5 Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 10 октомври 2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА При участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Валя Рушанова дело № 420/2016 година. Производството пред ВКС е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. О. К., чрез защитника му, за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 4733/2010 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановената по него присъда № 343 от 18.11.2011 година В искането се изтъкват доводи, че делото е водено в отсъствие на обвиняемия и той не е могъл лично да упражни правото си на защита. Според защитника, нарушена е разпоредбата на чл. 254, ал. 4 от НПК като на подсъдимия не е бил връчен обвинителният акт и разпореждането за насрочване на делото, както и подзащитният му не е бил предупреден, че делото може да се разгледа в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Защитникът претендира отмяна на присъдата и връщане на делото на Софийския градски съд за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият К. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, същият е бил привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично, а впоследствие се е поставил сам в невъзможност да бъде редовно призоваван в съдебна фаза. В своя защита осъденият пледира, че не е знаел, че е бил съден и впоследствие – осъден. Твърди, че е оказал пълно съдействие при екстрадицията си. В последната си дума моли за връщане на делото за ново разглеждане, за да участва лично в него. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда. За дата на узнаване от осъдения К. на постановената спрямо него задочна присъда следва да се приеме тази на неговото задържане на територията на Обединено кралство Великобритания и С. И., в [населено място] - 30.11.2015 г., на основание Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 15.10.2015 г. от Софийска градска прокуратура с цел изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата по н.о.х.д. № 4733/2010 г. по описа на Софийски градски съд. От писмените материали(писмо с рег. № 1654 от 06.04.2016 г. от Затвор – София и писмо с изх. № 11458/2015 г. IV от 11.04.2016 г. от Върховна касационна прокуратура, отдел „Международен“) се установява, че А. О. К. е предаден от британските на българските власти на 07.12.2015 г. и на 09.12.2015 г. е постъпил в Затвор – София. Установено е също, че по отношение на осъдения К. не са предоставяни гаранции за възобновяване на делото, тъй като такива не са искани при задържането му, а предаването на лицето е осъществено с негово съгласие. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно, поради следните съображения: Осъденият А. О. К. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4-то, алт. 1-ва от НК. Обвинителният акт е внесен на 28.10.2010 г., като по него е образувано нохд № 4733/2010г. по описа на Софийски градски съд. Производството на досъдебната фаза е проведено изцяло в присъствието на К., като същият е участвал лично в процесуално-следствените действия. С постановление от 04.08.2010 г. К. е привлечен като обвиняем, а с протокол от 09.09.2010 г. му е предявено лично разследването. При привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 от НК спрямо него е определена мярка за неотклонение „Подписка”. След образуване на съдебното производство по нохд № 4733/2010г. на СГС, съдията-докладчик с разпореждане от 10.11.2010 г. е разпоредил връчването на препис от обвинителния акт на подсъдимия и призоваването на подсъдимия за съдебно заседание, а делото била насрочено за разглеждане за 28.01.2011 г. Видно от приложената призовка на л. 10 от първоинстанционното производство, изпратена на дата 11.11.2010 г. на адрес: [населено място], [адрес], същата е връчена на 13.11.2010 г. на лице от домашните му – неговата баба, със задължение да му я предаде. На 18.01.2011г. подсъдимият К. подал две ръкописно написани молби по делото, с които е искал копия на материали по делото и отлагане на заседанието за друга дата, поради внезапно заболяване, за което е приложил болничен лист /л. 27/. На заседанието на 28.01.2011 г. не е даден ход на делото, а същото е било отложено за 18.04.2011 г., поради неявяването на подсъдимия и свидетелите. Изрично е указано на подсъдимия за следващото съдебно заседание, с оглед установяване на уважителна причина, да представи медицинско свидетелство по образец за невъзможност да се явява в съдебно заседание и да организира процесуалната си защита. Изпратената на подсъдимия призовка(л.33 от нохд № 4733/2010г. на СГС) била върната на 09.02.2011 г. в цялост с отбелязване, че по данни на живущи на адреса лицето не живее там. На 15.02.2011 г. А. К. получил лично в деловодството на съда призовка от 15.02.2011 г. за насроченото следващо съдебно заседание по н.о.х.д. № 4733/2010 г. на СГС на 18.04.2011г. На 18.04.2011г. осъденият не се явил в съдебно заседание. В протокола е отразено изявлението на упълномощения му защитник, че няма връзка с него. Въпреки предложението на прокурора да се даде ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, съдът е счел, че не са налице всички необходими условия за това, тъй като подсъдимият не бил уведомен, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие. Постановил определение, с което изменил наложената мярка за неотклонение на подсъдимия от „подписка“ в „задържане под стража“ и отложил разглеждането на делото за 16.06.2011 г. Последвало призоваване на осъдения на известния по делото адрес, като призовката била върната в цялост като невръчена и непотърсена. Установява се от докладна записка до началника на 06 РУ-СДВР /л. 61 от нохд/, че лицето е търсено многократно на адреса за призоваване без резултат като е установено, че не живее на този адрес, а живущите на него нямат данни за неговото местонахождение. Също така, пред първоинстанционния съд бил уведомен от СДВР, че след извършване на съответните справки в информационните масиви на МВР е установено, че К. е напуснал пределите на страната на 23.03.2011 г. през ГКПП-Аерогара-София без да посочва дестинация на пристигане. В проведеното на 16.06.2011 г. заседание съдът констатирал, че при връчване на книжата по чл. 254 НПК е пропуснал да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Поради това намерил, че в конкретното съдебно заседание не са налице предпоставките за даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия, предупредил подсъдимия в негово отсъствие, но в присъствието на негов упълномощен защитник, че при последващо неявяване в съдебно заседание наказателното производство срещу него ще бъде проведено задочно по реда на чл. 269 от НПК, изискал актуална справка от СДВР БДС за задграничните пътувания на подсъдимия и отложил делото за 28.09.2001г. Изпратената на подсъдимия призовка била върната в цялост с отбелязване, че същата е връчена на 07.07.2011 г. при отказ на лице, домашно на адреса, в присъствието на двама свидетели, а от актуалната справка за пътуванията на К. се установило, че последното преминаване на лицето-подсъдим през ГКПП е на 23.03.2011 г. В съдебно заседание на 28.09.2011 г. съдът дал ход на делото при условията на задочно производство по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, като делото било разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия. Първоинстанционното производство финализирало с постановяване на присъда № 343/ 18.11.2011г., с която подсъдимия А. О. К. е признат за виновен по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, предл. 4-то, алт. 1-ва от НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода в затвор при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 от НПК за срок от три години наказание от шест месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1988/2008 г. по описа на Софийски районен съд. С решение № 133 от 11.04.2012 г. по в.н.о.х.д. № 164/2012 г. на Софийски апелативен съд присъдата е била изменена като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален режим „строг“ за изтърпяване на наложеното наказание. С решение № 452 от 31.10.2012 г. по касационно н.д. № 1111/2012 г. на ВКС, първо н.о., въззивното решение е оставено в сила. При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, която е проведена изцяло в негово присъствие. Връчването на книжата по делото е станало по общото правило на чл. 254 от НПК, като от този момент той се е запознал с обвинителния акт и факта, че срещу него има образувано съдебно производство с насрочено открито съдебно заседание. Проявената от него активност по повод депозиране на молби за отлагане на производството също е аргумент за знанието му относно воденото срещу него наказателно производство. Напускайки територията на Република България той сам се е поставил в невъзможност да присъства лично по време на съдебните заседания по делото. Следователно, при направения от него избор да напусне страната, без да уведоми за това съда сам се дезинтересирал от хода в съдебна фаза на наказателното производство срещу него. Действително, след надлежното връчване на призовката на 15.02.2011 г., подсъдимият не е бил намиран и призоваван редовно в съдебната фаза на производството срещу него. Това обаче е станало изцяло по причини, дължащи се на неговото недобросъвестно процесуално поведение. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна и по-скоро нарушение на дължимо такова. Подсъдимият се е отклонил от местоживеенето си по свое желание, но е бил наясно, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес. Следователно той се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на упълномощения си защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия и охранил неговите интереси. На подсъдимия е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор и поведение, от които, обаче, той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1, изр. 2 - ро от НПК, поради което искането на осъдения А. О. К. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. О. К. за възобновяване на наказателното производство по № 4733/2010 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.