Р Е Ш Е Н И Е   №  3   София, 03 февруари  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря  Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 699/2009 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъденият Д. С. П. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 576/2009г. на Пазарджишкия окръжен съд и изменяване на постановения съдебен акт както в наказателната му част, поради явна несправедливост на наказанието, така и в гражданско-осъдителната част, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното заседание осъденият и защитниците му поддържат искането по изложените в него съображения. Частният обвинител и граждански ищец намират искането за неоснователно и моли да се остави без уважение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е изцяло неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения в закона срок от легитимна страна, касае влязъл в сила съдебен акт , подлежащ на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество то е изцяло неоснователно и съображенията за това са следните: Пазарджишкият окръжен съд с решение № 198 от 08.10.2009г. по в.н.о.х.д. № 576/2009г. е потвърдил присъда № 260 от 25.06.2009г. постановена по н.о.х.д. № 1108/2009г. на Пазарджишкия районен съд. С присъдата подсъдимият Д. С. П. е признат за виновен в това, че на 21.09.2008г. в гр. С. по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на М. С. Л. ,поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 и чл.55, ал.1 т.2 НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност на явяването два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие всяка една за срок от по две години. Уважени са граждански искове за неимуществени вреди общо в размер на 9000лв., а в останалата им част до общо предявените в размер на 15000лв. са отхвърлени като неоснователни. Възражението, че наложеното на осъдения наказание е явно несправедливо, поради определяне на прекомерно дълъг срок на изтърпяване на пробационните мерки, както и неправилния извод, че е наложително налагане на мярката по чл.42а, ал.2, т.4 НК, е неоснователно. Разглеждането на делото е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, което има последица задължително приложение на чл.55 НК и без в действителност да са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвиденото за престъплението наказание определено при условията на чл.55 НК е „пробация”, която по силата на чл.42а, ал.1 НК представлява „съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно” . Законът предвижда шест пробационни мерки измежду които съдът следва да избере онези от тях, които в своята съвкупност в най- голяма степен ще постигнат целите, предвидени в чл.36 НК, като по силата на чл.42а, ал.4 НК мерките по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК се налагат задължително на всички осъдени на пробация. При решаване на въпроса за съответното наказание правилно двете инстанции са преценили, че на осъдения следва да се наложи наказание, включващо трите пробационни мерки за срок от по две години. Това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, поради което и искането е неоснователно. Не се споделя и възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приемането и разглеждането на граждански иск в наказателния процес. Обстоятелството, че са приети четири граждански иска за неимуществени вреди не обосновава нарушение на процесуалните правила. Основанието на гражданските искове в наказателния процес е престъплението, което в случая се изразява в причинена лека телесна повреда и именно за всяка една по вид са конкретизирани и претърпените неимуществени вредиврежданията на пострадалия, както и времето необходимо за възстановяване са установени и при преценяване размера на причинените вреди, съдът се е съобразил с тези обстоятелства, както и с изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливото им възмездяване. Не са налице обстоятелства, които да налагат намаляване на присъдените обезщетения, поради което и в тази част искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. С. П. за възобновяване на н.о.х.д. № 576/2009г. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: