Р Е Ш Е Н И Е № 104 Гр. София, 07 декември 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 468/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от подсъдимия Р. В. В., чрез упълномощения му защитник, адв. Е. С. срещу въззивна присъда № 15/13.02.2020 г. на Окръжен съд- гр. Варна, наказателно отделение, постановена по в.н.о.х.д. № 1338/2019 г., по описа на същия съд. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Изразява се несъгласие с извършената от въззивния съд преквалификация на деянието от престъпление по чл.354а, ал.5 от НК в престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, по което обвинение първият съд е оправдал подсъдимия, тъй като е приел, че се касае за маловажен случай и приложимият закон е по чл.354а, ал.5 от НК, поради което на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което се счита за правилно. Иска се отмяна на въззивната присъда и преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, наказанието, за което е глоба. Искането се мотивира с доводи за ниска обществена опасност на деянието и дееца, в частност с малкото количество и стойност на наркотичното вещество, предназначено за лична употреба от подсъдимия, което последният доброволно е предал на полицейските служители в началото на извършената от тях проверка и самостоятелно е съобщил, че държи забранени вещества. Личността на подсъдимия също се оценява положително, с оглед трудовата му ангажираност и полаганите от него ежедневни грижи за тежко болната му баба, както и поради актуалното преустановяване на приема на наркотични вещества. Съвкупната оценка на описаните обстоятелства е посочена в подкрепа на тезата за маловажност на процесното деяние, като предходната съдимост на В. се счита за ирелевантна относно тази оценка. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни съображения в подкрепа на искането за преквалификация на деянието, като се акцентира на ниската обществена опасност на подсъдимия като личност и се изразява несъгласие с направената от въззивния съд оценка, че поведението му осъществява признаци на по-тежко престъпление, която се счита за необективна. Както и че по този начин е допуснато нарушение на материалния закон, чрез постановяване на присъдата на базата на предположения, при неспазване на забраната по чл.303 от НПК. В заключение се поддържа искането от жалбата за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от НК и налагане на наказание „глоба“ в съответен на тежестта му размер. В съдебно заседание пред касационната инстанция, подсъдимият В. се представлява от преупълномощен защитник, адв.И., която поддържа касационната жалба на адв. С. по наведените в същата касационни основания и с направеното искане за прилагане на по-лека правна квалификация на деянието, поради маловажност на инкриминирания случай. Моли за отмяна на въззивната присъда и за уважаване на направените с жалбата искания. Подсъдимият В., в последната си дума пред ВКС моли да се отмени присъдата на апелативния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред касационната инстанция застъпва становище за неоснователност на жалбата на упълномощения защитник на подсъдимия, поради липса на допуснати нарушения на материалния закон при постановяването на въззивния съдебен акт. Позовава се на възобновяването на делото, поради нарушение на закона при прилагането на по-леката правна квалификация от предходен въззивен състав и счита, че присъдата следва се остави в сила, тъй като материалният закон е приложен правилно и наказанието на подсъдимия е справедливо отмерено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от касационната жалба на защитата на подсъдимия и становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 179/25.06.2108 г., постановена по н.о.х.д. № 4788/2017 г., по описа на Варненски окръжен съд, наказателно отделение, първи състав, подсъдимият Р. В. В. е признат за виновен в това, че на 14.10.2016 г., в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество, кокаин с общо количество 9.87 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент, кокаин 47,35 %, на стойност 1579,20 лв., като случаят е маловажен, поради което и на осн. чл.354а, ал.5 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 4000 / четири хиляди / лв., като го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Със същата присъда, подсъдимият В. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 779,18 лв., в полза на ОД на МВР-Варна, солидарно с подсъдимия К. К. / присъдата по отношение на този подсъдим е влязла в сила и не е предмет на настоящата касационна проверка /. С решение № 37/15.02.2019 г. на Варненски окръжен съд, Наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 1263/2018 г., присъдата на районния съд е била изменена в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия В., което е било намалено на „глоба“ в размер на 1000 / хиляда/ лв. В останалата част присъдата е била потвърдена. Въззивното производство пред окръжния съд е било образувано по протест на прокурора с искане за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е било първоначално предявеното обвинение - по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. След влизането в сила на присъдата на Районен съд – Варна, поради необжалваемост на въззивното решение, по искане на Главния прокурор на РБ, на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, въззивното производство по делото е било възобновено с Решение № 164/27.11.2019 г. на Апелативен съд – гр. Варна. Със същото решение е било отменено въззивното решение на Окръжен съд – Варна, с което е била изменена присъдата на районния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. След възобновяването на въззивното производство е постановена новата въззивна присъда, № 15/13.02.2020 г. на Окръжен съд- гр. Варна, по в.н.о.х.д. № 1338/2019 г., предмет на настоящата касационна проверка. С присъдата на окръжния съд е отменена частично първоинстанционната присъда на районния съд и подсъдимият Р. В. В. е признат за виновен в това, че на 14.10.2016 г.в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество, кокаин с общо количество 9,87 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент кокаин, 47,35 %, на стойност 1579,20 лв.,поради което и на осн. чл.354а, ал.3 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, б.“в“ от ЗИНЗС и глоба в размер на 2000 / две хиляди / лв. Със същата присъда, на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното с присъда по н.о.х.д. № 4515/2015 г., по описа на ВОС, наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба на защитата на подсъдимия В. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. В жалбата се съдържат оплаквания за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Касационната проверка не установи допуснато от въззивния съд нарушение на закона при определянето на правната квалификация на извършеното от подсъдимия В. деяние. В рамките на установените факти законът е приложен правилно. Основното оплакване на подсъдимия е свързано с това налице ли е маловажен случай на престъплението, което е предпоставка за прилагане на привилегирования състав на разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК, наказуем само с наказание глоба. Оплакването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като поведението на подсъдимия по държането на инкриминираните наркотични вещества не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид, респективно не може да бъде субсумирано под фактическия състав на разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, съдържаща легално определение на понятието „маловажен случай“, тази квалификация се прилага при престъпления, които с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Изложените в жалбата на защитата доводи в насока неправилна преценка от въззивния съд на обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия не са от естество да обусловят различна правна оценка на престъпната му дейност. Неоснователно е възражението, че поведението на подсъдимия по доброволно предаване на наркотичното вещество, след покана от проверяващите полицаи съществено занижава обществената опасност на деянието. Съгласно приетите за установени релевантни за обвинението факти по делото, на процесната дата и час подсъдимият В. е държал високорисково наркотично вещество, кокаин, разпределено в две пакетчета, с което се е снабдил от свидетеля Б.. Предаването на високорисковия наркотик е било осъществено под наблюдението на служителите на полицията, във връзка с придобита от тях информация чрез експлоатиране на специални разузнавателни средства /СРС/ по повод подаден сигнал срещу подсъдимите по делото за нерегламентирано държане на наркотични вещества. В този смисъл приобщаването на наркотичното вещество чрез протокол за доброволно предаване не се дължи единствено на активното поведение на подсъдимия по предаването му, а е свързано с полицейска проверка на лицето, осъществена именно по повод държането от негова страна без разрешително на наркотични вещества. При тези данни поведението на подсъдимия в тази връзка не рефлектира съществено върху обществената опасност на деянието в насока нейното занижаване до степен да обуслови маловажност на случая, като правилно е отчетено от въззивния съд при реализацията на наказателната му отговорност в негова полза. Съображението от жалбата, че предназначението на наркотичното вещество, за лично ползване от дееца определя маловажността на случая също се прецени за неоснователно. Престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК се осъществява с установяването от дееца на фактическа власт върху наркотичните вещества, упражнявана без надлежно разрешително, поради което предназначението на противозаконното им държане в този случай е ирелевантно за обществената опасност на деянието. Държането на наркотични вещества с определена цел, за тяхното разпространение осъществява друг по-тежко наказуем състав на престъплението по чл.354а от НК, поради което нейната липса е ирелевантна спрямо обществената опасност на този вид престъпления, по ал.3 на чл.354а от НК и не следва да се преценява при отговора на въпроса относно това налице ли е маловажен случай на деянието. Разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК препраща единствено към текста на чл.354а, ал.3 / и ал.4 / от НК и е неприложима за по-тежките престъпления по ал.1 и 2 на чл.354а от НК, поради което отсъствието на специална цел при държането на наркотичните вещества, в смисъла, в който е инкриминирана в първите две алинеи е обстоятелство, което определя по-леката правна квалификация на престъплението, респективно е неотносим към обществената му опасност. По делото не е установено подсъдимият да страда от наркотична зависимост, която да е изиграла ролята на улесняващ деянието фактор, поради което обстоятелството, че процесният наркотик е бил за негова лична употреба не променя съществено оценката за обществената опасност на деянието, до степен да обуслови неговата маловажност като престъпление. Изложените в писменото допълнение към жалбата съображения за нарушение на разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, аргументирани с частта от мотивите към присъдата на въззивния съд относно целта, с която подсъдимият е осъществил противозаконното държане на наркотичното вещество и липсата на проведено разследване в тази посока, също не се възприемат за основателни, тъй като разсъжденията на съда в тази посока не са рефлектирали върху изводите му по фактите и не са довели до предположения при постановяването на присъдата, която е за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Доводите от жалбата относно обстоятелствата, изложени в подкрепа на тезата на защитата за маловажността на случая - направено от подсъдимия самопризнание на фазата на досъдебното производство и изразено съжаление за извършеното деяние не рефлектират пряко върху обществената опасност на престъплението, а касаят реализацията на наказателната отговорност на дееца и въззивният съд ги е съобразил при определяне на съответното наказание. Съображенията за ниска стойност на предмета на престъплението, определяща случая като маловажен, също не могат да бъдат възприети за основателни. Съгласно задължителната съдебна практика ППВС №6/1971 г., стойността на предмета на престъплението не може да послужи еднозначно за определяне на маловажността на случая /при ниска стойност е възможно деянието да е със завишена степен на обществена опасност с оглед цялостната му характеристика/, като преценката за прилагането на тази правна квалификация е комплексна и включва всички обстоятелства, които характеризират дееца и деянието, разгледани в тяхната взаимна връзка. Въпросът е фактически и се решава съобразно спецификата на всеки отделен случай на престъпление. По настоящото дело, въззивният съд е дал правилен отговор на този въпрос, като е приложил възприетия в постановлението критерий за оценка на цялостната характеристика на деянието и личността на дееца. Правилно е отчетено, че стойността на процесния наркотик от 1579,2 лв., не е ниска, към датата на деянието равностойността й е близо до размера от четири минимални работни заплати за страната /от 420лв./, като следва да се отчита обстоятелството, че в случая не се касае за пазарна стойност, а за регулирани цени на наркотични вещества, тъй като държането на наркотични вещества е поставено под разрешителен режим. В същата насока следва да се преценява и количеството на наркотичното вещество, 9,87 грама, в контекста на вида на високорисковия наркотик, кокаин, който се отличава със силно въздействие при малък прием от веществото и също не може да обуслови извод за ниска степен на обществена опасност на процесното държане. Личността на подсъдимия, от своя страна също се характеризира с висока обществена опасност, В. е осъждан за тежко умишлено престъпление против собствеността, като настоящото деяние е извършено в рамките на определения по предходното осъждане изпитателен срок, което обстоятелство в принципен план се явява несъвместимо с тезата за маловажност на деянието. Положителната социална и трудова характеристика на подсъдимия, който е трудово ангажиран и полага активни грижи за тежко болната си баба не могат да променят цялостната оценка на инкриминираната престъпна дейност на В., предвид относително ниската им тежест в цялостния комплекс от фактори, които имат значение за обществената й опасност и морална укоримост, като включително не могат да се противопоставят по тежест на предходната му съдимост, която го характеризира негативно. В заключение, не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което претенцията на подсъдимия за преквалификация на извършеното деяние не може да бъде удовлетворена. Не се установи наложеното на подсъдимия В. наказание да е явно несправедливо. В касационната жалба на защитата това оплакване е свързано преимуществено с тезата за неправилно приложение на закона, което не се намери за основателно. Съобразно възприетата от въззивния съд правна квалификация на деянието, по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на специалния законов минимум от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. Санкцията е определена при условията на чл.54 от НК, което ВКС намира за правилно и съответно на тежестта на извършеното деяние. Не се намериха и основания за прилагане на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК, поради липсата на законовите предпоставки за това, не са налице многобройни или изключително смекчаващи обстоятелства, нито най-ниското предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние. С оглед изложените съображения, жалбата на защитата срещу въззивната присъда е неоснователна и следва да се отхвърли, като се остави в сила присъдата на въззивния съд. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 15/13.02.2020 г. на Окръжен съд- гр. Варна, по в.н.о.х.д. № 1338/2019 г., по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: