2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
София, 16.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1754 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 606 от 02.07.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 2207 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 4279/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. М. С. против Р. И. В., двамата от [населено място], за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 32000 лева, съставляващи равностойност на парна отоплителна инсталация, седем броя мивки алпака и барплот с дъбова основа.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички събрани по делото доказателства, както и по материалноправния въпрос представляват ли сградните инсталации принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС.
По приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК:
Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от относимите към спора доказателства и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост.
По приложението на чл. 98 ЗС:
Собствеността върху вещи – присъединени или принадлежности към главната вещ се урежда в чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС. Когато вещта е прикрепена към имота така, че не може да се отдели без повредата му, то тя губи характеристиката си на самостоятелна движима вещ и става част от недвижимия имот. Собственика на имота придобива правото на собственост и върху присъединената вещ съгласно чл. 97 ЗС. Трайно прикрепени към недвижимия имот са не само вещите, чието отделяне би довело до физическо му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се нарушило функционирането му – вещи с обслужващо сградата предназначение, каквито са водно пречиствателни съоръжения, отоплителни инсталации и др. Когато вещта е прикрепена по начин, който позволява демонтирането и отделянето и от имота без увреждането му (керемиди, електромери, мивки), тя може да бъде придобита от собственика като принадлежност към имота при условията на чл. 98 ЗС – принадлежността следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено друго. В този смисъл решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г. ІІ г.о. ВКС и решение № 118 от 2.07.2014 г. по гр. д. № 6772/2013 г., I г. о. ВКС.
В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че ищецът е закупил недвижим имот, съставляващ хотел-ресторант „О. г.” от публична продан, проведена по искане на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, имащ качеството на ипотекарен кредитор спрямо длъжника „Вита” ЕООД с управител ответника по делото. Ищецът придобил собствеността върху сградата, състояща се от ресторант с обслужваща сфера на първия етаж и от осем стаи със самостоятелен санитарен възел на втория етаж по силата на влязло в сила на 30.10.2014 г. постановление за възлагане. На 01.12.2014 г. ищецът е бил въведен във владение на имота от частен съдебен изпълнител. Прието е за установено, че ипотекарният длъжник “Вита” ЕООД, [населено място], чрез неговия управител и едноличен собственик на капитала – ответникът по делото, е държал имота в периода между осъществяването на проданта и въвода във владение на купувача. В този период е било извършено изнасяне на движими вещи, както и унищожаването на част от тях (радиаторите били нарязани, за да бъдат предадени за скраб), като дейността е била осъществена от различни работници. Прието е, че ответникът често е пребивавал на обекта, без да е доказано, че дейността на работниците е ръководена от него, а вещите изнасяни и унищожавани по негово нареждане; че сградата е била предадена на ищеца в добро състояние, а движимите вещи, имащи характер на принадлежност, са били отделени от имота без да бъде увредена неговата цялост. При така установените факти е прието, че не е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, поради което предявеният иск за обезщетение за вреди е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, постъпила от Н. М. С. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС без да отчита кои от вещите съобразно естеството си са били присъединени към имота и кои от тях съставляват негова принадлежност. Изложени са оплаквания за неправилност на извода, че не е доказано, че изнасянето и унищожаването на вещите е било извършено по нареждане на ответника – извод, формиран без да са съобразени приложените писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел.
Ответникът по касационната жалба Р. И. В. счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводът, че всички процесни вещи са съставлявали принадлежност към имота и като такива не са преминали в собственост на ищеца при закупуване на търговския обект е неправилен. Този извод е формиран без да бъдат обсъдени относимите към спорното право доказателства и в нарушение на чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС. Отоплителната парна инсталация в нейната цялост (парен котел, разливни съдове, отоплителни радиатори и отоплителни лири) е с обслужващо сградата предназначение. С отделянето и се нарушава функционирането на обекта, поради което съставлява вещ, присъединена към сградата и със закупуването на имота, ищецът купувач при условията на чл. 97 ЗС е придобил и правото на собственост върху инсталацията. Барплотът с вградена мивка, както и монтираните в ресторанта мивки алпака действително съставляват принадлежност на сградата, но с възлагателното постановление за имота не е постановено изключването им от собствеността – чл. 98 ЗС. Обратно, имотът е закупен като самостоятелен обект, съставляващ хотел ресторант, като купувачът от публичната продан е придобил собствеността, ведно с всички принадлежности към обекта, в т.ч. процесните мивки и бар плот. Вещите принадлежности са били включени и в цената на имота – съгласно икономическата експертиза, въз основа на която е определена началната цена на публичната продан, обекта е оценяван като хотел-ресторант на база потенциалния годишен приход като търговски обект по пазарен аналог, а като аналози са били ползвани напълно оборудвани обекти-хотели в курорта, продадени в този период. Обстоятелството, че всички принадлежащи към отоплителната инсталация вещи и принадлежностите са били включени в оценката при закупуване на обекта се установява и от приетото по делото заключение на съдебно техническа експертиза – л. 69 от гр.д. № 576/2015 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Неправилни са и формираните в решението изводи, че по делото не е установено вещите да са демонтирани, изнесени и унищожени от ответника. Този извод е формиран без да се обсъдят доказателствата, че след извършване на публичната продан, ответникът е държал обекта до предаването му на ищеца купувач при извършения въвод във владение (периода от 15.10.2014 г. до 01.12.2014 г.), както и че вещите са унищожени в същия този период. Изводът е формиран и без да се обсъдят показанията на свидетеля М. Е. (л. 73 от гр.д. № 576/2015 г. на Кюстендилски окръжен съд) от които се установява, че до провеждане на търга обекта е бил работещ; че след провеждане на проданта ответникът е извършил пълна разпродажба на всички движими вещи от обзавеждането на обекта, а останалото оборудване, (в т.ч. частите от парната инсталация) са били чупени и изнасяни от работници, доведени от ответника, който е ръководел действията им.
Предвид изложеното, изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск е неправилен. След наложената върху имота възбрана от съдебния изпълнител, длъжникът е останал в държане на имота, но без право да се разпорежда с него, както и под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта (чл. 451, ал.1 ГПК). След влизане в сила на възлагателното постановление, хотел-ресторантът, ведно с всички вещи принадлежности е преминал в собственост на ищеца. Ответникът, управител на дружеството длъжник, но действайки вече в лично качество е унищожил противоправно чужди вещи – вещи на ищеца собственик на имота, поради което му дължи обезщетение в размер на стойността на увреденото имущество.
Обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се уважи като основателен. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, равностойността на увреденото имущество възлиза на 32000 лева (парен котел марка “Viessemann” на стойност 3000 лева; 2 бр. неръждаеми разливни съдове с обем 500 литра – 700 лева; 28 бр. чугунени отоплителни радиатори марка “Kdlor” – 23600 лева; 8 бр. отоплителни лири 130 мм. марка “Hell” – 1800 лева; барплот с мивка марка “Ldpner” с дъбова основа – 1500 лева и 7 бр. мивки алпака – 1400 лева), за която сума искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 25.01.2015 г. до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора, ищец по иска, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски, съобразно уважената част от иска общо в размер на 4178, 29 лева, съставляващи внесени държавни такси, възнаграждение за вещо лице, депозити за особен представител на ответника и изплатено адвокатско възнаграждение.
По присъединеното ч.гр.д. № 1753/2018 г. на ІV г.о. ВКС.
С определение от 22.02.2017 г., постановено в съдебно заседание на 22.02.2017 г., Софийски апелативен съд е задължил въззиваемия Н. М. С., ищец по делото, да внесе по сметката на съда сумата 980 лева депозит за назначаване на особен представител на въззивника Р. В., ответник по делото. С решение № 2207 от 30.10.2010 г. по съществото на делото, съдът е постановил да се изплати на назначения особен представител на въззивника адвокат С. Б. К. сумата 100 лева. Приел е, че тъй като въззивната жалба е изготвена от друг адвокат, първоначално определеното възнаграждение следва да бъде редуцирано само за осъществено от адвокат К. процесуално представителство в едно съдебно заседание,.
Решението, в частта му, с която е определено възнаграждение за особения представител е обжалвано от адвокат С. К. с частна жалба вх. № 19557 от 21.11.2017 г. Поддържа се, че възнаграждението се определя с оглед материалния интерес на спора; че броят на проведените съдебни заседания не рефлектира върху размера на възнаграждението, както и че изготвянето на въззивната жалба от друг процесуален представител е без значение за възнаграждението, дължимо на особения представител, назначен в хода на висящото въззивно производство.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е основателна.
Възнаграждението за особен представител на ответника се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото. Този размер може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, но не по-малко от една втора от него – чл. 78, ал. 6 ГПК. Несъмнено е, че при възлагане на процесуално представителство в хода на висящото въззивно производство, съдът следва да отчете дали въззивната жалба (съответно отговора на жалбата) е изготвен от особения представител, т.е. обема и сложността на извършената от адвоката работа. Тези обстоятелства обаче са били взети предвид от съда при определяне размера на възнаграждението с определението от 22.02.2017 г. При дължимо минимално възнаграждение по чл. 7 ал. 2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 1970 лева, съдът е определил възнаграждение от 980 лева, т.е. определил е минималното възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 6 ГПК. Занижаването на възнаграждението под така определения размер е в нарушение на закона, поради което въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и в частта му за присъденото на особения представител възнаграждение, което следва да бъде изплатено в пълния му размер, определен с акта от 22.02.2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2207 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 4279/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. М. С. против Р. И. В., двамата от [населено място], за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 32000 лева и е постановено да се изплати възнаграждение на адвокат С. Б. К. в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Р. И. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. М. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 45 ЗЗД сумата 32000 (тридесет и две хиляди) лева, съставляващи имуществени вреди – равностойност на парен котел марка “Viessemann”; 2 бр. неръждаеми разливни съдове с обем 500 литра; 28 бр. чугунени отоплителни радиатори марка “Kdlor”; 8 бр. отоплителни лири, 130 мм., марка “Hell”; барплот с мивка марка “Ldpner”, с дъбова основа, и 7 бр. мивки алпака, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2015 година до окончателното им изплащане, както и сумата 4178, 29 (четири хиляди сто седемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) лева съдебни разноски.
Да се изплатят на адвокат С. Б. К. от САК, с ЕГН [ЕГН] сумите 950 лева от внесения депозит по сметка на Софийски апелативен съд по гр.д. № 4279/2016 г. с превод чрез „Интернешънъл Асет Банк” АД на 28.02.2017 г., както и 1490 лева, внесени по сметка на Върховен касационен съд чрез „Интернешънъл Асет Банк” АД на 29.01.2019 г. по гр.д. № 1754/2018 г. на ІV г.о. ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |