1 Р Е Ш Е Н И Е № 543 С., 27.07. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 787/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 658 от 10.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 975/08 г. на Софийския градски съд. Касаторът П. Н. М. поддържа, че обжалваното решение е постановено при касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация “А. С.” ООД гр. С. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решението от 07.08.2007 г. по гр. д. № 7422/06 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск за делба на недвижим имот, съставляващ пети надпартерен /тавански/ етаж от сградата на ул. “Х. Б.” /преди ул. “Г. Генов”/ № 18 в гр. С., със застроена площ 132.00 кв. м., състоящ се от осем отделни помещения, коридор, санитарен възел и тераса. Въззивният съд приел, че на мястото на таванския етаж, който е отчужден по ЗОЕГПНС, понастоящем се намира жилищен /трети/ етаж, съставляващ апартамент, т. е. имотът, предмет на иска за делба, е изгубил въобще характеристиката си на завършващ сградата етаж и следователно не съществува в размерите, в които е отчужден. Дори да се приеме, че таванският етаж, след извършеното през 1953 г. надстрояване на сградата с два етажа, е възстановен в предишното състояние, претендираният от ищеца реституционен ефект не е настъпил, тъй като преди таванските помещения са били обща част на сградата, а впоследствие таванският етаж има качествено нова характеристика - изграден е като самостоятелен обект на собственост. Искът за делба е неоснователен и по съображение, че таванският етаж, ако се приеме да е бил самостоятелен обект още при одържавяването, е прехвърлен от праводателите на ищеца на купувача по н. а. № 15/1952 г. изцяло, а не само 40/100% ид. ч. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. кои обекти подлежат на възстановяване по З. когато след отчуждаването сградата е надстроена по начин, че завършващият етаж възпроизвежда отчуждения, и 2/. подлежи ли на делба новопостроеният обект, ако и отчужденият е бил съсобствен. Съгласно чл. 1, ал. 1 З. възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК на Върховният съд и последвалата трайна съдебна практика приемат, че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Дали обектът на правото съществува е въпрос и на фактическо установяване, включително и в хипотезата на надстрояване, извършено след отчуждаването по ЗОЕГПНС. С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Правноирелевантно в конкретния случай е обстоятелството, че спорният обект, съставлявал при отчуждаването трети етаж от жилищната сграда, състояща се от партерен етаж, първи и втори надпартерни етажи и тавански етаж, при влизане на З. в сила е заварен, вследствие на извършеното надстрояване, като пети етаж на сградата. От гледна точка на предпоставките за възстановяване по З. различното местонахождение, изразяващо се в изграждане на различна кота, не е определящо, защото обектът както при отчуждаването, така и към релевантния за възникване на претендираното право момент, съставлява завършващият етаж на сградата. В този смисъл налице е предпоставката на закона, която изисква обектът на реституция да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Доводът, че се касае до нов обект на собственост, който не подлежи на реституция, не може да бъде споделен, предвид данните по делото, че след премахването му и реализирането на учреденото през 1953 г. от Софийския градски народен съвет /СГНС/ на задругата “Пренос-превоз” право на надстрояване на сградата с два етажа - трети и четвърти, таванският етаж е възстановен, като отново са изградени отделни помещения, коридор и санитарен възел. Следващият спорен въпрос е дали обектът се възстановява в съсобственост с оглед извършеното през 1952 г. разпореждане, или липсва съсобственост. Този въпрос се разрешава от тълкуването на: 1. акта за одържавяване, който е интегриран в представения по делото акт за заемане на недвижим имот за държавен № 4825/1989 от 29.08.1950 г., и 2. н. а. № 15 от 27.12.1952 г. за продажба на недвижим имот. Приоритет в това отношение има актът за отчуждаване, защото това е първият по време юридически факт, свързан с претендираните от страните права. Видно от акта от 1950 г., с Постановление на М. съвет /№/ 2011 от 07.07.1950 г. от М. Х. и В. Хр. Д. - наследодателки и праводателки на ищеца, са отчуждени: 1 вторият етаж над партера, заедно с припадающите се зимнични и тавански помещения и съответните идеални части от мястото и общите части на сградата, и 2. партерът от същата сграда, а същ о и други обекти, които не са във връзка със спорния по делото. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с. н. а. № 15/1952 г., М. Х. Д. и В. Х. Д., по мъж М., продали на “Преносно-превозната задруга” при СГНС: а/. апартамент, находящ се на втория надпартерен етаж на сградата, б/ ..., в/. припадающите се 40% ид. ч. от дворното място и от общите части на сградата, в която се намира продаваемият апартамент, както и таванските помещения на същата сграда, и г/. собственото си право за надстройка /строеж на етажи/ над продаваемия апартамент. Правото на собственост върху главната вещ се отчуждава със съответните към нея принадлежности. По делото е установено, че към момента на одържавяването по ЗОЕГПНС таванският етаж се е състоял от отделни помещения, коридор и санитарен възел, и след като няма данни кои от тях са принадлежали към съответните етажи - партерен, първи и втори надпартерни, те следва да се третират като общи части, макар по естеството си да не са такива и макар етажната собственост да е възникнала едва с одържавяването на отделните самостоятелни обекти /етажи-апартаменти/. Записът в нотариалния акт от 1952 г., че продават таванските помещения, не може да се тълкува в смисъла, предложен от ответника по иска - че предмет на разпореждане са всичките тавански помещения. Записаното отразява субективното виждане на прехвърлителките относно предмета на сделката, което не съответства на обема права, останали в патримониума им след отчуждаването през 1950 г. Прехвърлителят не може да се разпореди с нещо, което не притежава, поради което правнорелевантната им воля следва да се тълкува в смисъл, че се разпореждат с таванските помещения, останали тяхна собственост след отчуждаването по ЗОЕГПНС. Същевременно, при учреденото със сделка право на надстрояване меродавно е уговореното между страните по тази сделка. Така, с оглед обекта на разпореждане по б. „г” на н. а. № 15/1952 г., следва да се приеме, че не е налице прехвърлено право на строеж на тавански етаж. Такова не е било учредено и впоследствие през 1953 г. от държавата в полза на задругата „Пренос-превоз”. От изложеното също следва извод, че след надстрояването на сградата с два жилищни етажа, таванският етаж се е запазил /възстановил/ в предишните си размери и принадлежност на правото на собственост. Изводът относно правата в съсобствеността следва да се формира по тълкувателен път - като се съобрази разпореждането от собствениците с 40% ид. ч. от таванските помещения, следва, че предмет на извършеното по-рано отчуждаване през 1950 г. са били 60% ид. ч. от същите, които съответстват на отчуждената част от сградата. Продадените през 1952 г. имоти впоследствие са били обявени за държавна собственост съгласно Закона за държавните предприятия от 1960 г. /отм./ и е съставен акт за държавна собственост № 4218 от 30.11.1961 г. При следващата продажба на държавен жилищен имот - втори надпартерен етаж, с договор от 04.12.1965 г., на купувачите-физически лица не е продадена част от таванския етаж. Таванският етаж не е включен при продажбата и като обща част на сградата. От последвалите сделки, касаещи същия етаж - н. а. № 90/1994 г. и н. а. № 45/2003 г., е видно, че собствениците на този етаж не притежават тавански помещения. Следователно, целият тавански етаж е останал държавна собственост и като такъв е заварен при влизане в сила на З.. Съгласно чл. 3, ал. 1, изр. 1 З. собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници. Представена е заповед № РД-14-30 от 03.12.1996 г. на министъра на транспорта, по силата на която от капитала на девет еднолични търговски дружества се изважда правото на собственост върху идеални части на трети, четвърти и пети етаж на сградата на ул. „Х. Б.” № 18, предмет на акт за държавна собственост № 9437 от 27.02.1985 г. С влизане в сила на 25.02.1992 г. на З. в лицето на праводателката на ищеца е възстановена eх lege собствеността върху 60% ид. ч. Ето защо заповедта от 1996 г. за внасяне в капитала на „А. С.” ООД на правото на собственост върху петия - спорния тавански етаж, е породила правно действие не за целия етаж, а само за 40% ид. ч. от него. В обобщение на всичко изложено, обжалваното въззивно решение, с което е прието обратното, е неправилно. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то, както и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да се отменят и тъй като не се налага повтарянето или извьршването на нови съдопроизводствени действия, искът с правно основание чл. 34 ЗС следва да бъде уважен и делбата да се допусне при посочените по-горе дялове. Констативният нотариален акт № 021, т. I, рег. № 2952, дело № 021 от 04.03.2004 г., издаден по реда чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ въз основа на заповедта от 1996 г. и договор за приватизационна продажба от 06.03.2000 г., легитимиращ ответника за собственик на целия обект, следва да бъде отменен, тъй като не удостоверява действителния обем на притежаваното от него право. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 975/08 г. на Софийския градски съд, IV-Б отделение, и оставеното с него в сила решение от 07.08.2007 г. по гр. д. № 7422/06 г. на Софийския районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши делба на недвижим имот, съставляващ пети надпартерен - тавански етаж, от сградата на ул. “Х. Б.” /преди ул. “Г. Генов”/ № 18 в гр. С., със застроена площ 132.00 кв. м., състоящ се от осем отделни помещения, коридор, санитарен възел и тераса, между съделители и при дялове: П. Н. М. - 60% ид. ч. и “А. С.” ООД гр. С. - 40% ид. ч. ОТМЕНЯ н. а. № 021, т. I, рег. № 2952, дело № 021 от 04.03.2004 г. за разликата над 40% ид. ч. от описания в него недвижим имот. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: