Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 08.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 2872/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Г. М. В. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 213 от 07.02.2011г. по в.гр.д. № 233/2010г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд, І ГО - 7 с-в, от 29.12.2008г. по гр.д. № 3179/2004г., и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Г. М. В. против Министерство на финансите иск по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 7 ЗОДОВ за разликата над 1 116 308,87 лв. до пълния размер 8 056 757,48 лв. Въззивното решение е влязло в сила с постановяването на определение № 756 от 28.05.2012г. по гр.д. № 895/2012г. ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване. Ответникът по молбата Министерство на финансите в представения писмен отговор и чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Д. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Контролиращата страна Прокуратурата на Република България чрез прокурор С. от В. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Предвид заявените с молбата за отмяна дати на снабдяване с приложените документи, ВКС приема, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: За да отхвърли предявения от Г. М. В. против Министерство на финансите иск по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 7 ЗОДОВ за разликата над 1 116 308,87 лв. до пълния размер 8 056 757,48 лв., въззивният съд е приел, че защитената сума по ЗДЗВСТБ /отм./ е в размер на 763 564,83 щ. долара, поради което именно тази е ефективно претърпяната вреда, с която се е намалил патримониумът на ищеца. Вещите лица от тройната съдебно-счетоводна експертиза са дали заключение с варианти за размера на неустойката, която се дължи от [фирма] поради неизпълнение на задължението й по договора за срочен влог, както и за размера на дължимите лихви по анекса към договора за срочен банков влог за периода от обявяване на ТБ [фирма] в несъстоятелност. На ищеца обаче не се дължи нито неустойка по договора за срочен банков влог, нито възнаградителна лихва. Отговорността по ЗОДОВ по същността си е деликтна, а не договорна, поради което обезщетението е в размер на сумата, която е защитена от ЗДЗВСТБ /отм./ -763 564,83 щ. долара, равностойни на 1 116 308,87 лв. Молителят твърди, че са настъпили нови обстоятелства, удостоверени с приложените към молбата документи, които са от съществено значение за делото. Като нови писмени доказателства прилага: отчет за дейността на синдика на [фирма] в несъстоятелност през периода 01.05. - 31.05.2000г., отчет за дейността на синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ през периода 01.07. - 01.08.1998г., указание от 08.04.1998г. на БНБ, допълнително удостоверение от 14.04.1998г. на [фирма] /в несъстоятелност/ до ТБ [фирма], отчет за дейността на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/, телекс на министъра на финансите от 25.05.1998г., удостоверение от Ц. с което банката удостоверява, че не е получила гаранционните държавни ценни книжа в щ. долари с което не е обезпечено вземането на Г. В. по валутна разплащателна сметка в ТБ [фирма] /в несъстоятелност/ по ЗДЗВСТБ. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато след влизане в сила на съдебния акт се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на делото, които не са били известни на страната, или макар и да са й били известни твърдените обстоятелства, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяването им. Молителят е могъл своевременно да се снабди с представените документи, открити според изложеното в молбата за отмяна при преглед на архива на ТБ [фирма] /н/ в „Централен държавен архив”, при добра грижа при воденето на делото. Документите на ТБ [фирма] /н/ в „Централен държавен архив” са могли да бъдат своевременно прегледани и ангажирани като доказателства така, както това е направено по-късно. Освен това представените документи не съдържат нови обстоятелства от значение за делото. Съдържащите се в удостоверението от Ц. данни, че банката не е получила гаранционните държавни ценни книжа в щ. долари с което не е обезпечено вземането на Г. В. по валутна разплащателна сметка в ТБ [фирма] /в несъстоятелност/ по ЗДЗВСТБ, не са нови. За да постанови решението в уважената част на иска съдът е приел, че не е установено сумата в размер на 763 564,83 щ. долара да е постъпила по сметка на ищеца в Д. или на [фирма], с която е бил сключен договор за разкриване на сметки по реда на чл. 3 ЗДЗВСТБ /отм./. Напротив, установено е, че в тези банки не са превеждани суми в полза на Г. В.. Представените като нови писмени доказателства документи и изложените от молителя мотиви в молбата за отмяна са в подкрепа на приетото от съда, че е доказано бездействие на длъжностни лица от Министерство на финансите, които не са предприели необходимите действия за осигуряване на средствата, необходими за реализиране на правата на ищеца по ЗДЗВСТБ /отм./. Това противоправно бездействие обуславя отговорността на МФ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ. Както бе посочено по-горе за да отхвърли иска съдът е приел, че защитената сума по ЗДЗВСТБ /отм./ е в размер на 763 564,83 щ. долара и именно тази е доказаната ефективно претърпяна вреда, с която се е намалил патримониумът на ищеца. Относно претенцията за обезщетение за вреди от пропусната лихва и неустойка съдът е приел, че няма законово основание за присъждането им - на ищеца не се дължи нито неустойка по договора за срочен банков влог, нито възнаградителна лихва, тъй като отговорността по ЗОДОВ е деликтна, а не договорна, и обезщетението е в размер на сумата, която е защитена от ЗДЗВСТБ /отм./. Приложените документи не внасят нови обстоятелства в приетата от съда фактическата обстановка и са неотносими към правните изводи на съда за липса на основание по ЗОДОВ за присъждане на претендираното обезщетение. В заключение следва да се приеме, че предвид мотивите на съда за отхвърляне на иска, документите не са от значение за решаването на делото. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Г. М. В. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 213 от 07.02.2011г. по в.гр.д. № 233/2010г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в. Председател: Членове: