Ключови фрази
Нищожност * ревандикационен иск * нищожност на договор за продажба * предаване на владение * спиране на производството по делото * задължителна сила на присъда /споразумение/ * доказателства * нищожност-липса на съгласие * нищожност-противоречие на закона * нищожност на нотариално действие

Р Е Ш Е Н И Е

                                

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 165

 

     гр. София, 17. 05. 2010 година

 

       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА

                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

 

при секретаря  ВИОЛЕТА ПЕТРОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева

гр.дело № 4719/2008 година

 

Производство по чл.290 от ГПК.

С определение № 837 от 03.08.2009 г.е допуснато касационно обжалване на решение № II-78 от 25.04.2008 г. по гр. д № 1130/2006 г. на Бургаски окръжен съд,потвърждаващо решение на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. П. И. и Д. П. И. искове за прогласяване на нищожност на нотариалното действие, поради липса на съгласие и противоречие със закона и за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба и за предаване на владение върху имот, представляващ апартамент № 2, гр. Б., ул.”С” № 19.

Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по процесуално правни въпроси, а именно отказ да се спре гражданското производство до решаване на наказателно дело и противоречия в приетите по делото съдебно-графологически експертизи.

В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на процесуалния закон и за необоснованост. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно процесуалния закон, поради това, че не се е съобразил с наличието на висящо наказателно производство и без да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост е направил необоснован извод за неоснователност на исковете. Моли се за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът не взима становище.

В тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год.на ОСГК на ВКС и определение № 160/28.1.2004 год. по гр.д. № 888/2003 год.на ВКС,ІV г.о.е прието,че при наличие на престъпни обстоятелства или друго дело, от което зависи решаването на гражданскоправния спор, обусловеното дело се спира. Практиката на ВКС е в смисъл, че следва да се изчака влизане в сила на решението или присъдата по обуславящото дело и едва тогава да се реши обусловеното дело.

С атакуваното въззивно решение е изяснен въпросът за хода на наказателното дело, касаещо престъпления относно оспорения нотариален акт, но въпросът относно авторството на този акт не е изяснен,тъй като графологичните заключения са противоречиви.

Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за неправилно и незаконосъобразно въззивното решение,поради следното:

В обжалваното въззивно решение е прието,че наследодателят на касаторите с договор за покупко-продажба е продал на А. М. процесния апартамент,а при извършване на нотариалните действия не е нарушен процесуалния закон. Нотариалното удостоверяване е извършено от компетентно лице в рамките на неговата материална и местна компетентост. Постигнато е съгласие от страните по клаузите на договора, същият е прочетен на страните при спазване на законовата форма и ред. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателста и приети пет съдебно-графологически експертизи, може да се установи, че наследодателят на касаторите е подписал оспорения нотариален акт и е дал съгласието си за сделката.

Съгласно процесуалния закон съдът основава решението си върху приетите по делото за установени обстоятелства и върху закона. Когато съдът обосновава решението си върху едни обстоятелства, а игнорира други, същият следва да се мотивира. Това означава, че съдът следва да формира свое вътрешно убеждение, като се съобрази с безспорни установени по делото факти, а не с вероятни възможности. Мотивите са неразделна част от решението и те обосновават диспозитива на решението. Когато съдът установи наличие на престъпни обстоятелства или на друго преюдициално дело, съгласно разпоредбите на процесуалния закон /чл.182 ал.1 б.б.”г” и ”д” ГПК/отм.//следва да спре висящото пред него дело. Това е така, защото влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на деецастановеното от наказателния съд следва задължително да се вземе предвид от гражданския съд при решаване на последиците от деянието. При оспорване действителността на нотариални действия и на извършената сделка и при наличие на данни за извършено престъпление, гражданския съд следва да обоснове решението си като изходи от влязлата в сила присъда. Освен това пред съда следва по безспорен начин да се установи, че оспорения документ е автентичен и са спазени всички законови процедури. Наличието на вероятност един документ да изхожда от едно лице, не създава възможност за установяване на безспорност и за формиране на вътрешна воля, която да е обоснована.

За да постанови обжалваното въззивно решение,Бургаския окръжен съд е приел,за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че наследодателят на ищците е прехвърлил процесния апратамент на ответника А срещу заплащане на договорената цена. При извършване на сделката е спазен процесуалния закон, нотариуса е установил самоличността на страните в нотариалното производство, прочел е акта и установил волята на страните да сключат сделката. Прието, е че нотариусът е материално и местно компетентен. Съдът е приел за безспорно установено, че наследодателя на касаторите е подписал атакувания нотариален акт, поради което е настъпил неговият вещно-транслативен ефект и ответника М е станал собственик на имота.

При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявените искове за прогласяване на нищожност на нотариални действия, нотариален акт и за предаване на владението на имота от ответника, който го владее без правно основание е неоснователен,тъй като оспорения нотариален акт е автентичен-подписът на П. И. под всички документи, касаещи процесната сделка, изхождат от него,факт безспорно установен. При изповядване на сделката нотариусът е спазил процесуалния закон и неговите действия не са опорочени. Поради това сделката е валидна и действителна ,и като такава е породила своя ефект. Ответникът А. М. е станал собственик и като такъв владее имота на правно основание.

Касационните оплаквания са основателни.

При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./. Задължение на съда е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства. По делото е представено удостоверение на Районна прокуратура - Б. изх. № 9871/09.02.2007 год., от което е видно, че досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 316 ал.1 от НК във вр. с чл. 311 НК и престъпление по чл. 311 от НК срещу неизвестен извършител за съставяне и ползване на документ с невярно съдържание-нотариален акт № 1* том I, н.д. №155 от 2002 год., не е приключило. Следователно към момента на постановяване на съдебното решение от въззивния съд е било налице наказателно производство срещу неизвестен извършител, което не е преюдициално за изхода на гражданскоправния спор,поради което правилно производството по делото не е спряно. По делото са представени и приети една единична и четири тройни съдебно-графологически експертизи,от които не може да се установи по безспорен начин, че подписът, положен под оспорения нотариален акт е на П. И. Няколко вещи лица са изложили особено мнение, а от последната тройна съдебно-графологическа експертиза, се установява, че подписът под продавач не е положен от П. И. Въззивния съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства, не е посочил защо възприема едната тройна съдебно-графологическа експертиза, от която се установява, че подписът е положен от П. И. , а не обсъжда втората тройна съдебно-графологическа експертиза , от която е видно, че подписът не изхожда от него.

С оглед на това разрешение на обуславящия изхода на делото въпрос,обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293 ал.3 ГПК за извършване на нови съдопроизводствени действия-назначаване на нова независима графологическа експертиза,която да даде категоричен отговор относно автентичността на подписа на П. И.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ въззивно решение № II-78 от 25.04.2008 г. по гр. д № 1130/2006 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: