Р Е Ш Е Н И Е № 480 София, 28 април 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седми ноември ………........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова......................... .. Севдалин Мавров.................................. при секретар .. Илияна Петкова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Антони Лаков ......................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1744 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия И. К. П. против решение № 213 от 24.06.2013 г., постановено по ВНОХД № 418/13 год. по описа на Софийски апелативен съд. С жалбата са развити доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Заявени са процесуални нарушения, допуснати във връзка с изясняване авторството на деянието, неоснователно кредитиране на опороченото разпознаване, извършено в хода на досъдебното производство и явна несправедливост поради завишеност на наложеното наказание. В съдебното заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа лично от И. П. и служебният му защитник с искане за връщане на делото за ново разглеждане от Софийски апелативен съд. Гражданският ищец Е. Д. Я. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 7 от 15.01.2013 г., постановена по НОХД № 4876/2012 г. на Софийски градски съд подсъдимият И. К. П. е признат за виновен в това, че на 24.06.2012 г., около 21,00 часа, в [населено място],[жк], на [улица], в района на автобусна спирка, при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – златно синджирче с нанизани на него златни висулки на стойност 292,50 лева от владението на Е. Д. Я., с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил сила за това, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, търпимо на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС при първоначален „строг режим” в затвор. Със същата присъда И. К. П. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец Е. Д. Я. сумата от 292,50 лева, представляваща обезщетение за претърпените вследствие на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 60 лева, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. С атакуваното пред касационната инстанция въззивно решение, първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Подадената касационна жалба е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение на основание чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението за провеждане на съкратено съдебно следствие е направено в съдебното заседание, проведено на 15.01.2013 г. по н.о.х.д. № 4876/2012 г. на Софийски градски съд, лично от И. П.. Направените от подсъдимия с въззивната жалба оплаквания пред Софийски апелативен съд, преповторени и с касационната такава, относно принудата да избере разглеждането на делото по посочения процесуален ред, са получили изчерпателен отговор в мотивите на второинстанционния съдебен акт и основателно са отхвърлени като голословни. Излагането на доводи пред касационната инстанция във връзка с неизяснено авторство на деянието и на доводи за неподкрепено от доказателствената съвкупност самопризнание при липса на доказателствени искания пред първоинстанционния съд и проведено съкратено съдебно следствие е недопустимо. Касационната инстанция не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави във връзка с обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Последните основателно са приети за установени от контролираните инстанции по отношение на касатора П.. Въз основа на самостоятелен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, Софийски апелативен съд е направил законосъобразен извод относно авторството на деянието. Възззивната инстанция е изложила подробни съображения и във връзка с отхвърляне възражението относно опроченото разпознаване в досъдебното производство, които настоящият касационен състав напълно споделя. По делото безспорно е установено, че П. е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение, фактите на което са признати от касатора по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Налице е и съответствие между правната квалификация на деянието и приложимия материален закон. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на П. наказание, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета. При индивидуализацията му са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като законосъобразно с оглед престъпната упоритост на подсъдимия , е наложено във вр. с чл. 54 НК. Разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК дава възможност при наличие на условията на чл. 55 НК наказанието да бъде определено под законово установения минимум. Въззивният съд правилно е приел, че по отношение на П. липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и такива, отличаващи се с изключителност, като законосъобразно и в унисон с целите по чл. 36 НК е потвърдил първоинстанционната присъда и в частта по наложеното наказание. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 24.06.2013 г., постановено по ВНОХД № 418/13 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ...............................................