3 Р Е Ш Е Н И Е №67 Гр.София, 24.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 439 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Е. С., [населено място] срещу решение № 1985/28.10.13г., постановено по гр.д.№ 1742/13г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 03.12.12г. по гр.д.№ 11747/11г. на Софийския градски съд и са отхвърлени предявените от касатора против ЗД [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на 49952 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 98 лв. обезщетение за имуществени вреди. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Моли решението да се отмени и се постанови ново решение за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не се следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на пострадалия от ПТП вреди поради недоказаност на механизма на увреждането, респ. че ПТП е настъпило по посочения в протокола на КАТ начин. Изложени са съображения, че протоколът за ПТП на КАТ съдържа официално удостоверяване в частта, че на посочената дата са се явили участниците в произшествието и че са заявили вписаните обстоятелства, но тъй като не носи подписа на представител на застрахователя, същият съставлява частен документ и при оспорването му ищецът по иска следва да докаже механизма на увреждането. С определение 958/09.12.14г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпросите за доказателствената сила на протокола за ПТП, за процесуалните действия на съда при оспорването му и за събирането на доказателства за установяване на механизма на увреждането. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В определението за допускане на касационно обжалване е посочена практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Съгласно решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. No 768/2008г. на II т.о. протоколът за станалото ПТП доказва че материализираното в него изявление изхожда от лицето, подписало протокола, т.е. документът се ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът, като свидетелстващ документ, материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност. В същия смисъл са и решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010г. на І т.о., решение № 110/04.09.13г. по т.д.№ 194/12г. на ІІ т.о., решение № 98/25.06.12г. по т.д.№ 750/11г. на ІІ т.о., решение № 711/22.10.08г. по т.д.№ 395/08г. на ІІ т.о. В решение № 227/12.02.14г. по т.д.№ 769/12г. на І т.о. и решение № 73/22.06.12г. по т.д.№ 423/11г. на І т.о. е прието и, че при оспорване, чрез опровергаване на съдържанието на протокола за ПТП, оспорващата страна следва да установи твърденията си, които касаят механизма на ПТП, както и че при това оспорване са допустими свидетелски показания. Съгласно т.3 на ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Предвид на цитираната задължителна за съдилищата практика на ВКС обжалваното въззивно решение е неправилно. В нарушение на материалния закон и на процесуалните правила са изложените от състава на апелативния съд съображения за доказателствената сила на протокола за ПТП и за процесуалните действия на съда при оспорване на механизма на настъпване на увреждането. В първоинстанционното производство са направени доказателствени искания и от двете страни за допускане на гласни доказателства, а от застрахователя и за назначаване на техническа експертиза за установяване на механизма на настъпване на ПТП – отговор на исковата молба от 23.12.11г. Софийският градски съд е оставил без уважение тези искания, като с оглед на оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на фактическите изводи относно механизма на увреждането, въззивният съд е следвало да изпълни правомощията си по т.3 на ТР № 1/13г. На следващо място, оспорването на констатациите в протокола за ПТП – за механизма на увреждането с отговора от 23.12.11г. и евентуално заявеното възражение за съпричиняване с отговора на допълнителната искова молба от 03.11.11г., налага съобразяване с практиката на ВКС в частта за разпределението на доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства, като същата се възложи на оспорващата страна. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне техническа експертиза и гласни доказателства за установяване на механизма на настъпване на ПТП. Съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1985/28.10.13г., постановено по гр.д.№ 1742/13г. от Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.