Р Е Ш Е Н И Е №. 229 гр. София, 22 юли 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 1331/ 2011г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Н. Б., от [населено място], срещу въззивно решение № 7 от 17. 01. 2011г., на Апелативен съд- гр.Велико Търново, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 374/ 2011г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 58 от 23. 09. 2010г., по НОХД № 935/ 2010г., на Плевенския окръжен съд, наказателен състав, в частта й за правната квалификация на престъплението, и е потвърдена в останалата. От съдържанието на саморъчната касационна жалба на подсъдимия П. Н. Б. се извеждат доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Поддържа се, че в производството по делото не е привлечен към наказателна отговорност неговият съучастник, и в резултат касаторът се е оказал единственият осъден за престъпление, което той е изпълнил съвместно с друго лице. Искането е за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане- на Окръжна следствена служба- гр.Плевен. Подсъдимият, лично, в съдебно заседание пред касационната инстанция поддържа жалбата, по съображенията в нея, със заявеното искане, алтернативно моли за намаляване размера на наложеното му наказание. Частният обвинител и граждански ищец К. Ц. А., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си Ц. Г. А. и частният обвинител Д. Н. П., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Л. П., редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуален представител, и не вземат становище по постъпилата касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия П. Н. Б. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Плевенският окръжен съд, наказателен състав, е признал подсъдимия П. Н. Б., от [населено място], за виновен в това, че на 3. 06. 2010г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ, на стойност 139 лв., от владението на Д. Н. П., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, и чл. 58а НК, го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода. Признал е същия подсъдим за виновен и в това, че на същата дата и място, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ, на стойност 129 лв., от владението на К. Ц. А., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, и чл. 58а НК, го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по обвиненията в останалата им част. На основание чл. 23 НК е определил на подсъдимия П. Н. Б. едно общо наказание, а именно три години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор. Осъдил е подсъдимия Б. да заплати на К. Ц. А. сумата 129 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 3. 06. 2010г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част. Осъдил е подсъдимия да заплати разноските по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск. С обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил цитираната първоинстанционна присъда, като е преквалифицирал двете отделни деяния, в единно продължавано престъпление, с правна квалификация по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 58а НК, за което го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, и е постановил наказанието да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор. Отменил е присъдата, в частта й по приложението на чл. 23, ал. 1 НК, и я е потвърдил в останалата. Поддържаният в жалбата на подсъдимия Б. довод за нарушение на материалния закон, развит в корелация с този за допуснато съществено процесуално нарушение, е изцяло неоснователен. Същият се свежда до неправилното, според него, осъждане по предявеното му обвинение, при положение, че участие в извършване на престъплението има и друго лице, което не е било привлечено към наказателна отговорност. По този начин, само от факта, че той единствен е признат за виновен и е осъден в рамките на конкретното наказателно производство, касаторът черпи аргументите си в подкрепа на заявеното основание за касационна отмяна на въззивния съдебен акт. Тук е мястото изрично да се изтъкне, че изцяло извън правомощията на съда е преценката какво обвинение да бъде повдигано и срещу кои лица. Обсъжданата процесуална дейност е изцяло в рамките на компетентността на прокурора- чл. 46, чл. 196, чл. 212, чл. 242 и сл. НПК, и дори в хода на съдебното следствие решаващият съдебен състав да констатира, че участие в конкретното престъпление имат и лица, които не са били предадени на съд, той няма правомощията нито да замести прокурора, нито да му укаже какви обвинения и срещу кого да повдига, нито пък на това основание да прекрати съдебното производство. Съдебната преценка по същество е уредена с нормата на чл. 301 НПК, а по отношение на лицата, тя се ограничава до подсъдимите по всяко конкретно дело. По настоящото дело съдебното производство пред първата инстанция е протекло по диференцираната процедура, уредена по глава ХХVІІ НПК- съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Жалбоподателят е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират доказателства, във връзка с което е бил премиран с налагане на наказание в по- нисък размер, при условията на чл. 58а НК. На следващо място, макар и само за пълнота, е необходимо да се отбележи, че приетите за установени фактически положения по делото не сочат на данни за съвместна престъпна дейност на касатора с друго лице. И двете пострадали момчета еднозначно и категорично са го разпознали като извършителят на престъпните посегателства срещу тях, а в свидетелските си показания подробно са възпроизвели всички негови действия, проследени в тяхната хронология. Действително, свид. Д. П. и К. А. са обяснили, че при срещата им на улицата, подсъдимият Б. се е движел заедно с още едно лице, което обаче не е взело никакво участие в изпълнението на престъплението- стояло е настрани, докато всички действия по насилственото отнемане на инкриминираните мобилни телефони са били изпълнени от жалбоподателя. С касационната жалба, очертаваща пределите на проверката на ВКС, съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, не се релевира довод за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което в конкретния случай настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Това би се наложило само при данни за необходимост касационният съд да упражни конституционните си правомощия по чл. 124 от Конституцията на РБ, при констатации за особено съществени нарушения на НК и НПК, сериозно накърняващи правата на подсъдимото лице. Конкретният случай не е такъв, доколкото наказанието на дееца е определено законосъобразно и справедливо, при стриктното спазване на правилата и критериите по чл. 58а НК, съобразено е с реализиране на целите, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Предвид горните съображения, като намери, че касационната жалба на подсъдимия П. Н. Б., с която е сезиран, е изцяло неоснователна, ВКС в настоящия си състав, прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 7 от 17. 01. 2011г., постановено по ВНОХД № 374/ 2011г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: