О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е                                  № 89                  София,  25.02.2009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и девета година в състав:                                       Председател: Ценка Георгиева                              Членове: Мария Иванова                                              Илияна Папазова                 като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  63/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. А. Д. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. Ал. Х. , срещу определение № 344 от 08.10.2008г. по ч.гр.д. № 351/2008г. на Видинския окръжен съд, с което потвърдено определението на Белоградчишкия районен съд от 16.06.2008г. по гр.д. № 74/2008г., с което е прекратено производството по делото по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът „А” О. гр. В. в представения по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. Р. Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд намира за установено следното: За да прекрати производството по делото в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ Белоградчишкият районен съд е приел, че липсва правен интерес от предявяването им, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение не е връчена на ищеца по надлежния ред и следователно не са настъпили правните й последици – прекратяване на трудовото правоотношение. Видинският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд със същите мотиви. Приел е, че заповедта за уволнение не е доведена до знанието на ищеца, тъй като според неговите твърдения той е скъсал заповедта и отказът за връчването й не е оформен с подписите на свидетели. Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът налице ли е редовно връчване на заповедта за уволнение в настоящата хипотеза, при която в момента на получаването на заповедта работникът я е скъсал, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочения по-горе материалноправен въпрос, който е съществен за решаването на спора. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването, а при невъзможност да бъде връчена лично, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Разпоредбата цели да гарантира достигане на писменото волеизявление на работодателя лично до работника или служителя, както и удостоверяване на датата на прекратяване на трудовия договор. В случая тези обстоятелства не са спорни. Извод за липса на правен интерес съдилищата са направили въпреки изявленията на страните по делото, че заповедта за дисциплинарно уволнение е доведена до знанието на Т. Д. на 22.03.2008г. и същият се е запознал със съдържанието й. Признание на това обстоятелство се съдържа в исковата молба и в писмения отговор на ответника от 28.05.2008г. Ответникът признава, че на ищеца е била предявена заповед за дисциплинарно уволнение, която той скъсал, а след това бил направен опит за връчване на втора заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ, с оформен отказ за приемането й. Заповедта за дисциплинарно уволнение е приложена по делото и посоченото в нея основание за прекратяване на трудовия договор е вписано в трудовата книжка на 22.03.2008г. От изложеното следва, че тя е произвела правно действие и е налице правен интерес от оспорване законността на уволнението. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение не е доведена до знанието на ищеца, тъй като отказът не е оформен с подписите на свидетели. Със свидетел може да се удостовери отказът на получателя да получи документа, но в случая ищецът е получил заповедта и се е запознал със съдържанието. Изразеното от него недоволство, като е скъсал заповедта, е неотносимо към действията по връчването й. По изложените съображения определението на Видинския окръжен съд и потвърденото с него определение на Белоградчишкия районен съд следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 344 от 08.10.2008г. по ч.гр.д. № 351/2008г. на Видинския окръжен съд, ОТМЕНЯ определение № 344 от 08.10.2008г. по ч.гр.д. № 351/2008г. на Видинския окръжен съд и потвърденото с него определението на Белоградчишкия районен съд от 16.06.2008г. по гр.д. № 74/2008г., с което е прекратено производството по делото по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. ВРЪЩА делото на Белоградчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   Председател:   Членове: