Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * правомощия на въззивната инстанция * служебно известни факти * доказателства


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
София, 12.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 113 по описа за 2017 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Подадена е касационна жалба от О. В. Б., чрез адв. И. К. Ч., против решение № 3418 от 27. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 299/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, потвърждаващо изцяло решение № 84 от 14. 01. 2016 г. по гр. д. № 131/2015 г. на РС – Сандански, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от А. Д. Д. против О. В. Б., че О. В. Б. не притежава учреденото му от А. Д. Д., с нотариален акт № 106, т. 1, рег. № 2538, д. № 100/2008 г. по описа на нотариус Е. Я., 1/10 идеална част от правото на строеж върху УПИ XI – 2798, в кв. 154 по плана на [населено място], с площ от 1324 кв.м., тъй като същото е погасено по давност в полза на А. Д. Д., като неупражнено в установения в чл. 67 ЗС срок и е отхвърлено направеното от ответника, при условията на евентуалност, възражение по чл. 72 ЗС, вр. чл. 298, ал. 4 ГПК, за извършени в имота подобрения. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответницата по касационната жалба А. Д. Д. изразява становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му.
С определение № 297 от 18. 05. 2017 г. по гр. д. № 113/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса може ли въззивният съд в решението си да се позове на присъда, за която твърди, че му е служебно известна, без същата да е искана и приета като доказателство по предвидения ред и в съответните процесуални срокове.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението:
Настоящият състав споделя становището в решение № 149 от 24. 11. 2016 г. по гр. д. № 1281/2016 г., 2 г.о., според което в случаите, при които осъществяването на дадени факти е служебно известно на съда, те трябва да бъдат съобщени от съда на страните и им се предостави възможност, в условията на състезателност, да възразят и посочат обстоятелства и доказателства във връзка с приетите за служебно известни факти.
Когато служебно известният факт е влязла в сила присъда, съдът следва по реда на чл. 155 ГПК да съобщи на страните съдържанието на присъдата, за да могат те да се информират за елементите на престъпния състав, до които се отнася задължителната й сила по чл. 300 ГПК, и да предприемат извършването на съответни процесуални действия за защита на правата си.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по основателността на касационната жалба:
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт, с който е уважен предявеният от А. Д. против О. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е приел, че О. Б. не е носител на 1/10 ид.ч. от учреденото му от ищцата право на строеж върху процесния недвижим имот, тъй като същото е погасено по давност в полза на ищцата, поради неупражняването му в петгодишния срок по чл. 67 ЗС, и е отхвърлено направеното от ответника, при условията на евентуалност, възражение за подобрения по чл. 72 ЗС, вр. чл. 298, ал. 4 ГПК
За да постанови този резултат, съставът на съда е приел от фактическа страна, излагайки собствени мотиви и препращайки и към мотивите на районния съд, на осн. чл. 272 ГПК, че А. Д. е наследник на М. Н. Д., която е наследник на Н. и С. С., признати за собственици по давност, с н.а. № 103, том 1, дело № 238/79 г., на имот, идентичен с процесния УПИ XI – 2798, в кв. 154 по плана на [населено място], с площ от 1324 кв.м. На 5. 03. 2008 г. е издадено разрешение за строеж № 78 на О. Б., А. Д., С. Д., Л. В., А. С., Н. С., К. С., за построяване на две жилищни сгради: сграда 1 – южна и сграда 2 – северна, всяка от тях „на четири етажа + терасовиден жилищен етаж“, съгласно одобрени на 5. 03. 2008 г. архитектурни проекти, а на 28. 03. 2008 г. – издаден протокол за откриване на строителна линия. На 10. 05. 2008 г., с н.а. № 106, том 1, рег. № 2538, дело № 100/2008 г., А. Д. и други съсобственици на терена учредяват на О. Б. право на строеж върху процесния имот, на „две четириетажни масивни жилищни сгради плюс терасовиден жилищен етаж към всяка една от двете сгради“, като учредителите взаимно си учредяват и запазват право на строеж върху определени обекти. На 21. 09. 2010 г., с констативен акт № 10-КМ/21. 09. 2010 г., съставен по повод извършена проверка от РДНСК – Благоевград е констатирано, че строителството в имота се извършва в отклонение от одобрения на 5. 03. 2008 г. архитектурен проект, като изграждането на обектите е на следния етап: сграда 1 е изпълнена като пететажна сграда със стоманобетонна конструкция и завършен покрив, със започнати довършителни работи, а сграда 2 е изпълнена на етап четвърта стоманобетонна плоча, без започнати довършителни работи. Със заповед № ДК-09/Бл-94/20. 12. 2010 г. на РДНСК, влязла в сила на 28. 05. 2011 г., е наредено спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи и е предоставен срок на строителя за отстраняване на констатираните нередовности. С констативни актове от 6. 05. 2011 г. и от 26. 05. 2011 г. се предлага започване на производство по премахване на строежа. Прието е, че в писмо изх. № 94-00-8105/8. 12. 2015 г. на кмета на Община – Петрич (представено от ищцата пред районния съд в съдебно заседание от 14. 12. 2015 г.) се сочи, че в архива на общината са налични копия от акт обр. 14 от 4. 08. 2010 г. и акт обр. 15 от 5. 10. 2010 г. Прието е, че намиращите се в общината акт обр. 14 от 4. 08. 2010 г. и акт обр. 15 от 5. 10. 2010 г. са неистински, тъй като О. Б. бил осъден с влязла в сила присъда за съзнателно използване на неистински документи, сред които и горепосочените. Наличието на влязла в сила присъда е обявено за служебно известно на съда и ненуждаещо се от доказване обстоятелство.
От правна страна съдът е приел, че А. Д. е собственик на 1/10 ид. част от УПИ XI – 2798, в кв. 154 по плана на [населено място], с площ от 1324 кв.м., на основание наследяване на М. Н. Д., която е придобила собствеността по наследство от Н. и С. С., а последните – по давност. Прието е, че учреденото от А. Д. в полза на О. Б. право на строеж на процесните две сгради върху 1/10 ид.ч. от имота е погасено по давност, тъй като е останало недоказано твърдението на ответника същите да са били изградени в груб строеж в петгодишния срок по чл. 67 ЗС, започнал да тече от 10. 05. 2008 г. (сключване на договора за учредено право на строеж) и изтекъл на 10. 05. 2013 г. Този извод е обоснован с липсата на съставени констативни актове по Наредба № 3/31. 07. 2013 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а именно: акт – приложение (образец) 14 за приемане на строителната конструкция и акт – приложение (образец) 15 за установяване годността за приемане на строежа, както и с липсата на издадено удостоверение по чл. 181 ЗУТ за степен на завършеност на обектите, описани в разрешение за строеж № 78/05. 03. 2008 г.
Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснато нарушение на чл. 155 ГПК. Приетите с протоколно определение от 26. 05. 2016 г. за служебно известни факти са следните: „водено НОХД № 313/13 г. по описа на БОС и приключването му с влязла в сила присъда № 5027/13. 12. 2013 г., с която жалбоподателят е признат за виновен в извършването на подробно описаните престъпления“. Фактите са посочени общо, без на страните да е съобщено съдържанието на присъдата в частта й, касаеща извършеното от Б. престъпление, а самата присъда не е приемана като писмено доказателство по делото. Никъде в определението по чл. 155 ГПК не се сочи, че акт - образец 14 от 4. 08. 2010 г. и акт - образец 15 от 5. 10. 2010 г. имат връзка с извършеното от Б. престъпление. Същевременно, в мотивите към решението съдът, на осн. чл. 300 ГПК, е приел, че с присъдата е установена, със задължителна за гражданския съд сила, неистинността на тези два документа и, предвид неистинността им, твърдението на ответника за построяване на сградите в груб строеж в рамките на срока по чл. 67 ЗС е счетено за недоказано. По този начин касаторът не е информиран за елементите от престъпния състав, приети от гражданския съд като относими към спора и не е имал възможност да предприеме допълнителни процесуални действия за защита на правата си.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
В случай, че и при новото разглеждане съдебният състав приеме за служебно известен факт наличието на влязла в сила присъда срещу Б., постановена по НОХД № 313/13 г. по описа на БОС, следва в определението по чл. 155 ГПК да възпроизведе частта от съдържанието на присъдата, касаеща извършеното от Б. престъпление с посочените два документа.
При новото разглеждане на делото съдът следва и да съобрази указанията по приложението на чл. 67 ЗС, вр. чл. 118 ЗЗД, дадени в мотивите към ТР № 1 от 4. 05. 2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС и в практиката на ВКС (решение № 53 от 17. 02. 2011 г. по гр. д. № 1467/2009 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 228 от 15. 10. 2013 г. по гр. д. № 3515/2013 г. на ВКС, 2 г.о. и др.), според които собственикът на земята не може да се позове на давността, ако правото на строеж вече е реализирано, макар и след изтичане на 5 годишния срок по чл. 67 ЗС. С първоначалната искова молба вх. № 3159/2.10. 2012 г., „поправена искова молба“ вх. № 3318/13. 10. 2014 г. и „поправена искова молба“ вх. № 3628/6. 11. 2014 г. ищцата се позовава на изтекъл давностен срок по чл. 67 ЗС, като същевременно твърди, че към предявяване на иска сградите са били построени, но в отклонение от одобрените архитектурни проекти. Позовава се и на констатираното в акта на РДНСК от 21. 09. 2010 г. състояние на сградите към съставянето му, според което сграда 1 е изградена като пететажна, вместо като четириетажна, до етап покрив включително, със започнали довършителни работи, а сграда 2 – до четвърта стоманобетонна плоча, без започнати довършителни работи. А твърдението на ищцата за незавършване на сградите в груб строеж се свързва с липсата на издаден акт – приложение 14 за строежите и с неиздаването на удостоверение за степен на завършеност по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, а не с фактическото им неизграждане до степен ограждащи стени и покрив.
Следва да съобрази също и непротиворечивата съдебна практика, според която степента на завършеност на строежа към предявяване на иска може да бъде установена с всички допустими по ГПК доказателства – писмени, гласни, експертни заключения, които следва да бъдат преценявани от съда в тяхната съвкупност, да бъде съобразено значението на всички доказани факти, както и кои доказателства съдържат индиция за осъществяването на имащите правно значение за спорното право факти (решение № 53 от 17. 02. 2011 г. по гр. д. № 1467/2009 г. на ВКС, 2 г.о.). В тази връзка, следва да обсъди констатациите в приетия като писмено доказателство констативен акт № 10-КМ/21. 09. 2010 г., коментиран от ищцата в исковата молба, приложен от нея към последната и неоспорен от никоя от страните по делото, според които към съставянето му степента на изпълнение на строителството е следната: на сграда 1 – завършена до покрив, със започнати довършителни работи и на сграда 2 – на етап четвърта стоманобетонна плоча, без започнати довършителни работи.
Предвид съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за необоснованост на фактическия извод на първоинстанционния съд за непострояване на сградите в груб строеж в рамките на срока по чл. 67 ЗС и с оглед разясненията, дадени с точка 3 на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд би могъл да прецени дали да не допусне служебно техническа експертиза със задача да установи степента на завършеност на сградите понастоящем и към предявяване на иска – има ли построени ограждащи стени и покрив, както и в какво се изразява несъответствието между построеното и одобрения архитектурен проект, която задача да се изпълни след оглед на сградите от експерта и при съобразяване с данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства, както и в документите, касаещи процесните сгради, находящи се в Община - Благоевград и в РДНСК- Благоевград.
В случай, че се установи построяване на обектите в степен на завършеност ограждащи стени и покрив към предявяване на иска, но в отклонение от архитектурния проект, следва да се обсъди дали несъответствието на фактически построеното с проекта означава незавършеност на сградата в груб строеж или е от значение при извършване на преценката кой е придобил собствеността върху обектите, изградени в отклонение от проекта, както и за възможността да се ангажира отговорността на ответника към ищцата по договора за строителство.
При новото разглеждане на делото въззивният съд, по направеното от ответника Б., при условията на евентуалност, възражение за подобрения по чл. 72 ЗС, вр. чл. 298, ал. 4 ГПК следва да съобрази, че възражението за подобрения и свързаното с него право на задържане може да бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване на владението (решение № 882 от 8. 07. 2008 г. по гр. д. № 4074/2007 г., на ВКС, 2 г.о, решение № 201 от 17.1 10. 2013 г. по гр. д. № 2329/2013 г. на ВКС, 2 г.о.).
Въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши от въззивния съд, с приключващия делото съдебен акт, според изхода на същото.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 3418 от 27. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 299/2016 г. на Благоевградския окръжен съд И ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: