Ключови фрази
Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * погасителна давност * законна лихва върху платено от застраховател обезщетение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 151

София 05.11.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова

при участието на секретаря Н. Т., като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 31 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “ З. дружество Е. И.” АД, гр. София срещу решение №1380 от 5.11.2009г., постановено по в.гр.дело №1160/2009г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, в частта, с което са начислени лихви, считано от 25.09.2002г./ датата на увреждането/ и не е уважено възражение за изтекла давност, с молба да бъде отменено частично и искът бъде уважен само за лихвите, за които не е изтекла давността, три години назад считано от датата на предявяване на иска. Позовава се на неправилно приложение на чл.111 б”в” ЗЗД.
Ответникът по касация Б. Л. Н., чрез адв. Николов в писмен отговор, счита, че не са налице сочените от касатора предпоставки за достъп до касационното производство, тъй като ответникът не е правил в хода на производството възражение за изтекла давност по отношение на искането за присъждане на лихви върху главното вземане. Това становище се поддържа и в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа изложените касационната жалба доводи и извърши проверка на правилността на решението в обжалваната му част, прие следното:
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №430 от 1.06.2010г., постановено по делото, само в частта, с която З. дружество “Е. И.” АД е осъдено да заплати на Б. Л. Н. законна лихва върху сумата от 50 000лв., считано от датата на увреждането 25.09.2002г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта във връзка с обуславящия изхода на делото въпрос за давността за изтекли лихви по чл.111, б”в” ЗЗД, т.е. в какъв срок се погасяват лихвите върху обезщетенията, присъдени по иск по чл.407 ТЗ отм. Допускането е във връзка с направено от страна на ответника възражение за погасяване на част от вземането за лихви по давност .
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.407 във връзка с чл.402 от ТЗ отм. във връзка с чл.45 ЗЗД и е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. възмездява търпените от ищеца Н. болки и страдания от получените тежки травматични увреждания по вина на застрахования при касатора водач на МПС С. Д.. С уважаване на главния иск, въззивният съд е уважил претенцията на ищеца за лихви, считано от датата на увреждането, която съвпада с датата на З.то събитие – 25.09.2002г. Разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД установява изискуемост на вземанията от непозволено увреждане без покана и в този смисъл правилно е решението на С., че лихвата върху присъденото обезщетение се дължи от датата на увреждането 25.09.2002г. С подаването на исковата молба на 16.10.2007г. е прекъсната давността за акцесорното вземане за лихви. Не е обсъдено обаче възражението за изтекла давност на вземането за лихви, направено от касатора в съдебно заседание на 26.02.2009г., преди даване ход на делото по същество/ стр. 2 на протокола от с.з. на 26.02.2009г., стр. 39, гр.дело №4008/2007г. по описа на СГС/. Правопогасяващото възражение за изтекла давност е средство за защита на ответника и когато съдът не го е разгледал е налице съществено процесуално нарушение. По поставеният от касатора правен въпрос в какъв срок се погасява вземането за лихви върху обезщетенията, присъдени по пряк иск на увредения срещу застрахователя на деликвента / чл.407, ал.1 ТЗ отм./ относим към упражненото право на възражение за изтекла давност, има установена практика на ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК / решение № 72 от 30.04.2009г. на ІІ т.о., /. В решението, което съгласно т.2 на ТР №1 по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС има задължителен за съдилищата характер, се приема, че за този вид вземане е приложима кратката три годишна давност по чл.111, б”в” ЗЗД, считано от датата на изискуемост на вземането за обезщетение от увреждането. Тъй като въззивният съд не е разгледал възражението за изтекла давност, това налага отмяна на решението на С. в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл.293, ал.3 ГПК .
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1380 от 5.11.2009г., постановено по гр.дело №1160/2009г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав само в частта, с която З. дружество “Е. И.” АД е осъдено да заплати на Б. Л. Н. законна лихва върху сумата от 50 000лв., считано от датата на увреждането 25.09.2002г. и връща делото на С. за произнасяне от друг състав по направеното от З.то дружество възражение за изтекла давност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: