О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 258 София, 09.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3561/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, представлявана от кмета Й. Фандъкова чрез юрисконсулт Р. Г. срещу въззивно решение № 263930 от 14.06.2021 г. по гр.д. № 11999/2020 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че когато урегулирането на имотите е станало по желание на собственика, въпросът за прилагане на регулационния план не се поставя и е недопустимо да се води иск за грешка в кадастралната карта поради неправилно заснемане на имотите. Счита, че настоящият случай е такъв, тъй като през 2005 г. ищецът С. Д. и Г. У. като съсобственици на УПИ .....,.....и М. Н. като собственик на УПИ ..... са поискали с нотариално заверено заявление да бъдат извършени всички необходими фактически и правни действия във връзка с обединяването на притежаваните от тях имоти в нов урегулиран поземлен имот, което е било уважено и със заповед на гл. архитект е било одобрен ПУП-ПИР на УПИ .... и .....,....и сливането на им в нов УПИ ....,....,....в кв. ...., м.”М. - запад”. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с практиката на ВКС, обективирана в решение № 2 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 5313/2013 г. на І г.о., решение № 222 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 136/2009 г. на ІІ г.о. и решение № 245 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 483/2014 г. на І г.о. ` В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. Б. Д. изразява становище, че касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, тъй като не са налице релевираните от жалбоподателя основания за това. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 10.08.2020 г. по гр.д. № 66154/2019 г., с което на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на Столична община наличието на грешка в основните данни на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на реална част с площ 167 кв.м от поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], при граници на тази реална част: поземлен имот с идентификатор .....и от три страни поземлен имот с идентификатор ....., както и че е допусната непълнота при одобряване на КККР, изразяваща се в ненанасянето на процесната реална част от б. имот пл.№ ....в кв. ....по плана на [населено място], м.”М.-запад” и непосочването на ищеца като собственик на този имот. Признато е за установено по отношение на Столична община, че ищецът С. Б. Д. е собственик на основание наследство и давност на процесната част от 167 кв.м и Столична община е осъдена да му предаде владението върху нея. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че на основание наследство от Б. И. Д., поч. през 1996 г., и дарение, извършено през 1997 г., ищецът С. Б. Д. е придобил правото на собственост върху дворно място с площ 600 кв.м, съставляващо имот пл.№ .....в кв. .....по плана на [населено място], м. „М.”. Този имот е бил нанесен през 1996 г. в кадастралната основа на регулационния план, одобрен през 1979 г., на основание делба-спогодба по гр.д. № 8307/1995 г. на Софийски районен съд, по силата на която А. С. Д. и Б. И. Д. са получили в дял реална част с площ от 600 кв.м от дворно място, съставляваща имот пл.№ ......по плана на [населено място] съобразно скицата на вещото лице. През 1996 г. е одобрен частичен регулационния план, с който за имоти пл.№№ 624 и 457 е отреден съсобствен по регулация парцел ...., ....в кв. .....и е предвидено създаване на улици от о.т.255 до о.т.260, от о.т.255 до о.т.246 и улица-тупик от о.т.265 до о.т.266. По този регулационен план част от имот пл.№ ......с площ 167 кв.м попада в отреждане за улица. По отношение на тази част не е проведена отчуждителна процедура, което се установява както от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, така и от издаденото от Столична община, район „Витоша” удостоверение от 16.04.2020 г. Мероприятието, за което е отредена спорната част, не е реализирано по надлежния ред. За изграждане на улицата няма одобрени строителни книжа, по нея не са поставени бордюри, няма изградени тротоари, уличната настилка е асфалтова, с променлива ширина. Улицата е предвидена да бъде с централна осова симетрия с обща ширина 19 м, и улично платно с ширина 14 м. Спорната реална част не е включена в улицата. Тя е с асфалтова настилка и представлява открит паркинг с разчертани паркоместа. Установено е по делото, че спорната площ от 167 кв.м е заснета в кадастралната карта като част от [улица]-поземлен имот с идентификатор ...... При така установените факти въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е собственик на процесния имот и че този имот неправилно е заснет като част от улицата-общинска собственост, тъй като няма проведена отчуждителна процедура, чрез която реалната част да е преминала в собственост на общината. Въззивният съд е обсъдил и възражението на Столична община, че чрез заявеното през 2005 г. искане от собствениците на УПИ ...... и УПИ ......, .....за обединяване на двата урегулирани имота в един общ УПИ ....., ....., ...., което е удовлетворено, като е одобрено искането изменение на ПУП-ИПР, ищецът доброволно е приложил плана за регулация и по този начин се е разпоредил с тази част в полза на общината, поради което не е било необходимо провеждане на отчуждителна процедура. Това възражение е намерено за неоснователно по съображения, че предвидената в закона възможност за изменение по взаимно съгласие на заинтересованите собственици е приложима само по отношение на дворищнорегулационните планове. За прилагане на уличната регулация важи разпоредбата на § 22, ал.1 от ЗР на ЗУТ, според която ПУП се счита приложен по отношение на регулацията с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства. Практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят за да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, е неотносима към правния спор, предмет на настоящото дело. В решение № 2 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 5313/2013 г. на ВКС, І г.о., е разгледан случай, в който при действието на ЗУТ е уважено искане на собственика на поземлен имот за частично изменение на регулационния план с обособяване на самостоятелни УПИ от един по- голям имот с предвиждане на обслужваща улица. Прието е, че в този случай собственикът не може да иска установяване на грешка в кадастралната карта, тъй като оформянето на път, включващ част от собствения му имот, е станало по негово искане. По настоящото дело не е установено отправено до общината искане и съгласие на собствениците на УПИ ..... и УПИ .....,....за разширение на [улица]с включване на части от собствените им имоти. Волята на собствениците, обективирана в подаденото от тях заявление /л. 72 от делото/ е за изменение на ПУП чрез обединяване на притежаваните от тях имоти. В решение № 222 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 136/2009 г. на ІІ г.о. е прието, че когато регулационният план е бил изменен по искане на заинтересованите собственици и заповедта за изменения на плана не е била обжалвана от тях, регулацията следва да се счита приложена. Цялостният прочит на мотивите на решението налага извод, че даденото разрешение визира конкретно допуснато при действието на ЗТСУ/отм./изменение на дворищната регулация. В настоящият случай въпрос за трансформиране на регулационни граници по дворищнорегулационен план в имотни не се поставя. Спорът е за това дали уличнорегулационната граница на имота откъм [улица]се е трансформирала в имотна чрез прилагане на уличната регулация. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос е съобразен с практиката на ВКС, която последователно приема, че отреждането на имот при действието на ЗТСУ/ отм./ за прокарване или преустройство на улици е мероприятие на застроителния и регулационен план за обществени мероприятия, че този план няма непосредствено отчуждително действие; че държавата, респ. общината не придобиват правото на собственост върху отредените за тези мероприятия имоти пряко, по силата на плана, а след провеждане на подробно регламентирана в ЗТСУ/ отм./ и ППЗТСУ/ отм./ процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците. Съобразена е и практиката на ВКС, според която при действието на ЗУТ подробните устройствени планове, с изключение на тези по чл. 16, ал.1, нямат отчуждително действие. Вярно е, че разпоредбата на чл. 15, ал.3 ЗУТ дава възможност границите на регулираните поземлени имоти да се променят с план за регулация със съгласието на собствениците им, но и в този случай планът не се счита приложен с влизане в сила на акта за одобряването му, а със сключване на окончателен договор за прехвърляне на право на собственост-§ 22, ал.1, б.”б”ЗР ЗУТ, какъвто по делото не се твърди и не се установява да е бил сключен. В обобщение на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателят Столична община следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на С. Б. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 600 лв., съобразно представения с отговора на касационна жалба договор за правна защита и съдействие и заявеното искане за присъждане на разноски. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263930 от 14.06.2021 г. по гр.д. № 11999/2020 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. Б. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 600 /шестстотин лв./. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: