Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр. София, 23.11.2016 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември , две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 338/2016 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на на [фирма] срещу решение от 09.07.2015г по гр.дело № 18360/2014г . на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 30.04.2014г по гр.д №62088/2012г на Софийски районен съд като краен резултат , но с други мотиви . Срещу касатора [фирма] на първа инстанция е бил уважен иск по чл. 55, ал.1, предл.трето ЗЗД във вр. чл. 89 ЗЗД да върне сумата от 3000 евро , платена по предварителен договор от 18.12.2006г за продажба и строителство на недвижим имот , приет за развален при настъпила невъзможност за изпълнение от страна на строителя , в частта за обещаното прехвърляне право на строеж върху „паркомясто” №4 като обект на притежавано от ответника право на строеж за същото в УПИ ХІІ 1421, кв.№271 по плана на [населено място] . Въззивният съд е променил квалификацията ,приемайки друг начален момент на дължимостта за връщане на даденото, тъй като по възражение на ответника е намерил за нищожен сключения предварителнен договор в частта за уговореното паркомясто №4,поради невъзможен предмет.В приложимата за този случай хипотеза на чл. 55 ал.1, предл .първо ЗЗД и дължимост за връщане на даденото по нищожен договор още от момента на престацията, възражението на ответника по иска за изтекла обща погасителна давност е отхвърлено от въззивния съд, макар от датата на плащанията па договора от 18.12.2006г, до завеждане на иска на 21.12.2012г , да са изтекли повече от пет години. Въззивният съд се е позовал на прекъсване на давността с признание на вземането през 2009г, от страна на длъжника и понастоящем касатор [фирма] , обективирано в неподписан от страните проекто-договор . В касационната жалба [фирма] оспорва да е направено признание.Неправилно прилагане на материалния закон се изтъква поради несъобразяване с нормата на 110 ЗЗД и неправилно прилагане на чл.116 б.”а” ЗЗД . Съдът се е позовал на неподписан и от двете страни проекто -договор , неправилно възприет като изходящо от представители на ответника по иска изявление ,съдържащо признание за задължението по исковата молба . Тези факти са обсъждани за пръв път от въззивния съд, без да са били предмет на указания по доклада , което нарушава правото на защита и съществени процесуални правила . По същество добавя ,че признание на дълга няма и давността за вземането е изтекла. В отговор ответника по жалбата С. Г. М. я оспорва. Доказателствата са приобщени по делото и прецени съгласно процесуалните правила. Макар представения проекто- договор да не е бил неподписан , не е оспорен като изходящо от автора му изявление към 2009г . В доклада на първа инстанция не е бил посочен чл. 116 ЗЗД, но съдът не указва доказване на правни последици. Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на чл. 116 б.”а” ЗЗД.В документа се съдържа признание за получаване на исковата сума, за получени напълно и в брой 3000 евро от купувача, а тази сума е договорената по предварителния договор , за прехвърляне правото на строеж върху паркомястото . Значението на подписа не бива да се абсолютизира .Основанията за прекъсване на давностния срок са установени със закон и въззивният съд е приложил съответно материалната норма ,съответно е приложил и чл. 175 ГПК . С определение №.388 от 15.04.2016г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане, по въпроса за естеството и признаците на признанието по чл.116 б. «а» ЗЗД в неподписан от двете страни проекто-договор за преуреждане на отношенията им , който документ едната страна представя , с твърдение за изходящо от другата страна признание относно нейно парично задължение , обективирано в съдържанието на документа. За да приложи правилото на чл. 116 б.”а” ЗЗД по отношение на давностен срок относно вземане за връщане на сумата 3 000 евро като платена цена за паркомясто №4 по нищожен в тази част предварителен договор от 18.12.2006г , въззивния съд решаващо се е позовал на неподписан от двете страни проекто-договор от : „ ....... 2009г” , според чието съдържание на С. М., купувач по предварителния договор , се прехвърля право да ползва безсрочно паркомясто №4 , находящо се във вътрешния двор , за сумата 3 000 евро ,които продавачът [фирма] заявява че е получил , а купувачът е платил напълно и в брой преди подписването на настоящия договор.В печатния текст годината е 2009, не е попълнена дата,в частта за деня и месеца. Въззивният съд е изтъкнал ,че връщане на сумата от 3000 евро, платена на две вноски по нищожния договор , се е дължало от 18.12.2006, съответно от 01.11.2007г , когато съгласно приложените писмени доказателства цената за паркомястото е била заплатена .Поради това е било дължимо връщането й , и ново искане за нейното плащане от [фирма] по проекто- договора не е имало . По изведения въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд приема следното : Необходимостта признанието да се отнася до съществуването на задължението,а не само до съществуването на обстоятелствата , свързани с произхода му , е дало опора на установеното в съдебната практика разбиране за признанието като волеизявление ,а не като свидетелстващо изявление на длъжника за факти. Няма установена от закона форма за признанието. Волеизявленията могат да се засвидетелстват , съответно установяват с документи , съставени за целта , както и с документи , които не са съставени от длъжника с тази цел . В тях признанието може да е заявено и условно , тогава съдът ще го цени според обстоятелствата. Документите могат да бъдат подписани , или неподписани от издателя си . Последното не е пречка да се установи авторството им , което не е равнозначно на да се установи волеизявление с последиците на признание . Признание по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД ще има, когато длъжникът пряко и недвусмислено заявява , че е задължен към кредитора по насрещното право , дори да няма за цел да създаде нарочен документ за това. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия , стига същите да манифестират пряко и недвусмислено воля да се потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора (реш.