Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 21.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1316 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. К. Д. – адв. К. Е. срещу решение № 209/13.10.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 160/17 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 2/15.02.2017 г. по н.о.х.д. № 182/16 г. Окръжен съд - Кърджали. С присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 30.10.2014 г., в [населено място],[жк], до дом № .., при управление на моторно превозно средство - л.а. „К. С.”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Х. Ш. и средна телесна повреда на Е. М. Ю., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал.3, б.”б”, вр. ал. 1, б. „б” и б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал. 2 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален „общ” режим, като на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години и осем месеца. С присъдата на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, и по разноските, направени в хода на досъдебното и съдебното производство, в това число и от частните обвинители Д. Ш., Б. Р. и Х. Р. за възнаграждение на процесуалният им представител, като ги е възложил в тежест на подсъдимия. С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата само в частта досежно нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДП, за което е признал подсъдимия за невиновен. С подадената касационна жалба е заявено наличието на основанията за проверка на второинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Материалната незаконосъобразност се твърди поради отсъствие на квалифициращите обстоятелства от състава на престъплението, каквито са пияното състояние и бягството от местопроизшествието. В подкрепа са развити доводи за недооценено от съдилищата физическо насилие, упражнено по отношение на подсъдимия и мотивирало го да се отдалечи от местопроизшествието. Сочи се още, че въззивният съд е изградил правните си изводи при предоверяване показанията на заинтересован свидетел, както и при неоснователно отхвърляне обясненията на подсъдимия Д.. Явната несправедливост на наказанието лишаване от свобода се твърди поради неговата завишеност по размер, както и поради отказа на втората инстанция да отложи изтърпяването на същото по реда на чл. 66 от НК. Направените при условията на алтернативност искания са за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд или за намаляване размера на наложеното наказание и приложение института на условното осъждане. В съдебното заседание подсъдимият, съпругата му Л. Д., конституирана като защитник в производството на основание чл. 91, ал. 2 от НПК и адв. М. Г., преупълномощена от адв. К. Е., поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Частният обвинител Е. М. Ю. не се явява и не се представлява. Частните обвинители Д. Ш., Х. Р. и Б. Р. се представляват от повереника им адв. Р. М., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение поради липса на заявените нарушения във връзка с квалификацията на деянието, като намира наложеното под средния размер наказание лишаване от свобода за съобразено с всички смекчаващи вината обстоятелства. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения въззивен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за частично основателна по следните съображения: Изводът на съдилищата относно наличието на квалифициращия признак „бягство от местопроизшествието” не може да бъде споделен, тъй като е в противоречие с константната практика по този въпрос. По-конкретно, в т. 4, б. „е” от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС е посочено, че този квалифициращ признак е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка, като може да напусне местопроизшествието при извинителна причина, напр. необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, за да оказва помощ на пострадали и пр. В конкретния случай действията на подсъдимия не целят осуетяване на наказателното преследване или препятстване събирането на доказателства, а единствено опазването на физическата му неприкосновеност. Предприетото от Д. отдалечаване от местопроизшествието е мотивирано от проявеното по отношение на него насилие, установено по несъмнен начин по делото от медицинското му освидетелстване. От фактическа страна е изяснено, че подсъдимият след удара е спрял автомобила, отворил вратата му и погледнал назад, като е възприел приближаващия се свидетел М. Ю., който му казал, че е убил приятелите му и предприел действия по издърпването и свалянето на подсъдимия от превозното средство. Последният, в опит да се предпази от проявената агресия е потеглил, отдалечил се е едва на сто метра от местопроизшествието и спрял пред базата на фирма [фирма], стопанисвана от сина му, викайки да му отворят портата. Инстанциите по фактите, в нарушение на закона и в противоречие с посочената по-горе съдебна практика, са възприели тези действия на подсъдимия Д. като осъществяващи квалифициращия признак „бягство от местопроизшествието”. От тях обаче, може да се направи единствено извод, че подсъдимият се е опитал да запази собствената си невредимост. Това е и причината да се отдалечи на съвсем близко разстояние, търсейки защита в базата при свои роднини. След спирането на Д. пред нея, свидетелят Ю. отново се е придвижил до автомобила му, издърпал го е отвътре, ударил го е с юмрук в лицето, повалил го е по гръб на земята, натискайки го с коленете си в областта на корема и гърдите. Виковете на Ю. към съседите му са били чути от свидетелите А. М. и Л. Г., които са се присъединили към него след спирането на Д. пред базата на [фирма] и също са упражнили физическо насилие по отношение на подсъдимия. Независимо, че действията на тримата свидетели са последващи отдалечаването на подсъдимия, същите съставляват илюстрация на намерението им за физическа саморазправа. При това положение, опитът на подсъдимия да я предотврати, напускайки местопроизшествието не е нито правно, нито морално укорим. Поведението му не може да бъде прието като манифестиращо желание за укриване, макар и временно в базата, а единствено като целящо избягването на физическо насилие и следователно съставляващо извинителна причина за напускането на мястото на пътнотранспортното произшествие. Обобщено казано, извинителна причина за напускане на местопроизшествието е всяка такава, която цели опазване живота и здравето на дееца. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че касаторът следва да бъде оправдан да е извършил престъплението при наличието на квалифициращият признак „бягство от местопроизшествието”. Изложеният с касационната жалба довод за отсъствие и на другия квалифициращ деянието признак „пияно състояние” е неоснователен. Мотивите на обжалваното решение съдържат анализ и оценка на показанията на свидетелите В. С., С. Д., Х. Г. и Й. В., в чиято компания подсъдимият е консумирал алкохол на инкриминираната дата. Противоречията в показанията на посочената група свидетели са преодолени по предвидения за това в чл. 281 от НПК процесуален ред, като отказът на съда да кредитира заявеното от тях в съдебната фаза на процеса, целящо оневиняването на подсъдимия, е убедително аргументиран. За изясняване наличието или отсъствието на квалифициращият признак „пияно състояние” и по повод направените от защитата в тази връзка възражения, въззивният съд е назначил и приел комплексна психиатрично-психологична експертиза, допуснал е и преразпит на свидетелите Г. и М.. Изводите на съда относно наличието на алкохолно опиване на подсъдимия са подкрепени от посоченото експертно заключение, от показанията на свидетеля М., прегледал Д. след пътното произшествие, от показанията на полицейските служители – В. П. и П. П., както и от тези на свидетелите А. М., А. К., и М. Ю.. Всеки един от тях е имал възможността непосредствено да възприеме и разпознае алкохолното опиване на подсъдимия по типичните му, описани последователно и непротиворечиво от тази група свидетелите проявни форми – остър мирис на алкохол, неадекватност в поведението, изразяваща се в необяснима приповдигнатост и веселост, нестабилна, поклащаща се походка, завален говор. За кредитирането на последно посочените гласни доказателствени източници Пловдивският апелативен съд е изложил мотиви, съответни на изискването по чл. 305, ал. 3 от НПК. Направеното с касационната жалба оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание поради завишения му размер е заявено бланкетно. Защитата не е посочила и по какви причини счита отказът на долните инстанции да приложат института на условното осъждане за неправилен. Липсата на развити доводи в подкрепа лишават настоящата инстанция, на която ревизионното начало е неприсъщо, от предмет на проверка. Наложеното наказание съответства на обществената опасност на извършеното, независимо от приетата липса на един от квалифициращите признаци на престъплението, поради което не е явно несправедливо. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1 , т. 1 и т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ частично решение № 209/13.10.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 160/17 г., като: Признава подсъдимия К. К. Д. за невиновен да е извършил престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.”б”, вр. ал. 1, б. „б” и б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1от НК при наличието на квалифициращ признак „бягство от местопроизшествието”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: