РЕШЕНИЕ                                                                   N 359   София, 26.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 537/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Б. М. от гр. П. срещу решение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 1988/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. С определение от 02.07.2009 г. по гр. д. 537/2009 г. състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 3788/2007 г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която е допуснато да се извърши делба между касатора и М. М. на гараж застроен на площ от 24 кв. м. в УПИ *, в кв. 108 по плана на гр. П. ч. при равни права. Касационният довод е за необоснованост на извода, че построеният от касатора в имота гараж е съсобствен между страните. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченото касационно основание и въз основа на установените факти по делото намери следното: От фактическа страна е установено, че на родителите на страните и на други лица през 1956 г. е било отстъпено право на строеж на двуетажна жилищна сградата за УПИ *, в кв. 108 по плана на гр. П.q ІІІ ч. Сградата е реализирана по стопански начин на основание договор за групов строеж. Съсобствеността върху нея е прекратена с договор за делба от 29.12.1984 г., по силата на който в общ дял на касатора и сестра му М. М. са поставени по ¼ ид. ч. от апартамент, намиращ се в източната част на първия етаж, а на майка им С. М. 1/2 ид. ч. от същия апартамент. Към този момент техният баща Б, на когото е било отстъпено правото на строеж, е бил починал (31.12.19785 г.). С гласни доказателства е установено, че ищцата М е напуснала домът на родителите си през 1970 г. , когато е сключила брак и че не е живяла в него до предявяване на иска. Свидетелите установяват, че родителите й са й дарили имот в с. К. и че бащата е имал намерение апартамента да остави са сина си. Това се установява и от представения нот. акт за дарение № 1* т. ХІІІ, от 12.09.1974 г. за имот парцел ****, в кв. 23 по плана на с. К.. Свидетелите установяват и това, че приживе на бащата касаторът е построил в дворното място гараж, който е използвал за задоволяване на нуждите си от паркиране на лек автомобил и на които действия никой не се е противопоставял. Свидетелите установяват, че сестрата М. не е посещавала имота, в който е живял касаторът и не е ползвала построения от касатора гараж. Първоначално гаражът е бил изпълнени от дървени елементи, след което касаторът е построил масивна постройка. С писмени доказателства е установено, че незаконно построеният гараж е бил узаконен през 1973 г. като е издадено строително разрешение № 144 от 13.09.1973 г. на Б. М. , бащата на касатара. С гласни доказателства е установено, че гаражът е построен от касатора и е използван само от него. През 1998 г. го е декларирал като свой и заплаща дължимите данъци, което е манифестиране на събективното му отношение към обекта, че го владее за себе си. При така установените факти е направен необоснован извод, че гаражът е съсобствен между съделителите Б. М. и неговата сестра М. Гаражът е построен от касатора върху държавен имот и е владян само от него. М. М. не се легитимира като собственик на терена, а само на идеална част от правото на строеж за жилищна сграда. На основание отстъпеното право на строеж върху държавен имот наследодателят на страните е имал и правото да се ползва от терена на целия парцел **** чл. 130, ал. 4 ЗТСУ (отм.).законяването на построения гараж няма за последица отстъпване правото на строеж за този обект. Право на строеж за гараж не е отстъпвано в полза на наследодателя на страните, както и в полза на съделителката М по предвидения за това ред, поради което тя не се легитимира като съсобственик на този обект на основание чл. 63 ЗС. Тя не установява да е участвала в построяването на гаража и да го е владяла след построяването му, поради което не е придобила вещни права и на оригинерно основание давностно владение. Съобразно това между страните не е възникнала съсобственост по отношение на гаража и предявения иск за делба като неоснователен следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.       Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 1988/2008 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 3788/2007 г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която е допуснато да се извърши делба между Я на гараж застроен на площ от 24 кв. м. в УПИ *, в кв. 108 по плана на гр. П. ч. при равни права и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. М. срещу Я. Б. М. иск за делба на гараж застроен на площ от 24 кв. м. в УПИ *, в кв. 108 по плана на гр. П. ч.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: