Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 16.06.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1352 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 238/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 573/2015 г. от І-ви граждански състав на Апелативен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба П. Б. П. е оспорил касационната жалба с писмен отговор, а втория ответник по касационната жалба не е взел становище. Касационното обжалване е допуснато с определение № 338/06.04.2016 г. на състава на ВКС. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, преклудирано ли е правото на страна да представи съдебен акт, постановен преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, но влязъл в сила след приключването им. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Пред въззивната инстанция, страните могат да представят доказателства, които не са могли да представят в срок пред първата инстанция. По този въпрос, разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК е категорична, по нейното приложение съществува единна и постоянна съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава. При положение, че страната цели да представи доказателства за наличието на влязло в сила решение, очевидно за да се позове на силата на пресъдено нещо, с която се установява твърдяно от нея право, правоотношение или факт, който е от значение за спорното право предмет на спора, от значение за наличието на преклудиране на процесуалното право да представи влязлото в сила решение е именно момента на влизането на решението в сила. В случаите, когато решението, което се представя пред въззивната инстанция, е влязло в сила след приключване на устните състезания пред първата инстанция, не съществува процесуална пречка то да бъде представено като доказателство пред въззивния съд, доколкото влизането в сила след приключването на първоинстанционното производство го определя като ново доказателство по смисъла на чл.266 ГПК. По касационната жалба, съдът приема следното: Съдът е приел, че са налице договори за наем, от които се установява,че от 2007 година дружеството ищец е арендатор на земеделски земи и притежава лиценз за производство и търговия на посевен и посадъчен материал. От приложения опис, неразделна част от договора за наем от 22.01.2007 година съдът е приел, че сред имотите,които са били предоставени на ищеца за ползване има и такива,които са в масив 31, но които съвпадат само с част от имотите, в които е имало насаждения, за които ищецът твърди,че са унищожени от противоправните действия на ответниците. За останалите имоти, за които ищецът твърди,че е имало насаждения унищожени от ответниците, съдът е приел, че ищецът не е представил доказателства, че ги е ползвал по договор за наем, както и че са негова собственост, въпреки че доказателствената тежест лежи върху него. В тази насока съдът се е позовал на уведомление от 26.07.2012 година, изпратено председателя на земеделската кооперация – наемодател по договора за наем, до ищеца по делото, от което съдът е направил извод, че с решение на Общото събрание на кооперацията на 27.11.2011 година са прекратени сключените между кооперацията и ищеца по делото договори за наем на земеделска земя със срок на договора осем години и земята е отдадена под наем на трето лице за стопанската 2012 година. Във връзка с възражението на ответника, че ищецът не е ползвал процесните и унищожени според последният имоти, съдът се е позовал на гласни доказателства,от които е направил извод,че имотите в масив 31, където е било извършено разораването от ответник по делото са били имоти, които дружеството не е ползвало и не е съществувало за тях наемно правоотношение. Пред въззивният съд,ищецът е представил съдебно решение, влязло в сила след приключването на съдебното дирене в първата инстанция, с което, със сила на пресъдено нещо е установено действието на договора за наем между него и земеделската кооперация. Приемането на това писмено доказателства и приобщаването му към доказателствения материал по делото е отказано, тъй като съдът е приел, че процесуалното право да се представят доказателства във въззивното производство е преклудирано. Решението, с № 212, е постановено на 14.04.2015 г., по гр.д.№ 804/2013 г. от ХХ състав на Окръжен съд – Пловдив, като видно от отбелязването върху него, е влязло в сила на 11.06.2015 г. Последното по делото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния Окръжен съд – Пловдив, в което са приключени устните състезания, е проведено на 04.06.2014 г., т.е. преди влизане в сила на посоченото по-горе съдебно решение. Решението на първоинстанционния съд е постановено на 29.06.2015 г., т.е. след влизане в сила на решението, което се представя като писмено доказателство пред въззивната инстанция. С оглед и на отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, въззивният съд, в нарушение на процесуалните правила е отказал приемането на това ново доказателство, което е от значение за правилното разрешаване на спора по делото, доколкото наличието на наемни правоотношения между земеделската кооперация и ищеца по делото са обосновали извода на съда за неоснователност на част от претенцията. Като неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено. Доколкото се налага извършването на нови процесуални действия – приемането като доказателство на представеното във въззивната инстанция съдебно решение и неговото обсъждане, касационният съд не разполага с процесуална възможност при първото касационно обжалване да постанови решение по съществото на спора, като на това основание и във вр. с разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. Разноски за настоящата инстанция, както и за предходните не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на спора от въззивния съд. Водим от горното, състава на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 238/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 573/2015 г. от І-ви граждански състав на Апелативен съд – Пловдив. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.