Р Е Ш Е Н И Е № 468 София, 14 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Ат. ГЕБРЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. П. наказателно дело № 1236/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия А. С. Т. срещу въззивно решение № 505 от 02.04.2012 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1036/2012 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото С първоинстанционната присъда № 119/16.05.2011 г., постановена по НОХД № 674/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, подс. Т. e бил признат за виновен за това, че на 30.09.2005 г. на главен път Е-79 в района на м. М. при управление на товарен автомобил „Прага”, модел В 35 с ДК № Сф 41-29 ТВ нарушил правилото за движение по пътищата на чл. 70 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Г. К. Т. и средна телесна повреда на З. К. Т. , поради което и на основание чл. 343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК му е било наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от четири години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С присъдата са били присъдени обезщетения по предявените срещу подсъдимия граждански искове, както следва: на Б. Т., К. Т. и Г. Т. в размер на по 25 хиляди лева , а на З. Т. и К. Т. – по 20 хиляди лева. С атакуваното въззивно решение присъдата е била изменена, като: е намалено наложеното наказание лишаване от свобода на една година и шест месеца, както и срока по чл. 66 от НК, за който то е било отложено – на три години; увеличени са били размерите на обезщетенията по предявените граждански искове, както следва : на Б. Т. – на 27 хиляди лева, на З. Т. – на 30 хиляди лева и на К. Т. – на 25 хиляди лева. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК в допълнението към жалбата се визира нарушение на процеса на изграждане на вътрешното убеждение на въззивния състав поради липса на внимателен анализ на двете групи противоречиви гласни доказателства по делото, неправилно кредитиране на показанията на св. Б. Т. поради нейната лична заинтересованост от изхода на делото, отказ да се даде вяра на показанията на св. С., нарушение на правото на защита на подсъдимия чрез отказа да се допусне назначаването на допълнителна АТЕ, както и недопускане на комплексна АТЕ при констатирано противоречие между депозирането по делото противоречиви експертни заключения. Като резултат от опорочената доказателствена дейност се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова и подсъдимият бъде оправдан. Пред касационната инстанция защитата на подс. Т. поддържа жалбата и допълнението по изложените в тях съображения и с направените искания. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за оставяне на решението в сила, предвид на това, че не са допуснати сочените от защитата процесуални нарушения. Въззивният съд е допуснал повторен разпит на експертите от комплексната експертиза, изяснил е противоречията по делото и е направил обстоен анализ на всички доказателства. Въззивното решение според него е справедливо и в наказателната , и в гражданската му част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като счита, че фактите са били правилно установени, а наложените наказания и присъдени обезщетения – справедливи. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. По същество се твърди от защитата, че същественото процесуално нарушение е налице с оглед потвърждаване на осъдителната присъда по съображения на въззивния съд, които не се базират на доказателствата по делото и в частност на АТЕ, а на предположенията на съда. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи изцяло сочат на твърдение за необоснованост на въззивния акт, а не на допуснати от съда, който го е постановил, съществени процесуални нарушения. Необосноваността на акта не може да бъде предмет на касационен контрол, доколкото настоящата инстанция няма правомощие да контролира фактите, установени от предходните, а само начина, т.е. реда за тяхното установяване в процеса на доказване. С оглед на това ВКС, извършвайки собствена проверка на този процес с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1 и чл. 339 ал.2 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона, като от тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства, като изрично е посочено в какво се състои несъгласието му с аргументите на защитата. Съдът в никакъв случай не е направил изводи относно механизма на ПТП въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, както в хода на първоинстанционното, така и във въззивното съдебно следствие, които е подложил на изключително прецизен и задълбочен анализ. По основния спорен въпрос от предмета на доказване в настоящето дело, а именно – светели ли са задните светлини на управлявания от подсъдимия автомобил към момента на ПТП, са събирани много и различни по своята характеристика доказателства. Подробно са анализирани показанията на двете условни групи свидетели, като са посочени съображенията на съда защо дава вяра на първата, състояща се от свидетелите Б. Т., Б. Щ. и В. Л. / вж л.7-9/. Аргументирано с доказателствената съвкупност и в частност с неоспорените писмени доказателства по делото /позволително за транспортиране от частни гори и удостоверение от БАН – НИМХ/ въззивният съд е отказал да кредитира обясненията на подс. Т. и на св. С.. В този смисъл изцяло непочиващ на материализираната по делото доказателствена дейност на инстанциите по фактите е доводът на защита, че липсва анализ на противоречивите гласни доказателствени източници, както и произнасяне по заинтересуваността на св. Б. Т. да твърди факти, които с в полза на обвинението. Упрекът та защитата за нарушение на процесуалните правила от въззивния съд при изготвянето на съдебния акт би било основателно, само ако в него липсва отговор на доводите, които тази страна в процеса е правила пред този съд. Въззивният съдебен акт обаче не страда от никакъв недостатък, който да накърнява правото на защита на подсъдимия и в частност за разбере волята на въззивния съд. потвърждаващ първоинстанционната присъда. Всеки довод на защитника и на подсъдимия е анализиран с оглед доказателствената съвкупност и е получил надлежен отговор. Несъгласието на защитата с него не може да обоснове неоправдания упрек към доказателствената дейност на въззивния съд. Направеният обстоен анализ на всички гласни доказателствени източници в съвкупност и поотделно, както и подкрепящите ги или противопоставящите се на изводимите от тях доказателства други такива, изходящи от останалите свидетели и писмени доказателства, отговаря напълно на изискванията на чл. 13,14 и чл. 107 от НПК. В решението е обективирана волята на решаващия съд да кредитира първата група свидетели, като ясно е посочено защо не са възприети предложените от защитата фактически и правни доводи, за които тя намира опора в обясненията на подс. Т. и в показанията на св. С.. По този начин крайният резултат на доказателствения процес в двете инстанции по фактите е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивният съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите на решението въззивният съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на защита относно наличието или липсата на задни светлини на управлявания от подс. Т. тежкотоварен автомобил, които са останали неизменни от началото на процеса до настоящия стадий, като е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически извод по делото със заключението на последната комплексна автотехническа експертиза. Както вече ВКС в настоящия състав посочи по-горе в решението си, не е налице опорочено вътрешно убеждение на съдебните състави по делото от двете предходни инстанции, доколкото и двете са аргументирали изводите си относно съставомерността на деянието и отговорността на подсъдимия за престъпния резултат със заключението на последната КМАТЕ, което е било изготвено както по искане на самата защита на подсъдимия Т., така и по инициатива на самия първоинстанционен съд /л. 346 – л. 347 от първоинстанционното съдебно дело/. Изводите на инстанциите по фактите да кредитират именно това заключение и да обосноват фактическите си и правни изводи по делото се споделят и от настоящия съд. На първо място следва да се посочи на жалбоподателя, че експертизата по своята характеристика е особен способ за събиране на доказателства – тя не е нито доказателство, нито доказателствено средство. Чрез нея, използвайки специалните знания на експерти от определена област на науката и техниката, се правят изводи от едни известни по делото факти за други, които не са известни и за които именно са необходими специалните знания на експертите. В случая независимо от изключително големия брой експертни заключения, които са били приети по делото, очевидно най-изчерпателно, подробно и аналитично е било заключението на последната КАТЕ /л. 392- 407 от първоинстанционното дело/, поради което и изводите на експертите са дали основание на съдебните състави да направят своите фактически изводи относно спорните и неясни въпроси относно наличието на светлинна сигнализация отзад на товарния автомобил, отстоянието, от което е бил забелязан от пострадалия водач Т., както и това, на което той е реагирал за аварийно спиране. Въззивният съд не може да бъде упрекнат за наличие на формално отношение по повод оценката на това заключение. Същият е провел въззивно съдебно следствие, в което е извършен допълнителен разпит на експертите, които са го изготвили, поради което в условията на устност и непосредственост апелативната инстанция е формирала убеждението си за неговата обоснованост както с оглед другите доказателствени източници по делото, така и с оглед професионалните познания и опит на изготвилите го експерти. Основание за това, че именно това заключение е било в най-пълна степен съответно на цялата доказателствена съвкупност ВКС намира и в това, че то не само, че е било депозирано по повод назначена в края на съдебното следствие експертиза, която е имала възможност да работи с абсолютно всички доказателства по делото, както и след дадените допълнителни обяснения от подс. Т. /л. 313 от първоинстанционното дело/, но и след като веднъж е бил даден ход на съдебните прения и при оттеглянето си за произнасяне на присъда съдът е отчел необходимостта от получаване на експертен отговор на неизяснени въпроси по делото. При това положение решението на първоинстанционният съд да постави именно това заключение в основата на своите фактически изводи не може да търпи процесуален упрек. Такъв не може да бъде отправен и към въззивния съд, който изключително прецизно се е занимал с искането за назначаването на нова експертиза, но не е намерил необходимост от такава след проведеното изслушване на експертите от последната. Съдът е анализирал всички експертни заключения, но е приел, че ще кредитира едно от тях – изготвеното от експертите А. и Г., като се е обосновал не само със съдържанието на самото заключение на КМАТЕ, но и с други доказателствени източници – показанията на свидетеля К. /извършил ремонт на светлините на автомобила/, протокола за оглед и фотоалбума на превозното средство след ПТП, показанията на свидетелите, Т., Щ., Л., Г.. Изводите на това експертно заключение са обсъдени обстойно с показанията на свидетелите-очевидци на произшествието и логически издържано в резултат на задълбочено и всестранно изследване на обстоятелствата по делото е направен извода, че именно то следва да бъде кредитирано от съда. Само по себе си заключението на експертите не въвежда доказателства в процеса, но дава на съда експертни изводи. Когато съдът намери потвърждение на същите в останалата доказателствена съвкупност, както е било в настоящия случай, е в правото си да възприеме именно тези експертни изводи и въз основа на тях да изгради фактическите си констатации и да направи заключение относно липсата или наличие на нарушение на конкретно правило за движение по пътищата. Въззивният съд не е пренебрегнал и задължението си, произтичащо от чл. 154 ал.2 от НПК, като е мотивирал отказа си да кредитира останалите експертни заключения по делото със същия предмет /л.14-15/. На тази коментирана доказателствена съвкупност не биха могли да се противопоставят със съответната правна тежест обясненията на подсъдимия, който е заявил пред БлОС, че е управлявал автомобила с включени задни светлини. По този начин в мотивите на въззивното решение са обосновани фактически и правни изводи за допуснато от Т. нарушение на чл. 70 ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил съставомерния резултат. Твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно формирана воля на решаващите съдилища, е необосновано и следва да бъде оставено без уважение. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. По принцип, нямало е законова пречка въззивният съд да допусне нова разширена авто-техническа експертиза, но само в случай че заключението ще има значение за правилното решаване на делото /чл. 327 ал.4 от НПК/. В случая тази предпоставка не е била налице, защото приетата в хода на съдебното следствие пред първата инстанция експертиза, на която съдът се е позовал, е била в достатъчна степен пълна, ясна и обоснована, поради което още в първото по делото заседание на въззивния съд не са били налице предпоставките по чл. 153 от НПК за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Въпреки това, с оглед пълно гарантиране на правото на защита на подсъдимия с оглед възможността му да зададе въпроси на експертите, е допуснат повторен разпит на същите, който е изключително обстоятелствен и в отговорите на вещите лица се съдържа разясняване на онези въпроси от техническо естество, които са релевантни към установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, а именно – начина на движение на превозните средства, управлявани от подсъдимия и пострадалия, липсата на задни светлини на товарния автомобил, местоположението им на пътното платно при удара помежду им, отстоянието, на което е бил автомобилът на пострадалия в момента, в който е забелязал автомобила на подсъдимия, моментът, в който е реагирал за аварийно спиране, както и механизмът на причиняване на съставомерния резултат. Освен това изводите на автотехническата експертиза са били в пълно съответствие с данните от други доказателствени материали - протокол за оглед и албум към него на ударилите се превозни средства, съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалия, показания на свидетели – очевидци. Вярно е, че на всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, трябва да се осигури справедлив наказателен процес, на който е присъщо и правото на обвинения да изисква от съда, разглеждащ делото по същество, събиране на изгодни за защитата му доказателства. Органите по ръководство на наказателното производство обаче не би трябвало да стимулират злоупотребата с процесуални права, а в случая именно такава е налице. Давайки обяснения пред първата инстанция, подсъдимият е въвел в доказателствената съвкупност факти и обстоятелства, които са били проверени чрез необходимите по вид експертни заключения. От тази позиция нито той лично, нито неговият защитник е оспорил писмените и устните заключения на приетата комплексна медико-автотехническа експертиза в последното съдебно заседание, не са направени искания за назначаване на нова експертиза. Едва след постановяване на осъдителната присъда и то не с подадената срещу нея въззивна жалба, а в първото по делото заседание, е поискано назначаването на разширена нова експертиза за установяване на обстоятелства, които са получили вече категоричен отговор относно отстоянието между двата автомобила и скоростите, с които те са се движили. Затова мотивираният отказ на въззивния съд /определение от 07.12.2011 г./ да удовлетвори искането на защитата за допускане на нова автотехническа експертиза е правилен и законосъобразен. Не броят на експертите, участващи в изготвянето на експертното заключение, определя неговата стойност за наказателното производство, а неговата научна и доказателствена обезпеченост. Не е нарушено правото на защита на подсъдимия и в частност да правото му да сочи и да иска събиране на доказателства, поради което не се констатира наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. С оглед на това липсват основания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. При осъществен касационен контрол върху съдебните актове въпреки липсата на изрично релевирано оплакване за нарушение на материалния закон, настоящият състав не установи касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Проверката си ВКС извърши единствено с оглед искането за оправдаване на подсъдимия, която би могла да се основе на касационно основание за неправилно приложение на материалния закон. Правилно двете предходни съдебни инстанции въз основа на приетата фактическа обстановка, базираща се на задълбочен анализ на доказателствата и при съблюдаване на съдържанието на материалноправната разпоредба на чл. 343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК са заключили, че неправомерното поведение на подс.Т. се субсумира от престъпния състав, в който е бил обвинен и признат за виновен. Нарушението на правилото за движение по чл. 70 ал.1 от ЗДвП /ред. ДВ, бр.115/2004 г./ е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смърт на Г. Т. и средна телесна повреда на З. Т.. Материалният закон е приложен правилно, поради което липсват основания за оправдаване на дееца. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на правомощията на касационната инстанция липсват основания за намеса в постановения въззивен съдебен акт, поради което той следва да бъде оставен в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 505/02.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1036/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.