1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 193 ГР. С., 18.03.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.03.13 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №1534/13 г. , намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д., чрез адв. П.- АК, Х., срещу въззивното определение на Хасковски окръжен съд / ОС/ по ч.гр.д. №904/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по иска на касатора срещу Агенция „Митници” за признаване нищожността на заповедта на директора на агенцията, с която е утвърдено щатното й разписание от 1.07.12 г. и изпращане на исковата молба в тази част по подсъдност на административен съд – С.. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че въпросът: по какъв ред следва да се предяви и разгледа преюдициалният въпрос за нищожността на заповедта за утвърждаване на щатното разписание и следва ли искането за признаване на тази нищожност да се отнесе, респ. препрати към административен съд, вместо да се разгледа от сезираният с тр. спор граждански съд, е от значение за точното прилагане на закона при осъществяване защитата на ищеца срещу оспореното като незаконно уволнение. В. съд е приел, че процесната заповед не е административен акт по см. на АПК, тъй като издалият я директор на агенцията не действа в качеството на административен орган, а като работодател по трудовото правоотношение. Тя е частноправен акт, чиято законосъобразност при заявеното от ищеца оспорване, гражданският съд следва да обсъди при решаване на спора за законността на уволнението. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по иска за признаване нищожността на заповедта за утвърждаване на щатното разписание. За правилността на първоинст. определение за изпращане на исковата молба по подсъдност на административния съд въззивният съд не се е произнесъл – не го е потвърдил, но не го е и отменил изрично в тази част. Изводите на въззивния съд за характера на заповедта за утвърждаване на щатното разписание са съответни на практиката на ВКС –ППВС №4/76 г., т.2, р. по гр.д. №672/11 г. на трето г.о. и др. В последното е прието, че „частни документи, каквито са заповедите на работодателя за утвърждаване или изменение на щатно разписание не обективират разпореждане с права. Работниците и служителите не могат да черпят права от заповедите за утвърждаване или промяна на щатното разписание, нито пък могат да черпят права от работодателя или негов представител, подписал документа. Щатното разписание е вътрешен за дружеството документ, съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното разпределение по длъжности. Само по себе си щатното разписание не създава или прехвърля права, които работниците и служителите да придобиват по силата на документа”. Заповедта за утвърждаване на щатното разписание /както и заповедта за уволнение на служителя/ не е административен акт, а за законността на извършеното с нея действие като част от предмета на иска по чл.344, ал.1 КТ се произнася гражданският съд. Тези съображения обаче водят до извод, че искът е недопустим / както е прието в мотивите на обжалваното въззивно определение/, а не че е подсъден на административния съд. Затова и за да се избегне неяснота и объркване, обжалването следва да се допусне поради противоречие на постановения от първоинстанционния и потвърден / неотменен/ от въззивния съд краен резултат за изпращане на исковата молба по подсъдност с цитираната практика на ВКС – чл.280, ал.1,т.1 ГПК. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: Производството по иска за признаване нищожността на заповедта за утвърждаване на щатното разписание наистина подлежи на прекратяване пред гражданския съд, но не поради неподсъдност на спора, а поради недопустимост на иска - искът е недопустим по арг. от чл.357 КТ поради характера и последиците на заповедта за утвърждаване на щатното разписание - тя създава предпоставки и условия за засягане правата на служителите по тр. правоотношение, но не ги засяга пряко – ППВС №4/76 г.,т.2. В. определение, с което е потвърдено първоинстанционното за изпращане на исковата молба в тази част по подсъдност на адм. съд е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за прекратяване на производството по иска поради недопустимостта му. По въпроса за законността / откъм предпоставки и компетентност на извършилия я орган/ на утвърдената със заповедта промяна в щатното разписание, като част от предмета на иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ, следва да се произнесе преюдициално гражданският съд, сезиран със спора за отмяна на уволнението. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Хасковски окръжен съд по ч.гр .д. №904/12 г. от 20.12.12 г. в частта , с която е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по иска за признаване нищожността на заповедта на директора на Агенция „Митници” за утвърждаване щатното й разписание от 1.07.12 г. и изпращане на исковата молба в тази част по подсъдност на административния съд. ОТМЕНЯ това въззивно определение и вместо него постановява: Прекратява производството по предявения от А. Д. срещу Агенция „Митници” иск за признаване нищожността на заповедта на директора на агенцията за утвърждаване на щатното разписание от 1.07.12 г., поради недопустимост на иска. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: