Р Е Ш Е Н И Е №97 гр. София, 28.06.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 444 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по жалба на [фирма] срещу решение от 08.10.2014г. по гр.д. № 1616/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав, с което е оставено в сила решение от 20.11.2009г. по гр.д. № 9750/2006г. на Софийски районен съд, 50 състав, за осъждане на дружеството да предаде на Н. А. И., Т. А. С., Е. А. Р., Г. А. С., Ц. А. Г. и Й. А. Б. на основание чл. 108 ЗС владението на недвижим имот - нива от 0,912 кв.м., V категория, в строителните граници на Г., местн.Г., представляваща имот пл.№ 11124, к.л. 579 по кад. план от 1956г., попадаща в УПИ ІІ, отреден за С. по промишлен и енергиен монтаж по плана на С., жк. Д. 2-разширение, означена по букви А. на скицата на вещото лице, приета по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на закона, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците по жалбата, чрез пълномощника си адв. Т., вземат становище за оставяне в сила на обжалвания акт. С определение № 153 от 01.04.2016г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, свързан с приложението на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и §11, ал.2 ДР З., а именно: кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуването на държавно предприятие в търговско дружество и в кои хипотези е приложима посочената преходна и заключителна разпоредба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявен иск по чл. 108 ЗС, който се разглежда от въззивната инстанция по реда на чл. 294 ГПК - след отмяна на предходно въззивно решение. Ищците претендират правото на собственост върху имота на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. С решение на ОСЗГ-М. от 25.03.2003г., придружено със скица, е възстановена собствеността върху имота на наследниците на Г. К. М., които са ищците. Ответното дружество е правоприемник на СО „Монтажи”, което през 1993г. е преобразувано в [фирма]. Установено е, че с решение № КЗ-14 от 29.06.1988г. на Комисията по земята са отчуждени 15 дка земеделска земя от АПК”С.” и са предоставени на СО „Монтажи” за изграждане на С. по промишлен и енергиен монтаж. Земята е заплатена от СО „Монтажи” и то е получило владението върху нея същата година. Мероприятието не е реализирано - единствено са издадени строителни книжа. Към момента на постановяване на решението за възстановяване собствеността в полза на ищците през 2003г. ответното дружество е включено в списъка по чл.3, ал.1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на позиция І-38, като търговско дружество с повече от 50 % държавно участие, подлежащо на приватизация по чл.3, ал.3, т.1 от закона. В отменителното решение № 500/11 от 25.01.2012г. по гр.д. № 60/2011г. на І г.о. на ВКС е прието, че не е налице пречка за реституиране на имота по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е усвоен за мероприятието, за което е предназначен. Съставът е намерил за правноирелевантно обстоятелството дали е издаван акт по чл. 19 З. или не. По вторият съществен за спора въпрос - приложението на чл. 17а З./отм./ съдът е приел, че е необходимо доказване от страна на ответника по иска, че към момента на преобразуването - октомври 1993г., имотът е включен /заприходен/ в баланса на преобразуващото дружество. Поради неизясняване на това обстоятелство съдът е върнал делото за ново разглеждане. В обжалваното решение Софийски градски съд е счел, че приетата при новото разглеждане счетоводна експертиза и другите писмени доказателства не установяват, че процесният имот е съществувал като актив в имуществото на СО”Монтажи” при преобразуването му в [фирма] през 1993г. Позовал се е на разпоредбата на чл.2 от ПМС №179/91г., според която образуването на Е. с държавно имущество се извършва само с капитал, определен след оценка на имуществото на съответното държавно предприятие. По делото липсват данни да е извършена такава оценка. При това положение, според съда, няма доказателства теренът да е бил включен в уставния фонд на стопанското обединение или да му е зачислен по разпределителен протокол; за последващо включване на имота в капитала на дружеството също не са налице надлежни доказателства. По тези съображения е прието, че право на собственост в полза на ответника по иска не е възникнало на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./. С оглед на това не са обсъждани доводите за приложение на §11, ал.2 ДР З.. По основанието за касационно обжалване. В тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК, обявено на 14.03.2016г., в т.2г се приема, че за да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. При възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие се доказва както с преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен способ. О. съдебен акт е постановен в отклонение с горните разрешения и се явява неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон. Според въззивния съд заприходяването на имота в баланса на дружеството към момента на преобразуването е следвало да бъде установено чрез пълно насрещно доказване и тъй като такова не е направено от ответника, възражението му за собственост на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ е неоснователно. За установяване предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на СО “Монтажи” по делото са събрани и могат да бъдат ценени следните доказателства: решението на Комисията за земята от 29.06.1988г. за отчуждаване на земята от АПК и предоставянето й на СО “Монтажи”; актът от 03.08.1988г. за въвеждане във владение на СО”Монтажи” в терена от 15 дка, предназначен за С.; разрешението за строеж от 1989г. на името на СО”Монтажи”; отразяването в акта за преобразуване на СО „Монтажи в [фирма] от 1993г., че дружеството поема активите и пасивите на обединението към 30.06.1993г., както и записването на имота в баланса на дружеството за 2006г. Наред с това, приетата при новото разглеждане от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза сочи, че за периода между 30.06.1993г. и 31.12.1993г. няма отписване на активи от капитала на дружеството. При съвкупна преценка на всички тези доказателства се налага извод, че е доказано предоставянето на имота за стопанисване и управление на СО „Монтажи” и преминаването му към имуществото на създаденото в резултат на преобразуването по силата на Разпореждане на Министерски съвет № 103 от 13.10.1993г. дружество [фирма], доколкото липсват данни преди това имуществото да е изключено от активите на предприятието. При горните констатации е осъществена хипотезата на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ за придобиване на собствеността върху имота от ответника. При липсата на пречка за възстановяване земята на ищците по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, установена с предходното касационно решение и с оглед на горния извод за осъществяване придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ в полза на ответника, то възниква колизия на права. За разрешаването й намира приложение правилото на §11 ДР З.. Разпоредбите на двете алинеи на §11 разрешават колизията между правата на правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационна сделка като дават предимство на процеса на приватизация. Според §11, ал.2 ДР З. когато в активите на търговски дружества, включени в списъците по чл.3, ал.1 и ал.2 З., има движими или недвижими вещи, подлежащи на възстановяване по З. или по ЗСПЗЗ, то правоимащите се обезщетяват само с компенсаторни записи. Следователно, реално възстановяване на собствеността върху такива имоти по реда на ЗСПЗЗ не може да се извършва, а ако такова вече е извършено, то издаденото решение на органа на земеделска реституция е непротивопоставимо на търговското дружество с повече от 50% държавно участие, в активите на което е включен възстановения имот. В този смисъл е Решение № 205 от 08.07.2010г. по гр.д. № 4543/2008г. на І г.о. на ВКС, което намира в тази разпоредба още една пречка за възстановяване на собствеността, аналогична на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение. В настоящия случай е видно от списъка-приложение към чл.3, ал.1 З., че [фирма] е включено в този списък под № І-38. При изложените съображения ищците не могат да се легитимират като собственици на имота, за който са получили решение на органа по земеделска реституция, тъй като реално възстановяване на собствеността не може да се извърши. Предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен. Постановеното въззивно решение, с което искът е уважен следва да се отмени и да се постанови ново за отхвърляне на иска. В полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за водене на делото в три инстанции за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, които възлизат на 2942лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 и чл. 295, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 08.10.2014г. по гр.д. № 1616/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. И. от [населено място], [улица], Т. А. С. от [населено място], [улица], Е. А. Р. от [населено място], [улица], Г. А. С. от [населено място], [улица], Ц. А. Г. от С., кв. Г., ул.”5-ти ноември” № 11 и Й. А. Б. от С., кв. П., [улица] против [фирма], ЕИК [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], с правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху недвижим имот - нива от 0,912 кв.м., V категория, в строителните граници на Г., местн.Г., представляваща имот пл.№ 11124, к.л. 579 по кад. план от 1956г., попадаща в УПИ ІІ, отреден за С. по промишлен и енергиен монтаж по плана на С., жк. Д. 2-разширение, означена по букви А. на скицата на вещото лице на л.100 от първоинстанционното дело, като неоснователен. ОСЪЖДА Н. А. И., Т. А. С., Е. А. Р., Г. А. С., Ц. А. Г. и Й. А. Б. да заплатят на [фирма] сумата 2942 /две хиляди деветстотин четиридесет и два/ лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: