
За да отхвърли частичния иск на „Демано“ ООД срещу Народното събрание на Република България, въззивният съд е изключил една от кумулативните предпоставки за възникването на обективната отговорност на държавата по чл. 4, пар. 3 ДЕС – съществено нарушение на правото на ЕС чрез приемане на несъответен на нормите и принципите на Съюза нормативен акт от законодателния орган. След прецизен анализ на заявените с иска основания, въззивният съд е заключил, че § 18 ПЗРЗИДЗЕ съответства на чл. 63, пар. 1 ДФЕС, чл. 16 и 17 ХОПЕС във връзка с произтичащите от тях принципи на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания и на чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО. Изключил е възможността § 18 ПЗРЗИДЗЕ да противоречи на чл. 108, пар. 2 ДФЕС. Намерил е да липсва решение на Европейската комисия, установяващо несъвместимост с вътрешния пазар за предоставената държавна помощ и определящо срок, в който България да е задължена да отмени или измени предоставената помощ за ВЕИ, изградени със средства по европейските схеми за подпомагане. При липсата на подобно решение и на процедура против България поради неизпълнението му приетият национален закон обективно не може да противоречи на чл. 108, пар. 2 ДФЕС.
Въззивният съд е разсъждавал и върху това дали § 18 ПЗРЗИДЗЕ не представлява средство за произволна дискриминация, която изрично е забранена съгласно чл. 65, ал. 3 ДФЕС. С въззивната жалба ищецът се е оплакал, че първата инстанция е била длъжна служебно да провери съответствието на националния закон и с тази забрана. С исковата молба обаче не са заявени твърдения за нарушение по чл. 65, ал. 3 ДФЕС, а и по чл. 20 и чл. 21 ХОПЕС, допуснати от законодателния орган. Едва с въззивната жалба ищецът се е оплакал, че с § 18 ПЗРЗИДЗЕ по произволен критерий (датата на подаденото заявление за подпомагане) законодателят е обособил три групи производители на зелена енергия, които са получили подпомагане, но продават ЕЕ на различни цени. Твърденията за различно третиране в националния закон на идентични случаи - дискриминация, забранена от правото на Европейския съюз, - надхвърлят основанията, заявени с иска. Въззивният съд не е следвало да ги разглежда като надхвърлящи предмета на делото (чл. 6, ал. 2 ГПК). Това обаче не променя крайния резултат, доколкото с обжалваното решение искът е отхвърлен. Изложеното е достатъчно, за да изключи задължението на настоящата инстанция да отправи преюдициално запитване до СЕС по примерно формулираните от касатора въпроси № № 1 – 3. Чл. 267 ДФЕС не допуска отправянето на въпрос, който надхвърля предмета на делото (на главното производство). Изложеното изключва и общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроси № 3 10 и 11 в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Материалноправният (въпрос № 3) касаторът основава на същите незаявени с исковата молба твърдения за нарушение на правото на Съюза, а процесуалноправните (въпрос № 10 и 11) кореспондират с тях.
С решение от 11 юли 2019 г. Agrenergy по съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18 Съдът на ЕС с уговорката, че запитващата юрисдикция трябва да извърши съответните проверки, като вземе пред вид всички релевантни обстоятелства по главното производство, но също така да съобрази, че чл. 3, пар. 3, б. а) от Директива 2009/28/ЕО във връзка с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която позволява на държавата членка да намали или дори да премахне определените по-рано тарифи за стимулиране на слънчеви волтаични инсталации.
С решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) по съединени дела С-798/18 и С-799/18 Съдът на ЕС прие, че (италианският) национален съд трябва да извърши съответните проверки, като вземе пред вид всички релевантни обстоятелства по главното производство, но също така да съобрази, че чл. 3, пар. 3, б. „а“ от Директива 2009/28/ЕО и чл. 16 и чл. 17 от ХОПЕС във връзка с принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с административни решения и потвърдени ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения.
Тези решения на Съда на ЕС, както и обстоятелството, че искът по чл. 4, пар. 3 ДФЕС е основан на твърдения за национален закон (§ 18 ПЗРЗДЗЕ), който в противоречие със същите норми и принципи на Съюза (с чл. 3 и 4 от Директива 2009/28/ЕО и чл. 16 и чл. 17 от ХОПЕС във връзка с принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания) предвижда намаляване на плащането на насърчения за енергията, произведена от ВЕИ (предоставените с договора по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ, сключен между ищеца като собственик на изградената със средства от европейска схема за подпомагане ФЦ и обществения доставчик, на преференциална цена, определена с решение на ДКЕВР (административен орган)), като оспореният национален закон се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения (към 24.07.2015 г., когато влезе в сила на § 18 ПЗРЗИДЗЕ), е достатъчно за следните изводи. Първо, налице е сходство в правната уредба на Италия и България, уреждаща схемите за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници. Второ, отговорът на примерно формулираните от касатора въпроси № № 4 – 6 от искането за преюдициално запитване до СЕС произтича ясно и недвусмислено от приложимата практика на СЕС, а това изключва задължението на Върховния касационен съд по чл. 267 ДФЕС. Трето, тълкуването на правото на ЕС, извършено от Съда на ЕС, има задължителна сила за юрисдикциите на държавите-членки. Изключена е и всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по повдигнатите въпроси № 1 и 2 (материалноправните), но и по останалите процесуалноправни (№ 6 – 9). Обжалваното решение съдържа необходимите мотиви, които изясняват установеното от въззивния съд съответствие на националния закон с онези норми и принципи от наднационалния правен ред, заявени с исковата молба като основание на частичния иск и които изключват възможността да се ангажира обективната отговорност на държавата по чл. 4, пар. 3 ДЕС.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба материалноправни въпроси (№ 4 и № 5) изразяват несъгласието на касатора с мотивите, при които въззивният съд е (обективно) е изключил възможността § 18 ПЗРЗИДЗЕ да противоречи на чл. 108, пар. 2 ДФЕС. В настоящата фаза по селектиране на касационната жалба обаче Върховният касационен съд няма правомощието да разглежда касационните основания (така т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). По тези въпроси е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1432/ 2020 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Демано“ ООД за преюдициално запитване по чл. 267 ДФЕС.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение №208/10.12.2019 г. по гр.д. № 602/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|