3 Р Е Ш Е Н И Е № 419 гр. София, 10.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1319 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. С., чрез процесуалния му представител адв. Е. К., против въззивното решение № 301 от 17 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 427 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 546 от 31 март 2010 г., постановено по гр.д. № 6263 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 824 от 14 юни 2011 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли техническа грешка при изписване на датата на осъществяване на дисциплинарното нарушение да доведе до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предвид критериите на закона относно съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание. По поставения въпрос касаторът сочи, че формалното изискване на закона е уредено в полза на работника с оглед неговата защита, а след като на ищеца му е станало ясно за какво е наказан, посочването на погрешна дата на нарушението не съставлява формално основание за отмяна на наказанието, тъй като се касае за допусната фактическа грешка в съдържанието на документа. Ответникът М. И. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Надежда С., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че от момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят губи правото си да коригира нейното съдържание. С решението си въззивният съд приел, че процесната заповед следва да се отмени, защото е безспорно, че на сочената в нея дата ищецът не е бил на работа, поради което не е могъл да извърши сочените в нея нарушения на трудовата дисциплина, а моментът на извършване на нарушението е задължителен елемент от съдържанието на заповедта и е от съществено значение за индивидуализацията на нарушението. По поставения материалноправен въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановяването на решение № 651 по гр.д. № 3265 за 2008 г. на ІІІ ГО, в което ВКС приема, че дори посочването на датата на нарушението в заповедта за налагането на дисциплинарно наказание да не е вярна, няма основание за отмяна на наказанието, ако се касае за допусната фактическа грешка в съдържанието на документа, представени са доказателства от значение за установяване на момента на нарушението и липсва спор относно момента на осъществяването му. Решаващият съдебен състав споделя изложеното разрешение на поставения правен въпрос. Касационната жалба е основателна. Не се спори, че 9 октомври 2009 г. на ищеца била връчена заповед № 1 от 8 октомври 2009 г., по силата на която му било наложено дисциплинарното наказание „забележка” за това, че на 17 септември 2009 г. допуснал размножаване на излишно количество чертежи и компютърът му работел с неактивирана антивирусна програма, което, поради множество вируси в компютъра, наложило съответните действия и разходи. Установено е още, че от 11 септември до 3 октомври 2009 г. включително ищецът е бил в отпуск по болест, като напуснал работното си място на 11 септември следобед след искане от страна на управителя на дружеството касатор да обясни защо е разпечатал толкова много чертежи и не е обновил антивирусната си програма. Твърденията на ищеца по спора са свързани с обстоятелството, че на сочената в атакуваната заповед дата, той не е осъществил съответните нарушения на трудовата дисциплина, защото бил в болнични и не е ходил на работа както на 17 септември 2009 г., така и за период предхождащ и следващ тази дата. Между страните не е спорно точно в кой момент е било осъществено и констатирано съответното нарушение. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание от формална страна отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – нарушенията са индивидуализирани и не е спорно кои действия на ищеца са обусловили дисциплинарната му отговорност. След като липсва спор относно датата на осъществяване на посочените нарушения, техническата грешка при записването на датата в атакуваната заповед, установена и с други доказателства (така например в представеното от касатора с отговора на исковата молба искане до РЗЦ [населено място] за проверка на болнични листове, получено от адресата в деня преди предявяването на иска, като дата на нарушението е посочена 11 септември 2009 г.), не води до извода за липса на реквизит на заповедта по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Дори посочената дата на нарушението в заповедта да е невярна, няма формално основание за отмяна на уволнението, щом се установява допусната фактическа грешка в съдържанието на документа. Не се установява и другия сочен от ищеца порок при налагането на наказанието – нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. В заключение, атакуваната заповед е законосъобразна и предявеният иск следва да бъде отхвърлен с произтичащите от това последици – заплащане на сторените от ответника по иска разноски за процесуално представителство за две съдебни инстанции – 200 лева за въззивната инстанция и 150 лева за касационната инстанция, а тъй като за първоинстанционното производство в договора за правна защита и съдействие не е отразено заплащането на договореното възнаграждение от 50 лева, на касатора се дължи общо сумата от 350 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 301 от 17 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 427 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на дисциплинарното наказание “забележка”, наложено със заповед № 1 от 8 октомври 2009 г. ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], 350,00 (триста и петдесет) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: