4 Р Е Ш Е Н И Е №250 гр. София, 24 ноември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1077/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 4 от НПК по жалба на гражданския ищец Г. Г. С. срещу решение № 76/ 19.09.2016г. на ОС - Сливен по внохд № 343/2016г. по описа на същия съд, в частта му, относима към предявения от нея и допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за претърпeни от деянието неимуществени вреди. С атакуваното решение изцяло е отменена първоинстанционната присъда № 90/25.05.2016г. на РС - Сливен, постановена по нохд № 427/2016г., с която подсъдимият Д. Ц. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК, наложено му е наказание „лишаване от свобода” с приложение на чл.66, ал.1 от НК, а предявеният срещу него граждански иск от Г. С. е бил уважен, като подсъдимият е бил осъден да и заплати обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 5000 лева. След като отменил първоинстанционната присъда въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т.4 във връзка с чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК и, поради смърт на подсъдимия, прекратил воденото наказателно производство. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, изразили се в неприлагане на субсидиарните разпоредби на ГПК и ЗН относно това по кой ред подлежи разглеждането на вече предявения и допуснат за разглеждане граждански иск и кръга на субектите, които следва да отговарят по него. Заявява се, че постановеното решение, в неговата гражданско - правна част е в противоречие с приетите положения в ТР № 1/2013г., ОСНК на ВКС, тъй като независимо от настъпване на основанията по чл.79, ал.1 от НПК, едно от които е смърт на дееца, съдът е задължен да се произнесе по предявения и приет за съвместно раглеждане граждански иск. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна и заявява становище за нейното уважаване. ВКС, първо наказателно отделение, след като се запозна с доводите в касационната жалба, материалите по делото и становището на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е основателна. Въззивният съд, макар и да се е спрял в мотивите си на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, не се е съобразил с дадените в него указания по приложението на нормите на чл. 84 - чл. 88 от НПК, като се е концентрирал единствено върху отговора, че наследниците на починалия подсъдим не могат да се конституират като нови страни - граждански ответници в процеса. По този начин въззивният съд е засегнал единствено процесуалната проблематика, касаеща фигурата на гражданския ответник по чл. 89 от НПК и поначало правилно е посочил, че наследниците на подсъдимия не могат да бъдат конституирани в процеса в това качество, най-вече защото отговарят по иска на различно основание от това на дееца - подсъдим в наказателния процес. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК, когато някое от основанията по чл. 79, ал.1 от НК (смърт, давност, амнистия) настъпи при разглеждане на делото във въззивната инстанция и наказателното производство бъде прекратено, въззивната инстанция е задължена да се произнесе с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В настоящия случай, смъртта на подсъдимия е настъпила след образуване на въззивното производство, окръжният съд е изяснил кои са наследниците на подсъдимия по закон - майка му и баща му, съответно М. Д. и Ц. Г.. Доколкото в НПК липсва предписан процесуален ред, по който съдът да се произнесе по предявен граждански иск при смърт (или някое от другите основания по чл. 79, ал.1 от НК) на подсъдимия, то с оглед разпоредбата на чл. 88, ал.1 от НПК субсидиарно следва да се приложат нормите на ГПК. В чл. 227 от ГПК изрично е уредена хипотезата на смърт на страна, като е посочено, че „производството по делото продължава с участието на правоприемника”. Така субсидиарното приложение на правилата на ГПК обуславя извод, че в случаите на смърт на подсъдимия и необходимост от произнасяне по предявения граждански иск от пострадалия в наказателния процес с продължаване на производството в гражданско-правната му част при участието на наследниците на подсъдимия, те не се конституират като нови страни, а встъпват в производството като правоприемници на починалия подсъдим. При дадените в ТР № 1/2013г. задължителни указания по приложението на закона, включително и тълкуването на чл. 88, ал.1 НПК относно субсидиарното прилагане на ГПК, въззивният съд е следвало да се съобрази с правилата на чл. 227 и сл. ГПК, след което да се произнесе по същество на претенцията за обезвреда – като потвърди, измени или отмени първоинстанционната присъда в гражданско - осъдителната й част или прекрати производството в хипотезата на чл. 230, ал. 2 ГПК(в подобен смисъл Р № 83/19.04.2016г. по н.д. 295/2016г., ІІІ н.о.). По изложените съображения атакуваното решение на ОС - Сливен, в гражданско-правната му част, подлежи на отмяна на осн. чл. 354, ал.1, т. 4 във връзка с ал. 3, т.2 от НПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Предвид изложеното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 76 от 19.09.2016г. на Сливенски окръжен съд, постановено по внохд № 343/2016г., в частта, с която е отменена първоинстанционна присъда № 90/25.05.2016г. на РС - Сливен в гражданско-осъдителната й част и е прекратено производството по предявения от Г. Г. С. за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск. Връща делото за ново разглеждане, в гражданско- правната му част, от друг състав на Сливенски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: