Р Е Ш Е Н И Е № 99 Гр. София, 25 октомври 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 359/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Г. П. чрез упълномощения му защитник адв. Л. В. срещу въззивно решение № 40/15.03.2022 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 13/22 г. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения. Твърди се, че решението на апелативния съд е постановено в протворечие с разпоредбата на чл.303 от НПК и се основава на предположения, липсва надлежен доказателствен анализ, включително и на обясненията на подсъдимия, както и отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба. В жалбата се оспорва годността на извършените претърсване и изземване, при което са иззети веществени доказателства по делото, както и обосноваността на комплексната съдебно-историческа експертиза. В жалбата се развиват доводи относно несъставомерността на деянията - по чл.277, ал.7 от НК, поради негодно средство на престъплението, металотърсач без работеща батерия, по чл.278, ал.6 от НК, поради липса на индивидуализация на процесните монети, от които да се направи извод, че представляват движими културни ценности,/както и относно продължителността на държането, над 7 дни / по чл.339, ал.1 от НК – поради неустановена връзка между боеприпасите и подсъдимия, предвид намирането им в общо помещение, хале, което не е собственост на дееца. Явната несправедливост на наказанието се извежда от безмотивното му налагане в завишен размер и при отказ да се приложи текста на чл.55 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия П., адв. В. поддържа касационната жалба по изложените в същата касационни основания и моли да се уважи. Сочи, че е изложил подробни съображения в тяхна подкрепа, които поддържа и заявява, че и по трите предявени обвинения решението и присъдата са в противоречие с константната съдебна практика. Подсъдимият П. в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдан. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение. Заявява, че касационната жалба на защитата е идентична с депозираната пред въззивния съд и в решението е даден аргументиран и подробен отговор на всички направени пред въззивния съд възражения. Счита, че проведените следствени действия - оглед, претърсване и изземване не са опорочени, което се установява от събраните по делото доказателства от разпитите на поемните лица, присъствали на мястото на престъплението. С оглед изложеното, намира че въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалба на подсъдимия и доводите на страните в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 260026/30.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 194/2021 г., по описа на Пазарджишки окръжен съд, наказателен състав, подсъдимият Д. Г. П. е признат за виновен в това, че на 30.09.2018 г. в [населено място], на [улица], в обитавано от него хале противозаконно е държал оръдие – металдетектор марка /марка/, модел /модел/, за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на осн. чл.277а, ал.7 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. Със същата присъда подсъдимият П. е признат за виновен в това,че по същото време и място е държал повече от три археологически обекта, притежаващи качества на движими културни ценности, които не са регистрирани и идентифицирани по съответния ред, а именно – 41 броя археологически обекта на обща стойност 703 лв., от които 31 броя монети и 10 бр. предмети / поробно описани в присъдата/, поради което и на осн. чл.278, ал.6 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 2000 / две хиляди/ лв. С присъдата на окръжния съд подсъдимият П. е признат за виновен в това, че по същото време и място е държал 28 броя боеприпаси, /подробно описани в присъдата/ без да е имал надлежно разрешение за това, поради което и на осн. чл.339, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. С присъдата на окъжния съд на подсъдимия П., на осн. чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените по горе – лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, към което на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 2000 лв. в полза на държавата. С присъдата съдът е отнел в полза на държавата вещите, предмет на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, археологически обекти, подробно описани в присъдата, както и боеприпасите, предмет на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, и на осн. чл.53, ал.2, б.”а” от НК – металдетекторът, описан по пункт първи от присъдата. Съдът на осн. чл.189,ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото . С решение № 40/15.03.2022 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 13/22 г. присъдата на Пазарджишки окръжен съд № 260026/30.11.2021 г. по н.о.х.д. № 194/2021 г. е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия П. чрез неговата защита е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна. Наведените касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като проверката на материалния закон може да се осъществи само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение на инстанциите по същество относно правно значимите за предявените обвинения факти. Изложените доводи в подкрепа на това оплакване, които са относими към всички инкриминирани деяния се отнасят до ненадлежното приобщаване към доказателствената съвкупност на веществените доказателства, /металдетектор, монети и боеприпаси/ предмет на отделните престъпления, иззети при извършените по делото оглед и претърсване на процесния обект, хале, поради нарушение на процесуалните норми, които ги регламентират. Възражението не може да бъде прието за основателно, доколкото не намира доказателствена подкрепа от материалите по делото. Контролираните съдилища правилно са приели, че провеждането на следственото действие претърсване и изземване /по делото не са налице доказателства за извършен оглед на мястото на престъплението/ е извършено при спазване на изискванията на процесуалния закон в присъствието на поемни лица и с участието на подсъдимия П., при условията на неотложност по чл.161, ал.1 от НПК. Същата е била обоснована с получена от разследващите органи на процесната дата информация за противозаконно държане в обитаваното от подсъдимия жилище/преустроено от хале на жилище/ забранени от закона предмети и вещи. Извършеното следствено действие е било надлежно одобрено от съдия от съответния първоинстанционен съд, с което е спазено законовото изискване по чл.161, ал.2 от НПК за съдебна санкция на протокола от извършеното действие по разследването. Въззивният съд правилно е приел,че при извършеното претърсване не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.162, ал.1 от НПК, като се е позовал на показанията на разпитания като свидетел поемно лице Т., от които недвусмислено се изяснява, че следственото действие е започнало след пристигането на поемните лица и подсъдимият е присъствал през цялото време на неговото провеждане / второто поемно лице, което е вписано в протокола от извършеното следствено действие е починало в хода на разследването, поради което не е могло да бъде разпитано в съдебната фаза на процеса/. По делото не са налице доказателства, от които да се изведе необективност на показанията на цитирания свидетел Т., каквото възражение прави защитата в касационната жалба, доколкото в проведения разпит същият дава подробни и логични показания за начина на провеждане на претърсването и показва ясен спомен за намирането на веществените доказателства като вид и местонахождение в процесния имот. Предпоставка за валидността на съставения протокол като доказателствено средство е претърсването да е осъществено при спазване на изискванията на чл.162 и чл.163 от НПК относно лицата, които използват помещението, тези в чието присъствие се извършва следственото действие и за начина на неговото провеждане. ВКС изцяло споделя тезата на контролираните инстанции за липса на допуснати нарушения при претърсването и изземването, базирана на установените данни относно провеждането му –в присъствието на подсъдимия и с участието на поемни лица, като иззетите веществени доказателства са надлежно фотографирани в приложен фотоалбум като неразделна част от протокола за претърсване на мястото на произшествието. По-нататък по възраженията от жалбата в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, не се намери за основателен довода на защитата, че изготвената по делото комплексна експертиза не дава правилен отговор на поставените въпроси, като приема техническата годност на процесния металотърсач, който е намерен без захранваща батерия, което го определя като негодно средство. Решаващият въззивен съд е отговорили на аналогично поддържано от защитата възражение относно годността на металдететектора, като се е позовал да данните от заключението за изпробването на техническото средство, чрез използване на външна батерия, при което е установено, че уредът работи и е годен да се ползва по предназначение. Обстоятелството, че процесният уред е намерен без захранваща батерия, /която е отделен източник и не е част от него/ не променя извода за неговата техническа годност. В този смисъл правилно е съобразено и експертното мнение, че наличните отбелязвания на полюсите по дъното на гнездото, в което се поставя батерията /изчегъртани ръчно „плюс“ и „минус“/ сочат на това, че за захранването на уреда е бил ползван външен захранващ източник, доколкото за правилното поставяне на фабричната батерия не е било необходимо такова обозначение, тъй като тя се поставя автоматично в правилно положение. Отказът на въззивния съд да назначи повторна нумизматична експертиза също не може да се оцени като процесуално нарушение със съществен характер. Искането за повторна експертиза е било подържано от защитата по съображения за неправилност на становището на експерта относно произхода на изследваните монети. Въззивният съд е допуснал въззивно съдебно следствие с допълнителен разпит на вещото лице, изготвило експертизата / по искане на защитата от въззивната жалба/ с цел отговор на въпросите за автентичността на намерените предмети и монети и тяхната културна и историческа стойност. След разпита на експерта пред ПлАС правилно искането за допълнителна експертиза е било отхвърлено от въззивния съд с довода, че не са налице основанията по чл.153 от НПК. Становището на апелативния съд, че назначената по делото комплексна експертиза покрива критериите за съдържание на експертно заключение по чл.152 от НПК е правилно и съответно на изискванията на този законов текст. В кредитираното от контролираните съдилища писмено заключение изследваните предмети и монети са подробно индивидуализирани като вид, описание, състояние, статус на културна ценност и стойност, с което са изпълнени законовите изисквания относно процесуалната му годност и стойност като писмен източник на специални знания относно обстоятелствата по делото. При повторния разпит пред апелативния съд вещото лице, изготвило нумизматичната експертизата е пояснило, че е определило стойността на археологическите обекти в зависимост от тяхното състояние и чрез сравнение с каталожни цени, международни аукциони на такива предмети и монети, както и че определената цена не представлява пазарна стойност в общо приетия смисъл, поради особения режим на продажба на културните ценности. Експертното становище е в съответствие със законовата регламентация на сделките с движими културни ценности. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗКН, възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако те са идентифицирани и регистрирани по реда на същия закон, като по силата на ал.3 на чл.113 от ЗКН - сключените в нарушение на този текст сделки са нищожни. Предмет на експертизата са културни ценности, които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред, което означава, че не могат да бъдат обект на легална продажба на територията на РБ. По обвинението по чл.339, ал.1 от НК, в жалбата се съдържат преимуществено доводи за необоснованост, като се оспорва правилността на фактическите изводи на съда относно намерените боеприпаси-техния произход, период на държане и връзката на подсъдимия с предмета на престъплението. Необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК и не се включва в пределите на касационната проверка. ВКС е съд по правото, а не по фактите и проверява само юридическата правилност на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите от значение за обвинението. Доводите по неправилна оценка на доказателства, свързани с вида на помещенията, в които са намерени иззетите монети се основават на становището, че постройките са били предназначени за хале и до тях са имали достъп неограничен кръг лица. Последното не е съобразено с доказателствата по делото, изходящи от показанията на съпругата на подсъдимия и тези на неговата дъщеря и майка, че постройката, първоначално предназначена за хале е била преустроена и се е ползвала за жилищните нужди на семейството продължителен период преди извършеното претърсване. В същата посока са и доказателствата, че на процесната дата съпругата на подсъдимия е изнасяла личните си вещи и тези на нейните деца от същата постройка, която до този период е била във владение на подсъдимия и за да получи достъп до нея й е било нужно съдействие от полицейските органи. С оглед изложеното, претенцията на защитата за допуснати съществени нарушения от процесуален характер, които налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователна и не може да бъде удовлетворена. Съобразно установените фактически данни материалният закон е приложен правилно от контролираните инстанции по отношение и на трите инкриминирани деяния. Обективната и субективна съставомерност на извършеното деяние по чл.278, ал.6 от НК правилно е изведена от направените от решаващите съдилища изводи по фактите, че в държане на подсъдимия са намерени повече от три на брой археологически обекти със статут на движими културни ценности, които не са били идентифицирани и регистрирани по предвидения ред в Наредба Н-3/03.12.2009 г./ в сила към датата на деянието/, към който препраща ЗКН. Възраженията, че монетите не са описани съобразно новата наредба е несъстоятелно доколкото нормата е бланкетна и фактическия й състав се запълва от действащия към датата на дянието специален закон.Установените по делото данни, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху археологическите обекти сравнително продължителен период от време / съгласно фактите по делото съпрузите са обитавали жилището от 2007 г. до 2018 г./, правилно са квалифицирани като противозаконно държане по смисъла на чл.278, ал.6 от НК. Стойността на археологическите обекти е ирелевантен факт за класификацията им като част от културното наследство на страната и без значение за съставомерността на деянието - съгласно легалното определение по чл.2, ал.1 от ЗКН културните ценности са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. В тази връзка въззивният съд правилно се е позовал на експертното становище, че намерените в дома на подсъдимия предмети и монети представляват културни ценности съобразно тяхната характеристика и като носители на историческа информация за периода, от който датират. Отделно от това съгласно фактите приети от контролираните инстанции, подсъдимият е установил фактическата власт върху археологическите обекти след влизането в сила на действащия ЗКН, което го е задължавало да извърши тяхната идентификация по предвидения ред в Наредба № Н-3 пред организациите, които имат право за това/ национални и регионални музеи/. Възражението за малозначителност на деянието по чл.278, ал.6 от НК също не може да бъде възприето. Обществената опасност на извършеното престъпление, което е срещу реда на управлението, се определя от степента на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на културното-историческото наследство на страната и липсата или явната й незначителност не се намира в пряка корелация със стойността на предмета на престъплението, чиято съществена характеристика е, че представлява носител на историческа памет и национална идентичност. Степента на посегателството се увеличава и от обстоятелството, че се касае за монети и предмети от различни исторически периоди, като съобразно заявеното от вещото лице, с отделянето им от археологическия комплекс, в който са се намирали съществено се накърнява стойността на отделните археологически обекти, включени в същия като носители на историческа информация. С оглед изложеното не е налице нарушение на материалния закон по отношение осъждането на подсъдимия за престъплението по чл.278, ал.6 от НК и въззивното решение в тази му част следва да се остави в сила. ВКС не констатира и неправилно приложение на закона по отношение на оценката на релевантните факти за фактическия състав на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК. Извършеното деяние правилно е квалифицирано по чл.277а, ал.7 от НК. Престъплението е формално, на просто извършване и за реализирането му е достатъчно деецът да държи предмета на престъплението, който не е регистриран по предвидения ред в чл.152, ал.2 от ЗКН и е предназначен за търсене на археологически обекти, за чието предназначение той знае /или предполага/. Неоснователно е възражението на защитата за липсата на знание у подсъдимия за предназначението на металдетектора – за търсене на археологически обекти, в подкрепа на което се излагат доводи, че докато подсъдимият го е държал металдетекторът не е бил използван с такава цел, тъй като уредът е бил без захранване, съгласно заключението на вещото лице. Съдилищата по фактите правилно са ценили данните от експертното становище, като способ за проверка на доказателства, като посредством същото е установена само техническата изправност на металдетектора и обстоятелството, че е бил в работещо състояние. Ползването на специалното техническо средство не е елемент от състава на престъплението и не е необходимо за квалификацията на държането по чл.277а, ал.7 от НК. Субективната съставомерност на деянието правилно е изведена от установената обща информираност на подсъдимия за предназначението на метадетекторите - за търсене на археологически обекти и от състоянието, в което уредът е бил намерен, което свидетелства, че е бил ползван – с ръчно обозначение относно начина на поставяне на захранващ външен източник. Оплакването за явна несправедливост на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК е основателно.Наложеното наказание от две години лишаване от свобода е несъответно тежко спрямо извършеното от подсъдимия деяние, което се състои в държане на сравнително малък брой боеприпаси, като цялостната му оценка го определя с невисока обществена опасност. Подсъдимият също не може да бъде оценен като деец със завишена обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало, трудова заетост и относително добра характеристика. При тези данни за съответно на тежестта на деянието наказание за престъплението по чл.339, ал.1 от НК се прецени наказание от една година лишаване от свобода, до който размер следва да се намали наказанието на подсъдимия, определено от решаващите съдилища за това престъпление. Респективно, след редукцията на това наказание, следва да се намали и размера на общото най-тежко наказание лишаване от свобода, определено по реда на чл.23, ал.1 от НК – като се редуцира от две на една година лишаване от свобода, като към него се присъедини наказанието глоба в размер на 2000 лв. Не са налице основания за намаляване на наказанията за останалите две престъпления, които са определени в рамките близо до минималния законов размер за наказанието лишаване от свобода за всяко едно от тях, /за тези престъпления не е предвиден специален санкционен минимум /. Съдът правилно е отчел липсата на предпоставки за прилагане на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1 от НК, поради неналичието на многобройни /или изключително/ смекчаващи обстоятелства, както и поради това, че предвидените в закона наказания за съответните престъпления не се явяват несъразмерно тежки спрямо извършените деяния. По изложените съображения решението на АС – Пловдив следва да се измени в частта относно наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК и относно общото най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК, съобразно изложените по-горе мотиви, като се намали на една година лишаване от свобода. В останалата част въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 и т. 4, вр. ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 40/15.03.2022 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 13/22 г. като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д. Г. П. наказание за извършеното престъпление по чл.339, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода. НАМАЛЯВА определеното на подсъдимия Д. Г. П. на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание на една година лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: