Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр. София, 01.08.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 624/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА. Предявен е иск от М. С. Д. със съдебен адрес в [населено място] против „Кредо Консулт 55” ЕООД със седалище в [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 05.05.2016 г., постановено по арбитражно дело № 120/2015 г. от арбитър ad hoc К. Боева. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение е постановено при липса на валидно арбитражно споразумение между страните - основание за отмяна на решението по чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА, и че част от диспозитива на решението съдържа произнасяне по въпрос за дължима неустойка, който е извън предмета на въведения в арбитражното производство правен спор - основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.5, пр.2 ЗМТА. Липсата на арбитражно споразумение е аргументирана с твърдения, че арбитражният съд е обосновал компетентността си с арбитражна клауза в сключения между ищцата и Б. В. М. договор за наем от 06.03.2005 г., която е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, тъй като предвижда избор на арбитър от едната страна в правоотношението и по този начин поставя другата страна в неравностойно положение, лишавайки я от възможността да участва в определянето на решаващия орган. При условията на евентуалност се твърди, че дори арбитражната клауза да е действителна, ответникът „Кредо консулт 55” ЕООД, на когото наемодателят Б. М. е прехвърлил вземанията си по наемното правоотношение с договор от 04.12.2015 г., не е страна по нея. Според ищцата, договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ не е произвел правно действие за нея по причина, че не е уведомена за него, а поради отсъствие на изрично дадено от нейна страна съгласие за прехвърляне на правата по арбитражната клауза, прехвърлянето на вземането няма за последица встъпване на ответника - цесионер в споразумението за арбитраж. В подкрепа на основанието по чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА ищцата се позовава и на разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА като сочи, че не е заявявала писмено или устно съгласие, удостоверено в протокола от арбитражното заседание, за разглеждане на спора от избрания от ответника арбитър и че с отговора на исковата молба е оспорила валидността на арбитражната клауза, изразявайки несъгласието си за провеждане на арбитражно производство. Във връзка с основанието по чл.47, ал.1, т.5, пр.2 ЗМТА се твърди, че с арбитражното решение е присъдено вземане за неустойка, каквато не е уговорена в договора за наем и не е претендирана с депозираната пред арбитъра искова молба. Ответникът „Кредо консулт 55” ООД изразява становище за неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне по съображения, изложени от процесуалния му представител в отговора на исковата молба и в откритото съдебно заседание по делото. Претендира разноски. В отговора на исковата молба е направено и възражение за недопустимост на иска поради предявяването му извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, съобразно правомощията в производството по чл.48 ЗМТА, приема следното : Искът за отмяна на арбитражното решение е допустим - предявен е от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, съгласно произнасянето в определение № 81 от 30.01.2018 г. по ч. т. д. № 3004/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. С искова молба, адресирана до арбитър ad hoc К. Боева, са предявени осъдителни искове от „Кредо консулт 55” ЕООД против М. С. Д. за заплащане общо на сумата 7 632 лв., формирана като сбор от дължим наем и договорна лихва за забава по договор за наем на недвижим имот от 06.03.2015 г. В исковата молба са изложени твърдения, че договорът за наем е сключен между Б. В. М. и ответницата М. Д.; че с договор за цесия от 04.12.2015 г. Б. М. е прехвърлил на „Кредо консулт 55” ООД претендираните с исковете вземания за неплатен наем и договорни лихви /неустойка/ за забава; че на основание чл.20 от договора за наем и направени от Б. М. избор на арбитър дружеството - цедент отправя искане до арбитър К. Боева да разреши съществуващия между него и ответницата спор, произтичащ от договора за наем. В приложение към исковата молба са представени договор за наем от 06.03.2015 г., сключен между Б. М. като наемодател и М. Д. като наемател, и договор за цесия от 04.12.2015 г. със страни Б. М. - цедент, и „Кредо консулт 55” ЕООД - цесионер. В чл.20 от договора за наем е обективирана клауза, с която наемодателят и наемателят са постигнали съгласие всички спорове във връзка с договора да бъдат разрешавани въз основа на писмени доказателства, без призоваване на страните по ЗМТА, от един арбитър по избор на наемодателя Б. М.. С договора за цесия Б. М. е прехвърлил възмездно на „Кредо консулт 55” ЕООД вземането си към М. Д. за неплатен наем по договора за наем от 06.03.2015 г. /предмет на по-късно образуваното арбитражно производство/, ведно с принадлежностите му, с изтеклите лихви и неустойки и с уговорената в чл.20 арбитражна клауза. Към исковата молба е приложена и молба от Б. М., с която на основание чл.20 от договора за наем е поискано от арбитър К. Боева да образува арбитражно производство по повод сезирането от „Кредо консулт 55” ЕООД. На 21.12.2015 г. е съставен протокол за назначаване на арбитър, подписан от арбитър К. Боева, Б. М. в качеството на лице, избиращо арбитър, и А. М. - управител на „Кредо консулт 55” ООД. В протокола е удостоверено, че съгласно чл.20 от договора за наем Б. М. потвърждава избора на К. Боева за арбитър, който да разреши спора между цесионера „Кредо консулт 55” ЕООД и М. Д., а арбитърът приема да разгледа и разреши спора в съответствие със ЗМТА и уговорките между страните, като декларира своята независимост и безпристрастност. След образуване на арбитражно дело под № 120/2015 г. препис от исковата молба е връчен на ответницата в арбитражното производство М. Д.. В предоставения срок ответницата е подала отговор, с който е направила възражения за липса на валидна арбитражна клауза и на арбитражно споразумение между нея и „Кредо консулт 55” ЕООД, изразила е несъгласие спорът да се разглежда от избрания арбитър, оспорила е предявените искове като недопустими и неоснователни, навела е твърдения, че не е уведомявана за договора за цесия и не е давала съгласието си за прехвърляне на арбитражната клауза. На 05.05.2016 г. арбитър ad hoc К. Боева е постановила решение, с което е осъдила М. Д. да заплати на „Кредо консулт 55” ЕООД претендираните с исковете суми за дължим наем и договорни лихви за забава, ведно с направените в арбитражното производство разноски. В мотивите към решението арбитър Боева е обосновала компетентността си с клаузата на чл.20 от договора за наем и с договора за цесия, с който Б. М. е прехвърлил на „Кредо консулт 55” ЕООД правата си по наемния договор, ведно с арбитражното споразумение. При така установените факти по делото съставът на ВКС приема, че е осъществено поддържаното основание по чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА за отмяна на постановеното от арбитър К. Боева арбитражно решение. Отмяната на арбитражно решение на предвиденото в чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА основание предпоставя решението да е постановено от арбитражен съд или арбитър ad hoc при отсъствие на арбитражно споразумение между страните с характеристиките по чл.7, ал.1 ЗМТА. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, от чието съществуване е обусловена компетентността на арбитражния съд да се произнесе с решение по повдигнатия пред него правен спор. За да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са изпълнени изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА - страните в арбитражното производство да са постигнали предварително писмено съгласие, оформено в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от тях документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В качеството му на самостоятелен процесуален договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, по повод на който е сключено, поради което нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на споразумението за арбитраж /чл.19, ал.2 ЗМТА/. При изрично определени условия законът признава компетентност на арбитражния съд да се произнесе с решение по конкретен правен спор, въпреки отсъствието на предварително писмено споразумение между страните със съдържанието по чл.7, ал.1 ЗМТА. Съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитражния орган. Ако са изпълнени условията на чл.7, ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се презумира за съществуващо и постановеното от арбитражния съд решение по съществото на спора не подлежи на отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Поради значимостта на арбитражното споразумение за стабилитета на арбитражното решение разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗМТА задължава арбитражния орган да се произнесе относно компетентността си, когато тя се оспорва с възражение за несъществуване или недействителност на споразумението за арбитраж. Възражението за некомпетентност е обвързано с предвиден в чл.20, ал.1 ЗМТА преклузивен срок - срокът за отговор на исковата молба. Пропускането на срока стабилизира компетентността на арбитражния орган и същият се счита за овластен да разреши спора, с който е сезиран, дори ако споразумението за арбитраж е опорочено до степен на нищожност. С арбитражното решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, арбитър ad hoc е разрешил спор за парични вземания, произтичащи от сключен в писмена форма договор за наем на недвижим имот. Сезирането на арбитъра и неговата компетентност са обосновани с клауза в договора за наем - чл.20, с която страните са уговорили породените от договора спорове да се разрешават по реда на ЗМТА въз основа на писмени доказателства, без призоваването им, от едноличен арбитър по избор на наемодателя Б. М.. Неоснователен е доводът на ищцата - ответник в арбитражното производство, че клаузата на чл.20 от договора за наем е нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1 ЗЗД. Съдържанието на клаузата за арбитраж е определено по взаимно съгласие на двете страни в наемното правоотношение, постигнато в границите на установената от чл.9 ЗЗД свобода на договаряне. Законът не въвежда забрана изборът на арбитражен орган да се възлага само върху едната от страните в правоотношението, когато за това е постигнато изрично съгласие помежду им. Изявявайки предварително волята си изборът на арбитър да се осъществи от насрещната договаряща страна, ищцата е приела доброволно последиците от този избор и няма основание клаузата за арбитраж да се счете за нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Равнопоставеността на двете страни в арбитражното производство и защитата на правата на страната, която се е лишила от възможността да участва в избора на арбитър, са гарантирани от императивните разпоредби на чл.11 и сл. ЗМТА, уреждащи конституирането на арбитражния орган и правилата за отвод на арбитрите. Арбитражното производство пред арбитъра ad hoc е образувано по искове, предявени от трето за наемното правоотношение лице - „Кредо консулт 55” ЕООД, на което наемодателят Б. М. е прехвърлил вземанията си към наемателя М. Д. с договор за прехвърляне на вземане /цесия/. В константната практика на ВКС /решение № 71/09.07.2015 г. по т. д. № 3506/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 44/29.06.2016 г. по т. д. № 971/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 70/15.06.2012 г. по т. д. № 112/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 122/18.06.2013 г. по т. д. № 920/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., и др./ е възприето разрешението, че : Арбитражното споразумение има относително самостоятелен характер спрямо договора, в който е инкорпорирано, подчинено е на отделен правен режим и не е принадлежност към договора, респ. към възникналото от него материално правоотношение. Правата и задълженията на страните по материалното правоотношение са различни от правата и задълженията по арбитражното споразумение, поради което правото на една от страните да отнесе пред арбитраж възникнал по повод на материалното правоотношение спор не може да се прехвърли заедно с правата по правоотношението, освен ако насрещната страна не е изразила спрямо цесионера изрично писмено съгласие за прехвърлянето. При липса на изрично писмено съгласие не може да се приеме, че с договора за цесия е прехвърлено и арбитражното споразумение, респ. арбитражната клауза, без значение дали цесията е съобщена на длъжника и дали прехвърлянето на правата по материалното правоотношение е породило действие за него. От посоченото разрешение се налага извод, че обвързаността на ищеца в арбитражното производство „Кредо консулт 55” ЕООД от арбитражното споразумение, обективирано в клаузата на чл.20 от договора за наем, е предпоставена от съществуването на изрично писмено съгласие на ответницата /сега ищец/ М. Д. с прехвърлянето на правата по споразумението, извършено от наемодателя Б. М. с договора за цесия. Арбитражното дело не съдържа доказателства ответницата да е изразила такова съгласие, нещо повече - в преклузивния срок по чл.20, ал.1 ЗМТА последната е направила възражение пред арбитъра за липса на арбитражно споразумение между нея и ищеца и е оспорила компетентността на арбитъра да разгледа и разреши отнесения до него правен спор по съображения за липса на арбитражно споразумение. Уведомяването на ответницата за договора за цесия е релевантно единствено за преценката дали прехвърлянето на вземанията по наемното правоотношение от цедента на цесионера е породило действие спрямо нея, но е без значение за преминаването на правата по арбитражното споразумение върху цесионера. Не се твърди и няма доказателства между М. Д. и „Кредо консулт 55” ЕООД да е постигнато споразумение при условията на чл.7, ал.3 ЗМТА за разглеждане на спора, предмет на арбитражното дело, от сезирания с исковата молба на „Кредо консулт” ЕООД арбитър. Поради изложеното следва да се приеме, че арбитражното решение по арб. д. № 120/2015 г. е постановено от арбитър ad hoc К. Боева при отсъствие на арбитражно споразумение между страните в арбитражното производство, което съставлява основание по чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА за неговата отмяна. Проявлението на основанието по чл.47, ал.1, т.5, пр.2 ЗМТА предполага арбитражното решение да е постановено при наличие на арбитражно споразумение между страните, уговорено предварително или постигнато в хипотезата на чл.7, ал.3 ЗМТА. Предвид извода, че между страните по делото не е сключвано арбитражно споразумение, не следва да се обсъждат твърденията в исковата молба, с които е обосновано основанието по чл.47, ал.1, т.5, пр.2 ЗМТА. В зависимост от изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството пред ВКС разноски за държавна такса в размер на сумата 317.28 лв. В хода на устните състезания процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но искането е неоснователно поради непредставяне на доказателства за платено в брой или по банков път адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА арбитражно решение от 05.05.2016 г., постановено по арбитражно дело № 120/2015 г. от арбитър ad hoc К. Боева, по иск на М. С. Д. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. Д. Н.. ОСЪЖДА „Кредо консулт 55” ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], вх.1, ап.1, да заплати на М. С. Д. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. Д. Н., сумата 317.28 лв. /триста и седемнадесет лв. и двадесет и осем ст./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :