Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
София, 23 май 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 286/2014 година.
Касационното производство е образувано по касационни жалби от защитника на подсъдимия М. Д. Й.-адв. П. Б. К. от АК-Пловдив и от защитниците на подсъдимата А. Р. З.-адв. Х. Х. от АК-П. и адв. Н. С. от АК-Пловдив срещу решение № 186 от 22.11.2013год. по внохд № 287/2013год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 99 от 22.11.2012год. по нохд № 500/2012год. на Пловдивския окръжен съд.
В жалбата от името на М. Й. се релевират всички основания за касационна проверка по чл. 348, ал. 1,т.т. 1,2 и 3 от НПК и се правят алтернативните искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието, предмет на обвинението; за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 29, ал. 2 от НПК, което не е констатирано от въззивната инстанция, с което самата е допуснала съществено процесуално нарушение, отстранимо единствено чрез отмяна на постановените по делото два съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС-Пловдив; за изменяване на въззивното решение с намаляване размера на определеното наказание и отлагане изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
По основанието на чл. 348, ал. 1,т. 2 от НПК се излага довода, че недопустимо при постановяване на присъдата по нохд № 500/2012год. на Пловдивския окръжен съд в състава на съдебния състав и като негов председател е участвала съдия П. Шишкова, защото в производство по чл. 69, ал. 1 от НПК по чнд № 2275/2010год.на Пловдивския окръжен съд, с протоколно определение от 08.07.2010год., във връзка с воденото срещу обвиняемия М. Д. Й. досъдебно производство № 8/2009год. на ОП-Пловдив, за престъпление по чл. 304б, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК, съдия Шишкова го е отстранила от заеманата длъжност „Кмет“ на /населено място/, като в мотивите на определението изразила формираното си вътрешно убеждение за авторството на Й. в деянието, предмет на обвинението и неговата вина.
Доводът в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност се развива с тезата, че свидетелката Е. В.-Зам.кмет на /населено място/, която участвала като определен председател на Комисията за провеждане обществената поръчка в община /населено място/, не е притежавала качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК в изпълнение на тази, възложена й с индивидуален административен акт, функция. Това определя несъставомерността на деянието по чл. 304б, ал. 1 от НК, независимо от факта, дали върху нея подсъдимият Й. е упражнил влияние за вземане на решение във връзка с изпълнение на възложеното й задължение по Закона за обществени поръчки.
Оспорва се доказаността на акта на искане на неследващия се дар и неговия размер, доколкото свидетелят Б. в изявлението си пред съда заявил, че като представител на [фирма], в процедурата по Закона за обществени поръчки/ЗОП/ от него пари не са искани, за да спечели откритата обществената поръчка.
В подкрепа на развитата теза се предлагат подробни съображения за несъответност на приетата от съдебните инстанции фактология на събрания доказателствен материал и се сочат допуснати процесуални нарушения по чл.чл.13, 14 и 107 от НПК.
Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се мотивира с довода, че наказанието е несправедливо, тъй като подсъдимият е осъден, вместо да бъде оправдан и на второ място, че опредено по размер то е завишено и съдилищата не са преценили правилно съотношението на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и неоснователно са дали превес на последните. В изложения аспект се иска намаляване на наказанието до размер, позволяващ „условното осъждане“ и приложение на този институт с подходящ изпитателен срок.
В жалбата на адв. Х.Х. от името на подсъдимата А. Р. З. също се излагат основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК, в посока на твърдения за превратно тълкуване на доказателствата от съдилищата, довело ги до незаконосъобразни правни изводи за доказаност на обвинението; за несъставомерност на деянието по отношение на З., защото тя не е участвала в изпълнителното деяние и с оглед изявлението на свид. Н.Б., че никой не му е искал пари за спечелване на обществената поръчка, както и на обективния факт, че подсъдимата не е могла да упражни влияние за въздействие, на кого да бъде възложена тя, както и липсва субективният, обединяващ престъпната дейност на съучастниците-съизвършители момент, какъвто е общият умисъл. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, а при алтернативност изменяване на съдебния акт и отлагане изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В същата насоченост е и жалбата на адв. С., който счита, че е нарушена нормата на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС за справедлив процес, пред независим и безпристрастен съд, предвид съществуващото основание за отвод на председателя на първоинстанционния съд, при условията на чл. 29, ал. 2 от НПК, за съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, който страда от непълноти, които са ограничили правото на защита на подсъдимата и за явна несправедливост на наказанието при постановения му начин за изпълнение, въпреки предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
Пред касационната инстанция защитниците на подсъдимия Й.-адв. П. К., адв. М. и адв. К. Г., както и адв. Х. Х. и адв. Н. С.-за подсъдимата З., поддържат жалбите по изложените в тях и в представените от адв. Г., адв. С. и подсъдимия Й. писмени бележки основания, доводи и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура споделя доводите на защитниците за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 29, ал. 2 от НПК от първоинстанционния съд, което определя отмяна на обжалваното решение и на присъдата, постановена от Пловдивския окръжен съд.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 99 от 22.11.2012год. по нохд № 500/2012год. Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимите М. Д. Й. и А. Р. З. за виновни в това, че в периода от началото на месец февруари 2010 година до 30.06.2010 година в [населено място], в съучастие като съизвършители, са поискали от Н. И. Б.-Управител на [фирма] от [населено място], дар, който не им се следва - пари в размер на 250 077 лева, представляващи равностойността на 7 % от предложената от Дружеството ценова оферта – 3 572 529,10 лева с включен ДДС, за да упражнят влияние при вземане на решение от длъжностно лице- Е. В. В.-Заместник кмет на Община -/населено място/ във връзка със службата й - относно провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител за обект „Строителство на недвижима собственост - Изпълнение на цялостна канализация на [населено място], Община /населено място/, етап І”, поради което и на основание чл. 304б, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК ги е осъдил както следва:
-подсъдимият М. Й.- на три години и шест месеца лишаване от свобода;
-подсъдимата А. З.-на три години лишаване от свобода, като ги е признал за невинни и оправдал по първоначално повдигнатото им обвинение във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК- да са извършили деянието при условията на продължавано престъпление.
На основание чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 59, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „Общ” режим на изтърпяване в Затворническо общежитие от открит тип на наложеното на подсъдимия М. Д. Й. наказание.
На основание чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 59, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „Общ” режим на изтърпяване в Затворническо общежитие от открит тип на така наложеното на подсъдимата А. Р. З. наказание.
На основание чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 от НК, съдът е приспаднал времето на предварително задържане по отношение на подсъдимите М. Д. Й. и А. Р. З. по ЗМВР и НПК, считано от 30.06.2010г. до 02.07.2010 година.
По реда на чл. 305, ал. т. 12 съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
С решение № 186 от 22.11.2013год. по внохд № 287/2013год. на Пловдивския апелативен съд присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на подсъдимите за неоснователни.
По релевираното основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК
Не се констатира допуснато процесуално нарушение в заявеното от защитниците оплакване за незаконност на състава на Пловдивския окръжен съд, което да мотивира отмяна на постановените присъда и решение, и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Според защитата, по делото е участвала като докладчик съдия Шишкова, която е постановила определение по чл. 69, ал. 1 НПК и е отстранила от длъжност обвиняемия Й., по време на воденото срещу него досъдебно производство. Настоящият състав на ВКС счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, защото производството по отстраняване от длъжност на обвиняемия като мярка за процесуална принуда е различно от производството по същността на делото. Произнасянето по отстраняването на обвиняемия от длъжност не е включено като абсолютно основание за отвод по чл. 29, ал. 1 НПК. То може да се разгледа като основание за отвод при наличието на условията по чл. 29, ал. 2 НПК тогава, когато, освен посочените предпоставки по чл. 69, ал. 1 НПК за отстраняване от длъжност, съдът е взел отношение и по същността на обвинението./Р.. № 338/2010год. на ВКС, трето н.о./
От съдържанието на определението по чнд № 2275/2010год. постановено от съдия Шишкова, такъв извод не може да се направи. В мотивите му съдът е изложил съображения, единствено, с характера на обвинението, за деянието, извършено във връзка с работата на Й. като кмет на община /населено място/, както и съществуващите към момента достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Цитираните от защитата пасажи на стр. 18, абз.1, изр.2:...”Анализът на събраните до момента в хода на разследването доказателства, обаче категорично сочат, че вмененото във вина на обв. Й. престъпление е осъществено при изпълнение на служебни задължения като Кмет на Община /населено място/, представляващ Възложителя по инкриминираната обществена поръчка и в този контекст, се касае именно за престъпление извършено във връзка с работата му” и по-нататък на стр.18 абз. 2, с продължение на стр. 19:”...В този контекст, следва да бъдат взети предвид конкретните действия на обвиняемия, предприети за постигане на вредоносните последици от инкриминираното престъпление:
-начинът на подбор на членовете на Комисията по провеждане на процедурата по конретната обществена поръчка, назначена от него, съобразно правомощията по чл. 34, ал. 1 от ЗОП, за който се съдържат данни в показанията на изпълняващата длъжността Главен юрисконсулт в Общината-свид. С. А.-ангажиране на външни експерти, включително и юрист, чиято обвързаност и с останалите привлечени към наказателна отговорност лица, а и с оглед проверката на достоверността на декларираните от тях обстоятелства по чл. 35 от ЗОП, тепърва подлежи на изясняване в хода на разследването и безспорно има отношение към изясняване на релевантните факти;
-последващата пряка намеса на обвиняемия-след отваряне на депозираните оферти от участниците в инкриминираната обществена поръчка от Комисията, с цел подмяна на част от документацията, представлявана от една от фирмите кандидат-изпълнители-чрез оказано въздействие върху председателстващия тази Комисия-назначената от обвиняемия на длъжността Зам.Кмет на Община /населено място/-свид. Е. В.” сочат, че съдът не е взел отношение по същността на обвинението.
Цитираните извадки от мотивите на определението са свързани с аргументиране наличието на предпоставките за отстраняване на обвиняемия от длъжност и в никакъв случай не може да се възприемат като възникнали преки или косвени обстоятелства за предубеденост или заинтересованост на съдия Шишкова от изхода на делото по същността на обвинението.
Употребеният в определението израз „вменено във вина” и тълкуването му по смислово съдържание в наказателноправен аспект сочи за предявяване някому задължение /обвинение/ с евентуално последващо ангажиране на наказателната му отговорност, а не за изградено у съда вътрешно убеждение за наличие на съставомерно виновно поведение/действие или бездействие/, подлежащо на санкциониране, като изводът на съда за категоричност на събраните по делото доказателства сочи единствено на установена връзка със заеманото от подсъдимия служебно положение.
Във втория цитиран абзац, съдът отново не е взел отношение по същността на обвинението, а е изложил допълнителна аргументация за необходимостта от отстраняване на Й. от длъжност, с оглед възможността при изпълнение на служебните си задължения като кмет на Община /населено място/, в рамките на предприетото спрямо него наказателно преследване, той да окаже пряко или косвено въздействие върху свидетелите, намиращи се в служебна зависимост от него като работодател и пряк ръководител на общинската администрация, както и да създаде пречки при събиране на необходимата писмена документация съхраняваща се в общината.
Ето защо, касационният състав намира, че не е осъществено основанието по чл. 29, ал. 2 НПК за отвод на докладчика по нохд № 500/2012год. на Пловдивския окръжен съд, което да обуслови отмяна по това основание на присъдата по него и на решението на въззивния съд, с което тя е потвърдена, защото не е нарушено изискването установено в чл. 6, т.1 от КЗПЧОС и гарантирано от нормите на чл.чл. 10, 14 и 29, ал.2 от НПК право на страните на независим и безпристрастен съд.
По основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
Доводите и по това основание не се подкрепят от данните по делото.
Касационният съд споделя изцяло изводите на въззивния съдебен състав по отношение на анализа на състава на престъплението по чл. 304б, ал. 1 НК. Правилно са отграничени характеристиките му от обективна страна, като е направен верен извод за това, че конкретното съставомерно въздействие от страна на двамата подсъдими е било насочено към свид. Е. В. в качеството на длъжностно лице, за да вземе решение, което е в служебната й компетентност, а именно като Председател на Комисията да подмени документацията при провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител за обект „Строителство на недвижима собственост - Изпълнение на цялостна канализация на [населено място], [община] етап І” в полза на строително дружество [фирма]-/населено място/.
Правомощията на кмета на общината като орган на местната изпълнителна власт са регламентирани в ЗМСМА. Този закон е общият законов нормативен акт, който регламентира статута и правомощията на кмета на общината, като ЗОП е специалният закон, който - чл. 1 „…определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение“.
Затова е безспорно, че в случая възложител по ЗОП, на основание чл. 7, т. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията е подсъдимият Й.- кмет на община /населено място/, като орган на местната изпълнителна власт. Законът за обществените поръчки е нормативният акт, който регламентира цялостното провеждане на процедурите по възлагане на обществени поръчки. Този закон е определил кмета на общината като субект - възложител на обществена поръчка, с определени права и задължения, когато става дума за изразходване на общински средства или на помощи отпускани по линията на Програми за финансиране от Европейски фондове.
С трудов договор № 830/07.12.2007год. свидетелката Е. В. е била назначена от подсъдимия Й. за зам.кмет на общината, с произтичащите от това правомощия по чл. 39, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА.
В качеството си на Зам. Кмет на общината свидетелката В. е била определена на основание чл. 34 от ЗОП със заповед от Й. като член на Комисията и нейн председател, с произтичащите от това задължения по разглеждане, оценка и класиране на представените от участващите в обществената поръчка оферти. Съобразно функциите й определени от ЗОП, В. притежавала компетенцията при обсъждане на представените технически и ценови параметри от кандидатите да участва при разискването и взимането на решението, кой от явилите се кандидати да бъде избран като отговарящ на условията на поръчката за „икономически най-изгодна оферта“.
Вярно е, че в ЗОП не е възведено изрично изискване за наличие на трудовоправни или служебни взаимоотношения между членовете на Комисията и възложителя/стр.74, ред 27 и сл.от мотивите на присъдата/, но обратното не се изключва, а предполага, при тълкуването на чл. 34, ал. 3 от ЗОП, който допуска възможността за привличане като членове на Комисията и на външни експерти, които не са от администрацията на структурната единица на възложителя на обществената поръчка.
Съображенията на първоинстанционния съд за длъжностното качество на свидетелката като член на Комисията са задълбочени, правилни и законосъобразни и те са обосновани, както с нормата на чл. 13, ал. 1 от Устройствения правилник на Община /населно място/, определящ общите функции възложени на Зам.кмета-да подпомага Кмета, така и от факта, че участието на В. в Комисията е част от служебните й задължения по смисъла на чл. 13, ал. 2, пр. 2 от същия Правилник, тъй като тези специфични функции по ЗОП са й възложени пряко от Кмета на Общината, в качеството му на възложител по обществената поръчка.
В случая, В. се явява „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.“а“ от НК по силата на заеманата от нея длъжност- Зам.кмет на общ. /населено място/, тъй като в това си качество изпълнява „служба в държавно учреждение”-в Община /населено място/-орган на местната изпълнителна власт, в която по силата на ЗМСМА има възложени управленчески правомощия.
Неоснователен е доводът на защитата за несъставомерност на деянието от страна на З., понеже тя не участвала в изпълнителното деяние, както и на факта, че тя не е могла да упражни влияние за въздействие, на кого да бъде възложена обществената поръчка, както и липсвал субективният, обединяващ престъпната дейност на съучастниците-съизвършители момент, какъвто е общият умисъл.
Това възражение срещу обвинението внимателно е обсъдено от решаващите по фактите инстанции, които са го отхвърлили след съпоставянето му с останалите събрани и проверени опровергаващи го доказателства, възприемайки го същевременно като осъществено от подсъдимата и процесуалните й представители право на защита.
Неоснователно касаторите поддържат, че доказателствата са оценявани едностранчиво и непълно, като са обсъждани и взети предвид само онези от тях, които уличават подсъдимите, без да се събират и проверяват други, опровергаващи тезата на обвинението. Този въпрос е поставян и пред въззивния съд, който обективно и детайлно е проверил констатираните от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, внимателно, задълбочено и самостоятелно е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства.
Втората съдебна инстанция е изложила фактическите обстоятелства, които счита за установени, доказателствата, въз основа на които ги приема, заедно с аргументирани съображения, кои от доказателствените източници кредитира, и кои отхвърля.
В тази връзка съдилищата хронологично са проследили и анализирали събраните и проверени доказателства и доказателствени средства и са приели фактически положения за:
-първоначално създадените взаимоотношения между двамата подсъдими с ангажирането на З. по сключен на 17.09.2008год. между представляващия [община] кмет-Й. и гл.счетоводител, от една страна, като възложител и [фирма] от друга страна-като консултант с предмет: извършване на комплексни консултантски услуги във връзка с Проект:“Битова и дъждовна канализация на [населено място], Община /населено място/“ и възможности за получаване на безвъзмездна финансова помощ по „Програма за развитие на селските райони“ ос 3, мярка 321, съгласно Наредба № 25/2008год. на Министерството на земеделието и храните;
-възникналата идея на двамата подсъдими да придобият неследващи им се доходи по одобрения за финансиране „Проект за изграждане на битова и дъждовна канализация в [населено място]“, чрез контролирано провеждане на предстоящите процедури по ЗОП, по начин, гарантиращ предварително избор на участник, който ще бъде обявен за изпълнител срещу съответна материална престация от негова страна;
-предприетите от подсъдимите действия в тази насока-проведената в хотел на [населено място] среща, при която Й. представил З. на управителя на [фирма]-свид. П. П., комуто, при следващи срещи и разговори, З. обещала класиране на първо място като участник в откритата процедура по ЗОП при условие, че й заплати 5% от стойността на поръчката;
-несъгласието на свид. П. да участва при тези условия в обществената поръчка, влошило последващите му отношения с Й. и намерили отражение в невключване на представляваното от него дружество в обявената процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на строителството на обекта в [населено място];
-представянето от Й. и запознаване на З. със свидетеля Н. Б.-управител на [фирма] и последващите активни контакти и разговори между тях, с основна насоченост за убеждаване на Б. за участие в обществената поръчка и обещание за спечелването й като кандидат при условие, че заплати на подсъдимите 7% от предложената от дружеството ценова оферта-3 572 529.10лв. с включен ДДС, представляващи сумата 250 077.00/двеста и петдесет хиляди и седемдесет и седем/лв.
-въздействието на подсъдимите насочено към мотивиране на свид. В. да подмени офертата в техническата и ценовата й части на фирма [фирма] в полза на дружеството, който факт не обслужва тезата от защитата на З. за липсата на общ умисъл у двамата подсъдими, насочен към преследваната от тях обща престъпна цел.
По въпросите за законосъобразността на прилагането на СРС, тяхната годност, изготвянето на ВДС и протоколите за тях, както и въобще по събирането и проверката на тези доказателствени източници, включително основанията за приобщаването им към доказателствената съвкупност, както и тяхната относимост към предмета на доказване, детайлно са се занимали и дали правилен отговор двете предишни съдебни инстанции.
В случая, възражението, че обвинението се основава само и единствено на проведения на 11.06.2010год. в 09.29часа телефонен разговор между подсъдимите Й. и З. /оформен като разговор № 129, ВДС-3, л.133-134, в резултат на използване на СРС е неоснователен. Обстоятелствата свързани с подготовката и извършване на корупционното престъпление са установени, не само от данните събрани чрез проследяване и подслушване телефонните разговори между подсъдимите и между тях и свид. Б., но и от останалите писмени и гласни доказателства, установяващи по безспорен начин основния факт по обвинението-съвместната съучастническа дейност на Й. и З. като съизвършители във въздействие върху длъжностното лице свид. В. да подмени документацията по провежданата открита обществена поръчка в полза на [фирма] и същевременно мотивиране на управителя на дружеството да преведе непосредствено преди изтичане на срока за подаване на офертите/16.06.2009год.-16.00часа/ в банковия клон на „И. А. Б.“-/населено място/, по сметка на подсъдимите, исканата парична сума. Неоснователно е оплакването на защитата, че предметът на подкупа не е определен по размер, тъй като по обвинението той е представен като процент от стойността на офертата, защото не се изискват особени знания да се изчисли точно фиксирана сума/както е сторено в обвинителния акт и присъдата/, която като престация не се е дължала на законно основание.
При установените по делото фактически положения ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите Й. и З. е законосъобразна, тъй като упражненото от тях в съучастие като съизвършители въздействие по отношение на свидетелката Н.В. представлява „търговия с влияние“, което правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 304б, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Постоянна и неотклонна е практиката на касационната инстанция, че това престъпление може да бъде осъществено от обективна страна само и единствено, ако упражненото от извършителя му влияние е по отношение на трето лице, което обективно може да вземе (или участва във вземането) на целеното от субекта решение. В посочения смисъл са решенията постановени по н.д. 769/2012год. на първо н.о.; по н.д. №1587/2011год. на второ н.о. и др. Отговорността по чл. 304б, ал. 1 от НК не се изключва и тогава, когато с целта по него е въздействано върху длъжностното лице като член на колективен орган/т.1 от Постановление № 8 от 30.XI.1981 г. по н. д. № 10/81 г., Пленум на ВС /.
Оплакването за нарушение на закона, поради липсата на съображения от съда, кое от алтернативните наказания, предвидени в чл. 304б, ал. 1 от НК, да наложи, е невярно, видно от стр. 78 от мотивите на присъдата, където е налице произнасяне по този въпрос.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Наказанието на подсъдимия Й. е определено при условията на чл. 54 НК, при лек превес на отегчаващите обстоятелства, малко над средния размер, предвиден в закона. Правилно е отдадено дължимото значение на високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от същественото засягане на защитените от правото обществени отношения, от високия ръст на подобни посегателства, сериозно уронващи престижа на институциите, и от това, че деянието е извършено от кмет на община-лице на местната изпълнителна власт, натоварен по закон със задължение да съдейства за укрепване на обществения и правов ред. Деянието на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, защото с него Й. е уронил доверието към институцията, която представлява, а в общ план е накърнил и авторитета на държавата в съответния общински район, защото не само по закон, но и в очите на местното население, той се явява нейн представител. Правилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство и големия размер на предмета на престъплението, който не съставлява негов квалифициращ признак.
Взети са предвид и смекчаващите обстоятелства: чистото съдебно минало на жалбоподателя, което не променя извода, че наказание в по-нисък размер от определения /три години и шест месеца „лишаване от свобода“/, би съответствало на обстоятелствата по чл. 54 НК и би изпълнило целите по чл. 36 НК. Ето защо, наказанието не се явява несправедливо, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което искането на касатора за намаляване размера на наказанието в рамките до три години лишаване от свобода и отлагане изтърпяването му на основание чл. 66, ал. 1 от НК, не може да бъде удовлетворено.
Неоснователно е оплакването и на подсъдимата З. по същото, посочено в жалбата й основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК.
По отношение на нея съдилищата също са отчели отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и като правилно са преценили тяхното съотношение, правилно са индивидуализирали наказанието.
От друга страна, при извършеното в съучастие престъпление, З. е била движещата фигура при осъществяване и поддържане на контактите с представителите на фирмите, които е убеждавала, срещу даването на неследващ се дар, да се облагодетелстват с получаването на обществена поръчка чрез заобикалянето на закона, както и че тя е била по-активната фигура в опитите си да въздейства върху длъжностните лица от Комисията при създадената престъпна схема-първоначално върху юрисконсулта А. /която З. не успяла да убеди/, а впоследствие на свид. В., която под оказаното й въздействие нарушила, вменените й със заеманото длъжностно качество, служебни задължения. Всичко това очертава не само високата обществена опасност на извършеното от З. деяние, но и сочи за високата й лична опасност като деец. Независимо от материалноправните условия за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, целите на специалната и генералната превенции по отношение на нея, ще се постигнат единствено чрез ефективно изтърпяване на наказанието, което ще даде възможност на З. да преосмисли поведението си и да го коригира към уважение на закона и на установените с него в обществото изисквания към всеки един негов член.
По изложените съображения касационният състав намира, че жалбите на касаторите по изложените в тях основания за отмяна/изменяване/ на обжалваното въззивно решение са неоснователни и поради това, следва да се оставят без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о.
Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 22.11.2013год. по внохд № 287/2013год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 99 от 22.11.2012год. по нохд № 500/2012год. на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |