Р Е Ш Е Н И Е №.149 гр. София, 30.12.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№846 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. П. И. срещу решение №84 от 29.10.2014 г. по т.д.№232/2014 г. на АС Бургас. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №102 от 02.06.2014 г. по т.д.№493/2012 г. на ОС Бургас, е отхвърлен предявеният от Я. П. И. иск по чл.29 от З. за установяване, че вписването в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на [фирма] по заявление вх.№20110418135515/18.04.2011 г. на решения на общото събрание на дружеството от 17.04.2011 г., е вписване на несъществуващо обстоятелство. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Посочва се, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че на проведено 31.01.2011 г. общо събрание /ОС/ на [фирма], жалбоподателката е била изключена като съдружник от дружеството, а впоследствие на проведено на 17.04.2011 г. ОС на дружеството, повторно е взето решение за изключването й. Навеждат се доводи, че повторното решение е взето извън пределите на компетентност на ОС и се явява правно нищо, неформиращо ново обстоятелство, подлежащо на вписване. Предвид изложеното се иска отмяна на решението, уважаване на предявения иск и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация [фирма] заявява становище за недопустимост на съдебното решение, предвид липса на правен интерес за ищцата от водене на иска по чл.29 от З., както с оглед извършеното разпореждане с притежаваните от нея дружествени дялове, така и поради преобразуването на дружеството в еднолично акционерно дружество. Евентуално навежда доводи за неоснователност на жалбата като претендира присъждане на направените разноски. С определение №152 от 18.02.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Подлежи ли на потвърждаване решение за изключване на съдружник в О. и какви са правните последици от потвърждаващото решение, както за вписването му в регистъра, така и за правата на съдружника. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на проведено 31.01.2011 г. ОС на [фирма], Я. П. И. е била изключена като съдружник от дружеството, а впоследствие на проведено на 17.04.2011 г. ОС на дружеството, преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на решенията на ОС от 31.01.2011 г., отново е взето решение за изключването на Я. П. И. като съдружник, което решение е било вписано в ТР при АВ. Посочил е, че решението от 17.04.2011 г. е валидно, като взето на проведено ОС на дружеството, отразено в протокола на ОС, подписан от съдружниците. Решението на въззивния съд е валидно. Същото като постановено по допустим иск, за предявяването на който, за ищцата съществува правен интерес, се явява и допустимо – освен, че въпросът за притежаваното от ищцата качество съдружник в [фирма] към момента на провеждане на общото събрание на съдружниците от 31.01.2011 г. /който момент с оглед данните по делото следва извършеното от ищцата в полза на трето лице разпореждане с притежаваните от нея дружествени дялове/, е решен с влязло в сила решение по т.д.№52/2011 г. на ОС Бургас, по делото не се твърди, а и не са събрани доказателства, че е налице взето решение от ОС за приемане на новия съдружник /чл.129, ал.1, пр.2, вр. чл.137, ал.1, т.2 от ТЗ/, респективно, че е настъпил транслативния ефект на прехвърлянето на членственото правоотношение. Също така е несъмнено, че за ищцата съществува правен интерес от водене на иска по чл.29, ал.1 от З. с оглед правото й да иска уреждане на имуществените отношения с дружеството. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С решение №39 от 15.04.2011 г. по т.д.№526/2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е възприето становище, че с оглед различната формулировка на конститутивното действие на вписването, прокламирано в алинея трета и четвърта на чл.140 от ТЗ, в трайно установената практика на ВКС се приема, че действието на решението на общото събрание на съдружниците вътре в дружеството - по отношение на него и съдружниците, настъпва веднага. Този извод се извежда от факта, че за да настъпи подлежащото на вписване обстоятелство, вътре в дружеството следва да се извършат действия, които изискват преждевременното действие на решението на общото събрание по отношение на дружеството и съдружниците - разрешение застъпено и в постановените също по реда на чл.290 от ГПК решение №690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, решение №135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС и др. От друга страна в решение №61 от 26.07.2012 г. по т.д.№325/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е прието, че решението на ОС за изключване на съдружник е извън пределите на компетентността му, когато с предходно решение е налице изключване на същия съдружник, тъй като решението е произвело действие по отношение на дружеството. И. съдружник не участва в общото събрание, не гласува в него, не представлява дружеството, не участва в работата му в качеството на негов чл. и пр. Т.е., разглеждано като самостоятелно решение за изключване, второто решение не поражда правни последици, защото е взето извън пределите на компетентност на Общото събрание. То няма и обратно действие, както е отбелязано и в т. VIII на Тълкувателно решение №1/2002 г. на ОСГК на ВКС и не формира ново обстоятелство, подлежащо на вписване в Търговския регистър. В този смисъл съставът на ВКС е посочил, че вписаното решение за изключване на съдружник не подлежи на потвърждаване. То е лишено от правни последици за съдружника и като взето извън пределите на компетентност на Общото събрание, формира несъществуващо обстоятелство по отношение на което са приложими последиците по чл.604 от ГПК, вр. чл.29, ал.1 от З.. Ако потвърждаващото решение, предхожда приключването на производството по чл.74, ал.1 от ТЗ, по отношение на него хипотезата на чл.75, ал.2 от ТЗ е неприложима. Изложените по-горе разрешения, споделяни изцяло и от настоящия състав, съдържат отговора и на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, а именно: решението за изключване на съдружник, независимо дали е вписано или не, не подлежи на потвърждаване. Потвърждаващото решение е лишено от правни последици за съдружника и като взето извън пределите на компетентност на Общото събрание, формира несъществуващо обстоятелство по отношение на което са приложими последиците по чл.604 от ГПК, вр. чл.29, ал.1 от З.. В случая даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с отговора на правния въпрос, поради което изводът, направен в обжалваното решение, че решенията на ОС на съдружниците от 17.04.2011 г. /преповтарящи изцяло решенията от 31.01.2011 г. вкл. и като краен резултат – изключване на ищцата като съдружник и като обстоятелства, твърдението за наличието на които, е довело до изключването й/, са валидни и не са формирали несъществуващо обстоятелство е неправилен, а предвид изложеното на основание чл.293, ал.1, вр. ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като искът за установяване, че вписването по заявление вх.№20110418135515/18.04.2011 г. е вписване на несъществуващо обстоятелство /несъществуващото обстоятелство по изключването на ищцата, опорочава и произтичащите от този факт промени по отношение на съдружниците, собствеността на капитала, учредителния акт и т.н/, следва да бъде уважен. Предвид изхода на спора, ответникът по касация дължи на касатора заплащането на сумата от 570 лв., разноски пред ВКС, сумата от 500 лв., разноски за въззивното производство и сумата от 580 лв., разноски за първоинстанционното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №84 от 29.10.2014 г. по т.д.№232/2014 г. на АС Бургас,, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Я. П. И. срещу [фирма],[ЕИК] иск по чл.29 от З. за установяване, че вписването в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на [фирма],[ЕИК] по заявление вх.№20110418135515/18.04.2011 г. на решения на общото събрание на дружеството от 17.04.2011 г., е вписване на несъществуващо обстоятелство. ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на Я. П. И. [ЕГН] сумата от 570 лв., разноски пред ВКС, сумата от 500 лв., разноски за въззивното производство и сумата от 580 лв., разноски за първоинстанционното производство. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.