№100/2011г по т.д № 194/2010 ІІ т.о ТК).Отправяне на предложение да се прехвърли друго вместо уговореното , при вече получената по договор цена, за което да се оформи нов двустранен възмезден договор , може да е признание на длъжника за получена цена и неизпълнено негово насрещно задължение , но не и признание, че дължи връщане на цената като получена без основание, на отпаднало, или неосъществено основание. Проектираното изявление в неподписания документ , страните да приемат цената за предварително платена (предполагаемо основание за което е получаването й по неизпълнения по- ранен договор) , не може да прекъсне давността за вземането на платилия , ако към този момент то е произтекло от посочените основания в чл. 55, ал.1 ЗЗД . Признанието по своята правна същност не е изявление за нова сделка между страните, а едностранен акт на длъжника , който изразява волята си , че признава вземането (реш.№105/2014г по т.д №1697/2013г, І т.о ТК) , затова и характеристиките на признанието задължително се свързват с породеното правоотношение (реш. .№ 222/2011 г, по т.д №803/2010г , ІІ т.о ВКС). Предвид гореизложените критерии, оценката на неподписан от страните проекто-договор с предмет преуредба на отношения , следва да доведе до изключването му от приложното поле на признанието като прекъсващо давността изявление , относно вземане по чл. 55, ал.1 ЗЗД , още повече ако не се установява авторството на документа и качеството му на предложение до другата страна през 2009г , каквото същият би имал , ако една от страните го бе подписала и датирала . При дадения отговор на въпроса, касационната жалба е по същество основателна . Въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и необосновано , при установените по делото обстоятелства ,е достигнал до извод за прекъсващо давността признание на длъжника . Дори да се приеме тезата , че като документ неподписаният през 2009г проекто-договор изхожда от ответника и съдържа заявени от негови представители условия , при които същият би се обвързал предвид свой дълг (т.е ако и другата страна се съгласи с условията и подпише проекта) в неговото съдържание волеизявление за признание на претендираното с иска вземане липсва. Ответникът не е оспорвал ,че управителят на дружеството е водил разговори с ищеца ,при което последният е искал връщане на даденото поради настъпила невъзможност да се изпълни задължението в частта за паркомястото.Това е сторено и с нотариалната покана , връчена на 11.11.2011г.,но тези обстоятелства не прекъсват давността.Ответикът по иска е направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност за вземането по чл. 55 ал.1 ЗЗД предвид началния момент на изискуемостта при нищожни договори , като основателно е изтъкнал нищожност на уговорката за прехвърляне на паркомястото като самостоятелен обект на правото на строеж ,както е било договорено между страните на 18.12.2006г. Нищожни поради невъзможен предмет са договорите , чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. Ако при сключване на договора възникването на неговия предмет е било възможно, договорът обвързва валидно страните и едва, ако впоследствие предметът на договора стане невъзможен, валидният договор се разваля по право или подлежи на разваляне, когато невъзможността е по причина , за която отговаря длъжникът. Изтъкнатото разрешение не е приложимо в случая. Паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост или ограничено вещно право (респ. – и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ) , а представлява необособена и несамостоятелна реална част от друг обект , в случая УПИ , застроен със сграда по одобрен архитектурен проект .Поради това „паркомясто” не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка , както и на предварителен договор като самостоятелен предмет ,вън от обекта , от който е част. Касае се за принадлежащи идеални части на етажни собственици , върху което суперфициарят не би могъл да има изключителни самостоятелни права . Когато съществените по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД условия, на които следва да отговаря окончателният договор така, както са изложени в предварителния договор, сочат на една въобще непозволена от закона причина, щом като уговореният правен резултат и по-късно не ще бъде позволен, то за недействителността на предварителния договор съдът се произнася още към момента на сключването му. В случая невъзможността на предмета е от правно естество - за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка , както към момента на сключване на предварителния договор , така и към момента на неговото изпълнение в действителната му част през 2007г – по отношение на други обещани , изградени и прехвърлени в собственост обекти в сградата, а и понастоящем , с оглед новия чл. 43, ал.3 ЗУТ ( ДВ бр.101/2015г.) Ето защо от плащането по нищожния предварителен договор е започнала да тече погасителна давност за исковите суми , които са подлежали на връщане при начална липса на основание . Тази давност е по чл. 110 ЗЗД и е изтекла ,тъй като искът е предявен на 21.12.2012г , а сумата 3000 евро е била платена на две вноски,на 18.12.2006, съответно на 01.11.2007г. Въззивното решение следва да се отмени , а искът следва да се отхвърли като погасен по давност . С оглед изхода на спора на касатора и ответник по иска следва да се присъдят разноските за всички инстанции ,поискани и установени в размер на общо 1750лева .За настоящата инстанция разноски за адвокатска защита не са установени и претендирани . Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение от 09.07.2015г по гр.дело № 18360/2014г . на Софийски градски съд и постановява : Отхвърля иска , предявен С. Г. М. от [населено място] [улица] , ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] , [улица] за връщане на сумата 3 000 евро ,платена по предварителен договор от 18.12.2006г за прехвърляне на право на строеж върху „паркомясто”,като погасен по давност . Осъжда С. Г. М. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] , [улица] сумата 1750 лева разноски за всички инстанции. Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: