9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
София, 05.12.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева
Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2215 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено на 10.02.2016г. по в.гр.д.№461/2015г., с което след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от А. И. К. срещу [фирма] иск по чл.108 ЗС за предаване владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1 508.1.2, намиращ се в [населено място], [улица], ет.1 в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.1508 с предназначение на самостоятелния имот : за здравни и социални услуги, брой нива на обекта 1, посочена в документа площ 64.85кв.м. и прилежащите части : съответните общи части от сградата и от отстъпеното право на строеж, както и искът за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на този имот за периода 1.VIII-31.VIII.2014г. в размер на 1619.26лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.VIII.2014г. до окончателното изплащане.
С определение №383/20.06.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса апортът, който е вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, противопоставим ли е на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто акт е вписан в Службата по вписванията, т.е. по приложението на чл.113 ЗС, като с оглед особеностите на настоящия случай е прието, че следва да бъде разгледана конкретната хипотеза ако едно и също лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на един правен субект, след което се е разпоредило с правото на собственост в пълния му обем в полза на друг /доколкото в последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се включва в предмета на разпореждане/, противопоставимо ли е първото разпореждане на последващия приобретател, ако то не е било вписано в Службата по вписванията.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – неправилно е прието, че при конкуренция на права на спорещите страни, извеждащи придобиването на тези права от един и същи праводател, от съществено значение е само принципът, че никой не може да прехвърли права, които няма, но не и обстоятелството, че първото разпореждане не е било вписано по реда на чл.113 и сл. ЗС; неправилно съдът е извършвал съпоставка между правото на собственост на предявилото иска лице и правата на третото лице-помагач, вместо с правата на ответника - наемател на имота, като не е отчел обстоятелството, че в случая искът е предявен от носителя на „голата собственост“ /ако се приеме, че предявилото иска лице не притежава правото на собственост върху имота в пълен обем/ срещу наемателя. Поддържа също така, че е налице и непълнота на доклада на първоинстанционния съд, която не е преодоляна във въззивното производство, както и че в нарушение на чл.235, ал.3 ГПК въззивният съд не е взел предвид при постановяване на решението фактите, които са настъпили след предявяване на иска и имат значение за делото, а именно факта, че срокът на наемния договор, с който ответникът по иска е обосновал упражняваното държане върху имота, е изтекъл. Счита, че в нарушение на чл.297 ГПК въззивният съд е приел, че при разрешаване на съдебния спор трябва да бъде зачетено влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд по гр.д.№650/1994г., постановено между други страни. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат уважени или евентуално делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по 287, ал.1 ГПК третото лице-помагач [фирма] изразява изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, по съображения, изложени в открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
А. И. К. е предявил срещу [фирма] иск за предаване по реда на чл.108 ЗС на владението на недвижим имот, за който твърди, че е придобил по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 22.05.2014г. /н.а. №9, том III, рег.№4722, дело 284 на нотариус Р. П., вписан под №102, том 16, дело 3099, парт.кн.ДВР-6606/ с лица, на които по реда на ЗОСОИ е възстановена в съсобственост с общината идеална част от имота, след което е сключен и договор за делба, както и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на този недвижим имот.
С обжалваното решение така предявените искове са приети за неоснователни.
Прието е, че ищецът се легитимира като собственик на имота с нотариален акт №9 от 22.05.2014г., том III, рег.№4722, дело №284/2014г. на нотариус Р. П., но доколкото субективното вещно право на собственост като съставно право включва правомощията на владение, ползване и разпореждане, то наличието на втората кумулативна предпоставка за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС иск /а именно ответникът да упражнява фактическата власт върху имота без правно основание/ и наличието на правомощията по осъществяване на владението и ползването на имота, следва да бъдат обсъждани при съпоставяне с правата на ответника, респективно на третото лице-помагач.
Прието е, че ответното дружество, както и третото лице-помагач [фирма] владеят и ползват имота на правно основание – с решение на СГС по ф.д.№7283/1991г. от 30.12.1991г. [фирма] е вписано като съдружник в [фирма] /сега [фирма]/ с дялово участие от 11 249 000лв. или 6.42% от капитала, внесени под формата на учредено вещно право на ползване за срок от 70 години върху магазините „Д.“ и „Р.“. Прието е, че това позитивно регистърно решение установява правото на [фирма] върху непаричната вноска и обвързва всички, включително и съда, до момента на неговото заличаване от гърговския регистър по реда на чл.604 ГПК и чл.30 ЗТР въз основа на влязло в сила решение по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като вписаните в регистъра обстоятелства се третират за налични до момента, в който се установи противното по предвидения в закона ред.
Прието е, че внасянето на непарична вноска в дружеството представлява разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или друго вещно право, като извършването на апорта се състои в разпореждане с определено имущество на съдружника в полза на дружеството, дадено с увеличаването на капитала, като транслативния ефект настъпва с вписването в търговския регистър на увеличението на капитала. Прието е, че регистърното решение легитимира дружеството, а оттам и неговия правоприемник, като титуляр на правото на ползване, тъй като вписването е конститутивен елемент от фактическия състав, който поражда правното действие на вписаното обстоятелство и има както оповестително, така и доказателствено действие. Прието е, че невписването на апорта в нотариата или в Службата по вписванията е ирелевантно за настъпването на транслативния ефект. С оглед на това е прието, че след извършеното апортиране на правото на ползване през 1991г. общината притежава само „голата собственост“ върху имота и последващото възстановяване на права в съсобственост по реда на ЗОСОИ не може да засегне правата на дружеството, тъй като вещното право на ползване е преминало от момента на вписването в търговския регистър, а не от момента на последващото отразяване в имотния регистър. И след като вещното право на ползване е притежание на друг правен субект, е прието, че ищецът не може да придобие това право от своите праводатели, които не са го притежавали.
Изложени са съображения че сделките са деривативен способ за придобиване на вещни права и за да бъдат същите прехвърлени на нов собственик, респективно придобити, е необходимо тези права да са били притежание на предходния собственик /купувачът придобива тези права върху недвижимия имот, които продавачите са имали/.
С оглед на това е прието, че ищецът А. К. притежава голата собственост върху процесния имот без право на ползване, тъй като то е било учредено в полза на друго лице и вписаният нотариален акт за собственост не може да се противопостави на притежателя на това вещно право на ползване / [фирма]/. Прието е, че хипотезата на чл.113 ЗС не е налице, тъй като няма конкуренция на актове, подлежащи на вписване по смисъла на тази разпоредба.
По така изложените съображения за неоснователен е приет и предявеният по реда на чл.59 ЗЗД иск.
Така изложените от въззивния съд съображения по приложението на чл.113 ЗС по отношение на внасянето на непарична вноска от съдружник в търговско дружество са обосновали наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса апортът, който е вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, противопоставим ли е на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто акт е вписан в Службата по вписванията, и ако едно лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на един правен субект, след което се е разпоредило с правото на собственост в пълния му обем в полза на друг /доколкото в последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се включва в предмета на разпореждането/, противопоставимо ли е първото разпореждане на последващия приобретател, ако то не е било вписано в Службата по вписванията.
По така поставения въпрос настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че разпоредбата на чл.113 ЗС намира приложение и по отношение на внасянето на недвижим имот като непарична вноска от съдружник в търговско дружество. Апортът, която е вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, не е противопоставим на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто подлежащ на вписване акт е вписан в Службата по вписванията независимо от обстоятелството дали е знаело за извършването на непаричната вноска. Ако едно и също лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на един правен субект /включително и чрез апорт/, след което се е разпоредило с правото на собственост в пълния му обем в полза на друг / доколкото в последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се включва в предмета на разпореждане/, първото разпореждане е непротивопоставимо на последващия приобретател, ако не е било вписано в Службата по вписванията.
Съображенията за това са следните:
Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, освен в хипотезите на чл.5 от Правилника за вписванията, подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира разпоредбата на чл.113 ЗС, която предвижда, че до вписването им те не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Законът следователно обвързва ефекта на противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е предвидено, тъй като целта на вписването на тези актове е внасяне на яснота, определеност и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти, както и регулиране на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят права върху един и същи имот от един и същи праводател, т.е. вписването на тези актове има оповестително-защитно действие. И тъй като вписването има това действие по отношение на всички актове, посочени в чл.112 ЗС, както и в чл.4 от Правилника за вписванията, обстоятелството, какъв е вида на акта /нотариален акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно волеизявление/ е ирелевантно. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция между два такива акта е единствено моментът на вписването.
Съгласно чл.73, ал.1 ТЗ вноската на право, за учредяването или прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава, като дружеството /по аргумент от чл.73, ал.4 ТЗ/ придобива съответното вещно право върху предмета на вноската от момента на вписването в търговския регистър. Извършеното чрез непарична вноска /апорт/ разпореждане съгласно чл.73, ал.5 ТЗ подлежи на вписване в Службата по вписванията като съответният орган на дружеството след възникването му следва да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор. Вписването на разпореждането в книгите по Правилника за вписванията се извършва по реда на чл.4, буква „и“ от правилника. То няма конститутивен ефект, но има предвиденото в чл.113 ЗС действие на противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същи праводател /включително и в хипотеза, при която двама праводатели черпят правата си от актове, сключени с общ предишен праводател/, тъй като тази разпоредба касае всички актове по чл.112 ЗС. /Това становище е изразено в мотивите към т.5 на ТР №7/24.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС и според настоящия състав следва да бъде възприето при даването на отговора на поставения въпрос, тъй като няма основание в хипотеза на разпореждане чрез апорт на изискването за вписване да бъде придадено различно правно значение/. Вписването на дружеството в търговския регистър има действие спрямо всички досежно факта на възникването на този правен субект, но при конкуренция на права по отношение на правото на собственост върху апортната вноска, имаща за предмет недвижим имот, меродавно е вписването в Службата по вписванията.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235 ГПК/ и неправилно е приложен материалния закон /чл.113 ЗС/.
След като от представените по делото удостоверения от имотния регистър при Агенция по вписване е видно, че по партидите на [фирма], [фирма] и [фирма] няма вписвания и отбелязвания, отнасящи се до недвижим имот – магазин „Д.“, находящ се в [населено място] на [улица] за периода от 01.01.1992г. до 27.08.2014г., неправилно въззивният съд е приел, че извършеното разпореждане с правото на ползване върху този имот чрез непарична вноска в капитала на [фирма] е противопоставимо на лицето, придобило права след възстановяване правото на собственост по реда на ЗОСОИ въз основа на надлежно вписани актове – съдебна спогодба за делба от 25.02.2014г. по гр.д.№2920/2007г. по описа на Русенския районен съд, с която процесният недвижим имот е поставен в дял на Х. А. С. и Х. Д. Б. и н.а.№9, том III, рег.№4722/2014г., дело №284.
Неправилно е прието, че Х. А. С. и Х. Д. Б. не са придобили по реда на ЗОСОИ правото на ползване и не са притежавали това право към момента на сключването на договора за покупко-продажба от 22.05.2014г. /н.а.№9, том III, рег.№4722/2014г., дело №284/. Към момента на възстановяване на собствеността с решение №1437/11.01.2000г. на Областен управител на Област Р., както вече беше отбелязано, по партидите на [фирма], [фирма] и [фирма] няма вписвания и отбелязвания, отнасящи се до недвижим имот – магазин „Д.“, находящ се в [населено място] на [улица]. Към този момент производството по ликвидация на [фирма] вече е приключило, дружеството е заличено от търговския регистър, като единствен негов правоприемник е [община], поради което следва да се приеме, че и при възстановяване на правото върху идеална част от имота в съобственост по реда на ЗОСОИ и при сключването на съдебната спогодба по гр.д.№2920/2007г. по описа на Русенския районен съд, [община] се легитимира като притежател на правото на собственост върху имота. И доколкото не са представени доказателства при възстановяване на собствеността по реда на ЗОСОИ правото на ползване да е било изключено от предмета на разпореждане, следва да се приеме, че [община] е изразила воля да се разпореди със съответната част от правото на собственост в пълния му обем, като обстоятелството дали Х. А. С. и Х. Д. Б. са били уведомени за извършения през 1991г. апорт е без правно значение за настоящия правен спор, доколкото основният въпрос по делото касае противопоставимостта на апорта на тези лица по смисъла на чл.113 ЗС.
Правата на [фирма] като правоприемник на [фирма] и на праводателите на А. И. К. произтичат от общ праводател – [община] /която е предоставила имота на „ОФ“Н.“ – [населено място], преобразувана в [фирма], но след заличаването на последното е негов единствен правоприемник към 2000г./, поради което следва да се приеме, че при разрешаването на спора следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 ЗС. Обстоятелството, че с влязло в сила решение по т.д.№650/1994г. по описа на Русенския окръжен предявеният от [фирма], заместен в този процес от правоприемника си [община], срещу [фирма] ревандикационен иск за този имот е бил отхвърлен е ирелевантно, тъй като не е налице идентичност на основанията, на които се претендира правото на собственост по т.д.№650/1994г. и в настоящия исков процес.
Към момента на възстановяване в съсобственост по реда на ЗОСОИ на идеални части от процесния недвижим имот /решение №1437/11.01.2000г. на Областен управител на Област Р., посочено в н.а.№9, въз основа на което имотът е допуснат до делба с решение №108/01.08.2007г. по гр.д.№2920/2007г. по описа на Русенския районен съд/ непаричната вноска на правото на ползване в капитала на [фирма] не е била вписана по реда на Правилника за вписванията, поради което следва да се приеме, че извършеното с индивидуален административен акт /решение на областен управител/ възстановяване на идеални части от имота в съсобственост, /който административен акт до изменението на чл.5, буква „а“ от Правилника за вписванията, обнародвано в ДВ бр.5/2001г. не е подлежал на вписване/, както и ликвидирането на съсобствеността чрез поставянето на имота в дял на Х. А. С. и Х. Д. Б. чрез съдебна спогодба в делбен процес, която е надлежно вписана и последващото прехвърляне на правото на собственост чрез договор за покупко-продажба на А. И. К., легитимират последния в отношенията му с [фирма] и [фирма] като притежател на правото на собственост в пълния му обем, тъй като обективиращият последната прехвърлителна сделка нотариален акт също е вписан. С нотариална покана, получена от [фирма] на 30.06.2014г. А. И. К. е уведомил дружеството, че следва да счита сключения с [фирма] договор за наем за прекратен по реда на чл.238 ЗЗД с изтичане на едномесечно предизвестие, поради което следва да се приеме, че от 30.07.2014г. дружеството упражнява фактическата власт върху имота без правно основание. Така изложените съображения обосноват извод за основателност на предявения по реда на чл.108 ЗС иск.
Неправилно въззивният съд е приел за неоснователен и предявеният по реда на чл.59 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 01.08.2014г. – 31.08.2014г.
Както вече беше отбелязано, в отношенията между спорещите страни следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на А. И. К. в пълния му обем, като от 30.07.2014г. дружеството-ответник упражнява фактическата власт върху имота без правно основание. И след като по делото не съществува спор, че именно дружеството-ответник е упражнявало фактическата власт върху имота през исковия период, докато собственикът именно поради тази причина е бил лишен от възможността да извлича ползите, които имотът е в състояние да дава, включително чрез отдаването му под наем, следва да се приеме, че по реда на чл.59 ЗЗД на А. И. К. следва да бъде присъдена сумата от 1619.26лв., представляваща средната пазарна наемна цена.
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като [фирма] бъде осъдено да предаде на А. И. К. владението върху процесния имот, както и да му заплати на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 01.08.2014г.-31.08.2014г. в размер на 1619.26лв.
С оглед изхода на спора в полза на А. И. К. следва да бъде присъдена и сумата 4326.85лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено на 10.02.2016г. по в.гр.д.№461/2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Студентски“, [улица], ЕИК[ЕИК], че А. И. К. от [населено място], [улица], вх.2, ет.3, с ЕГН [ЕГН] е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1508.1.2, находящ се в [населено място], [улица], ет.1 в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1508, с предназначение на самостоятелния обект : за здравни и социални услуги, брой нива в обекта: 1, площ от 64.85 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: на същия етаж – 63427.2.1508.1.3, под обекта : няма, над обекта: 63427.2.1508.1.1 и ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.108 ЗС да предаде на А. И. К. владението на този недвижим имот, както и да заплати на А. И. К. на основание чл.59 ЗЗД сумата 1619.26лв. /хиляда шестстотин и деветнадесет лева и 26ст./, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 01.08.2014г.- 31.08.2014г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска /31.08.2014г./ до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4326.85лв. /четири хиляди триста двадесет и шест лева и 85ст./, представляваща направените по делото разноски.
В производството по делото като трето лице-помагач на [фирма] участва [фирма].
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: |