Р Е Ш Е Н И Е                                   № 153      София, 27 април 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                       ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                                                                                      при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 104 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 3524/07 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Т. Н. К. на основание чл.343 ал.1 б.”в” вр.с чл.342 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 НК на пробация за срок от 10 месеца, като определил пробационни мерки за посочения срок – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като по чл.343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година. Със същата присъда на основание чл.45 от ЗЗД подс. К. е осъден да заплати обезщетения за причинени неимушествени вреди на И. Н. в размер на 35 000 лева и на И. Н. в размер на 25 000 лева. По жалба на подсъдимия с решение № 528 от 09.01.2009 г. по внохд № 674/08 г. Апелативният съд-гр. София изменил присъдата на СГС, както следва: в частта, с която подс. К. бил осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати обезщетение за неимуществени вреди на И. Н. , като намалил размера на същото на 10 000 лева и постановил същата сума да се изплати на наследниците му – А. Н. и И. Н. ; в частта, с която подс. К. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати обезщетение за неимуществени вреди на И. Н. , като намалил размера на последното на 5 000 лева. Присъдата на СГС е изменена и в частта относно дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част на гражданските искове. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимия, А. Н. и И. Н. Всички жалбоподателите оспорват съдебният акт само в гражданската му част. Подсъдимият иска отмяна на решението в гражданскоосъдителната му част поради нарушение на закона и защото гражданските искове не са доказани по размер. А. Н. възразява, че липсва правно основание за намаляване на обезщетението за причинени неимуществени вреди – резултат от приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение. Иска се отмяна на въззивното решение в тази му част. Аналогична е претенцията и на И. Н. Пред ВКС участие вземат подс. К. и И. Н. , които поддържат подадените от тях касационни жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира въззивното решение за правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде оставено в сила. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка по реда на чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Предмет на касационната проверка е гражданската част на оспореното въззивно решение. Касационните жалби са неоснователни. САС правилно е приложил закона. Съобразени са и указанията на Пленума на ВС на РБ, дадени с Постановление № 4/68 г. р.ІІ, Постановление № 4/61 г. р.ІІІ и Постановление № 4/75 г.т.8. Известно е, че по силата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, тъй като тези вреди са поначало неизмерими с пари. Същото обезщетение възмездява главно страданията, загубата на морална опора и подкрепа, понесени от пострадалия. Не намира опора в данните по делото възражението, че неимуществените вреди не са доказани. Принципно пред касационната инстанция не могат да се навеждат доводи за непълнота на доказателствата или необоснованост. Независимо от това установеният обем на понесените болки и страдания на гражданските ищци е съответен на възмездяващите ги суми, определени от съда, като по размер присъдените обезщетения от първоинстанционния съд са съобразени с реално претърпените болки, страдания и другите негативни последици от престъплението. С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди (чл.223 ал.1 от Кодекса за застраховането). Няма спор по това, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда на основание чл.45 вр.с чл.52 от ЗЗД, като той не е обвързан от постигнатата между застрахователя и застрахования договорка относно размера на застрахователното обезщетение, още по-малко от договорките между пострадалия и застрахователя. Когато вредите определени от съда са равни на застрахователната сума, с получаването на последната те се обезщетяват напълно. Заплащането на застрахователна сума, по-малка от вредите, определени от съда очертава наличието на частично обезщетяване и освобождава от задължение за заплащане на дължимата сума само до този размер. В този случай, какъвто е и настоящия, заплатената от съответния застраховател сума на пострадалия намалява размера на претърпените вреди и поради това правилно е съобразена от съда при присъждане на обезщетението за непозволено увреждане. Водим от изложеното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение в гражданската му част, ВКС І-во наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 528 от 09.01.2009 г., постановено по внохд № 674/08 г. на Апелативния съд-гр. София, в гражданската му част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: