Р Е Ш Е Н И Е № 44 Гр. София, 21 март 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДШИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1074/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. Л. Г. В. и на адв. Н. – защитник на подс. Т. М. А., против решение № 207/26. 05. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 918/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав. В жалбата на подс. В. са релевирани всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Сочи се, че въззивният съд не е дал убедителен отговор на възражението, че досъдебното производство е следвало да бъде проведено от следовател, тъй като престъплението по чл. 242 от НК е довършено на територията на /населено място/. Твърди се, че е нарушено правото на защита на подсъдимите, тъй като автомобилът, в който е открито инкриминираното наркотично вещество е преминал границата двукратно и съществува неяснота дали обвинението е за изнасянето му от страната или напротив – за внасянето му. Изтъква се, че осъдителната присъда почива единствено върху уличаващите обяснения на оправданите подсъдими, като в същото време съдът не е изпълнил задълженията си за обективност, всестранност и пълнота на разследването и не е събрал доказателства относно времето, мястото и начина на придобиване на наркотичното вещество. Представен е собствен анализ на доказателствената съвкупност, като подсъдимият настоява да не бъдат кредитирани показанията на митническите служители. Поддържа се, че тези процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон, както и до явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива – за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В жалбата на адв. Н. са изложени доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Поддържа се, че въззивният съд не е посочил в какво се изразяват действията на всеки от подсъдимите, както и че не е събрал доказателства относно инициативата за извършване на престъплението. Представен е собствен анализ на доказателствената съвкупност и се предлага да не бъдат кредитирани показанията на митническите служители. Твърди се, че вследствие на така посочените процесуални нарушения е приложен неправилно материалният закон и е наложено явно несправедливо наказание. Направено е искане за отмяна на решението на САС и за оправдаване на подс. А., тъй като обвинението срещу него не е доказано, а ако тези доводи не бъдат възприети – за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Служебният защитник на подс. В. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подзащитния му, а в случай, че това искане не бъде уважено – за връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Подс. Л. В. не изразява лично становището си относно основателността на подадената от него жалба. Служебният защитник на подс. А. поддържа касационната жалба, доразвива съображенията, изложени в нея и пледира А. да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подс. Т. А. не се явява и не изразява лично отношение по повод законосъобразността на съдебния акт на САС. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Защитниците на необжалвалите подсъдими М. И. и И. Д. изразяват становище, че по отношение на двамата присъдата е влязла в сила. Подсъдимите М. И. и И. Д. се солидаризират с аргументите на защитниците си, че присъдата, с която са оправдани по повдигнатите им обвинения, е влязла в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 41/21. 07. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 291/2014 год., Окръжният съд – В. е признал подсъдимите Л. Г. В. и Т. М. А. за виновни в това, че на 22. 03. 2014 год. на излизане от Република България през ГКПП-/населено място/, в съучастие като съизвършители и при посредствено извършителство, чрез М. И. и И. Д., без надлежно разрешително по ЗКНВП пренесли през границата на страната 28 954,36 гр. високо рисково наркотично вещество – хероин със съдържание на активен компонент 58,64 %, на обща стойност 2 605 892,40 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК ги е осъдил на по петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както и на глоба в размер на по 200 000 лева, като ги е оправдал по обвинението деянието да е извършено в съучастие с подсъдимите М. И. и И. Д.. Подсъдимите А. и В. са признати за виновни и в това, че на 22. 03. 2014 год. в съучастие като съизвършители и при посредствено извършителство, чрез М. И. и И. Д., по пътя от [населено място] до ГКПП-/населено място/., без надлежно разрешително по ЗКНВП държали с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – 28 954,36 гр. хероин със съдържание на активен компонент 58,64 %, на обща стойност 2 605 892,40 лева – особено големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК ги е осъдил на пет години лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим в затвор или в затворническо общежитие от открит тип, както и на глоба от 20 000 лева, като ги е оправдал по обвинението деянието да е извършено в съучастие с подсъдимите М. И. и И. Д.. Подс. В. е признат за виновен и в това, че на 22. 03. 2014 год. по пътя от [населено място] до ГКПП-/населено място/, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество – кокаин със съдържание на активен компонент 39,33 %, на стойност 33,58 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип както и на глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимите В. и А. най-тежкото измежду така определените наказания, а именно петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата подсъдимите М. И. Д. и И. И. Д. са признати за невиновни и оправдани по обвиненията за престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и лекия автомобил, послужил за извършването му, и се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото. Присъдата е проверена от Софийски апелативен съд по протест на прокурора и по жалба на подсъдимите А. и В. и с решение № 207/26. 05. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 918/2015 год. е потвърдена. Основната част от аргументацията в двете касационни жалби е сходна, поради което не е необходимо те да бъдат разглеждани по отделно. По възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Преди всичко следва да бъдат разгледани доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите съображения на касаторите, свързани с приложението на материалния закон и със справедливостта на наложеното наказание. На първо място, неоснователни са възраженията на подс. В. за провеждане на досъдебното производство от некомпетентен орган. За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 242 от НК, не е достатъчно предметът на контрабандата да бъде пренесен през границата на страната. Съществен елемент от обективната страна на престъпното посегателство е изискването това да е сторено без знанието и разрешението на митниците. Съгласно ТР № 1/2015 год. на ОСНК този признак е изпълнен, когато деецът не обяви пренасяните стоки пред митническите органи. Очевидно е, че законодателят поставя съставомерността на деянието в зависимост от преодоляване на съществуващия граничен и митнически контрол. Едва от този момент нататък може да се говори за довършено престъпление, респ. да се приеме, че то е осъществено в чужбина и са налице предпоставките на чл. 194, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК. Установеният от инстанциите по фактите механизъм на извършване на деянието и преди всичко обстоятелството, че поради възникнали съмнения съвместният българо-румънски екип не е пропуснал В. и А. да преминат през ГКПП „име” и е поискал повторна проверка и на автомобила, в който са били Д. и Д. и в който се е намирало наркотичното вещество, не позволява да се приеме, че контролът на граничните власти е окончателно преодолян. Основание да не бъдат възприети доводите на защитата дава и Споразумението между правителството на Република България и правителството на /държава/ относно съвместен контрол за преминаване на границата. Чл. 1, т. 4 от цитирания международен акт дефинира зоната на действие като онази част на държавата на територията, на която контролиращите служители на съседната държава имат правомощия да извършват граничен контрол, а чл. 5, ал. 3 въвежда законова фикция и предвижда, че когато незаконна дейност е извършена в зоната на действие, се счита, че тя е извършена на територията на собствената държава. По делото е безспорно установено, че всички действия на граничните полицаи от съвместния екип са осъществени в района на установения граничен пункт между РБ и /държава/, а щателната митническа проверка е извършена на българска територия. Няма спор също така, че пренасянето на наркотични вещества в разрез с установеното българско и международно законодателство представлява незаконна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Споразумението. При това положение обстоятелството, че ГКПП-В. е разположен физически на румънска територия, е ирелевантно за определяне на подсъдността и компетентния орган, който следва да проведе досъдебното производство. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите за несъответствие на обвинителния акт с предписанията на чл. 246, ал. 2 от НПК, препятстващо възможността им да разберат в какво са обвинени и да организират защитата си. Анализът на коментирания процесуален документ води до извод, че той съдържа всички реквизити, изискуеми от процесуалния закон. В обстоятелствената му част са описани действията на подсъдимите А. и В. по търсене и намиране на лица, които да пренесат инкриминираното наркотично вещество през границата на страната под предлог, че пътуването до /държава/ е с цел внос на автомобили; посочени са мястото и начинът на укриване на наркотика; отразена е поредността, в която подсъдимите са пристигнали на ГКПП-/име/. от вътрешността на страната, както и действията на съвместния българо-/държава/ екип по извършване на проверка и откриване на предмета на престъплението. Наред с това прокурорът изрично е подчертал както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива му, че престъплението по чл. 242 от НК е осъществено на излизане от Република България, а не при влизане в нея. Долу стоящите съдилища са се произнесли именно по това обвинение и са приели, че контрабандата е извършена при опит на подсъдимите да напуснат България и да преминат на територията на /държава/. Неоснователни са и възраженията, отнасящи се до фактическите констатации на апелативния съд. Преди всичко следва изрично да се подчертае, че касационната инстанция, за разлика от въззивната такава, не е съд по фактите. Тя не може да установява нови фактически положения или да пререшава въпроса за достоверността и убедителността на един или друг доказателствен източник, нито да подменя вътрешното убеждение на проверявания съд, като му дава указания в тази насока. Предметът на касационната проверка е ограничен единствено до спазване на разпоредбите, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. Логична последица от така очертаните предели на касационното производство е изключване на необосноваността от касационните основания. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС няма да обсъжда тези доводи на подсъдимите А. и В., а ще разгледа само онези от тях, които се отнасят до нарушаване на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да бъде отправен упрек към аналитичната дейност на въззивния съд. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на атакувания пред него съдебен акт САС е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения, са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на контролираната инстанция е реализирана при спазване правилата на формалната логика. Доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. Апелативният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, споделил е доказателствената оценка на първата инстанция и е изложил и собствени съображения относно годността на доказателствата и доказателствените средства и тяхното съответствие с обективната истина. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота. Неоснователно се поддържа от касаторите, че актовете на долу стоящите съдилища почиват единствено върху обясненията на оправданите подсъдими М. Д. и И. Д.. Безспорно, за да се солидаризира с изводите на окръжния съд касателно участието и ролята на всеки от четиримата подсъдими в пренасянето на наркотичното вещество през границата на страната, контролираната инстанция се е позовала на посоченото от Д. и Д.. В същото време съдът е отчел, че твърденията на двамата са недостатъчна доказателствена основа за постановяване на осъдителна присъда, тъй като по естеството си те представляват оговор и уличават подсъдимите В. и А. в извършване на инкриминираните деяния. Ето защо САС е потърсил потвърждение на обясненията им в други доказателствени източници. След съпоставянето на коментираните доказателствени средства с показанията на свидетелите И., Д. и Н. – от една страна, и с тези на граничните полицаи Й., Л., К., Б., П. и Г. – от друга, въззивната инстанция е приела, че двадесет и деветте килограма хероин са поставени в л. а. „марка” (собственост на подс. В.) от подсъдимите А. и В. без знанието на Д. и Д., както и че последните двама са ангажирани под предлог, че ще внасят автомобили от /държава/, непосредствено преди пътуването с посредничеството на свид. Н.. Твърденията на посочените свидетели са получили законосъобразна оценка като източник на косвени доказателства, доколкото нито един от тях не е бил очевидец на поставянето на наркотичното вещество в превозното средство. В същото време всеки от тях е възприел различни моменти от пътуването на подсъдимите, което е дало възможност на съдилищата по фактите да изградят единна и непрекъсната логическа верига и по този начин да установят правно значимите обстоятелства. В отговор на възраженията в жалбите следва изрично да се припомни, че осъдителната присъда може да се основава и само на косвени доказателства, стига те да водят до един единствено възможен извод. Това принципно изискване е спазено от контролираната инстанция, която убедително е защитила заключението си относно еднопосочността на доказателствата и доказателствените средства и процесуалната им годност да установят по несъмнен начин участието на подсъдимите В. и А. в инкриминираното деяние. Несподеляеми са и доводите, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, вследствие на което са останали неизяснени обстоятелства, свързани с инициативата за извършване на деянието, времето, мястото и начина, по който подсъдимите придобили наркотичното вещество, и момента на поставянето му в автомобила. Подобни възражения са правени и пред апелативния съд и той законосъобразно ги е отхвърлил като несъстоятелни, отчитайки, че тези факти не се отнасят до предмета на доказване. Доказателствената дейност на съда и страните е ограничена от фактическите рамки, поставени от прокурора в обвинителния акт. Задължението за обективност, всестранност и пълнота и за установяване на обективната истина обхваща само онези обстоятелства, описани в обстоятелствената част на коментирания процесуален документ, които касаят авторството на деянието, механизма на извършването му и неговите обективни и субективни признаци. Съдът не е длъжен да събира доказателства за факти, които остават извън предмета на доказване, респ., отсъствието на такива доказателства няма за последица недоказаност на обвинението и не е свързано с нарушаване на правилата за събиране, анализ и оценка на доказателствената съвкупност. Четиримата подсъдими не са обвинени за придобиване на високорискови наркотични вещества. Обвинението срещу тях е за държането им и за пренасянето им през границата на страната. Ето защо не е било необходимо да бъдат събирани доказателства за фактите, посочени в касационните жалби. За признаването на подсъдимите за виновни е било достатъчно да се установи по несъмнен начин единствено, че те са упражнявали фактическа власт върху предмета на престъплението, както и че са извършили действия, насочени към преодоляване на граничния и митническия контрол, а от субективна страна – че са съзнавали, че държат и пренасят наркотик без надлежно разрешение. По доводите за нарушение на материалния закон: Възраженията за неправилно приложение на материалния закон са частично основателни, макар и не по съображенията, съдържащи се в касационните жалби. При правилно установената фактическа обстановка апелативният съд законосъобразно е приел, че деянието на подсъдимите А. и В. съставлява особено тежък случай на контрабанда на високорисково наркотично вещество в особено големи размери. В съответствие със задължителната практика на ВКС квалифициращият признак „особено големи размери“ е изведен след съпоставяне на стойността на предмета на престъплението със 140 - кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната, към момента на деянието. Особено тежкият случай убедително е обоснован с обстоятелствата, че хероинът е в значително количество и с висока концентрация на активния компонент, а стойността му надвишава 55 пъти минимално необходимото за наличие на особено големи размери, както и с факта, че в извършване на престъплението са въвлечени и други лица. В същото време касационната инстанция намира, че деянието съставлява опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, а не довършено престъпление, както са приели долу стоящите съдилища. Този извод следва от изложеното по-горе относно разпоредбите на чл. 5, ал. 3 от Споразумението между правителството на Република България и правителството на /държава/ относно съвместен контрол за преминаване на границата и от казаното досежно механизма на осъществяване на конкретното деяние и невъзможността подсъдимите да преодолеят граничния и митническия контрол и да навлязат реално на територията на /държава/. Ето защо въззивното решение следва да бъде изменено и деянието на подсъдимите В. и А. следва да бъде преквалифицирано от такова по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК в такова по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Инстанциите по фактите са приели в съответствие със закона, че подсъдимите А. и В. са извършили в съвкупност с престъплението по чл. 242 от НК и такова по чл. 354 А, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Предвид обстоятелството, че първото от тях е осъществено посредством пренасяне на наркотичното вещество от България към /държава/, т. е. касае се за изнасянето му извън пределите на страната, и същевременно хероинът е бил транспортиран по пътя от [населено място] до ГКПП „име”, правилно е посочено, че не е налице поглъщане на противозаконното държане на наркотика от контрабандата на същия. Фактът, че хероинът се е намирал в автомобила, в който са пътували оправданите подсъдими, а не в превозното средство на касаторите, не дава основание да се счита, че не е налице държане по смисъла на чл. 354 А от НК, както неоснователно се поддържа в жалбата на подс. В.. За съставомерността на деянието не е необходимо деецът да има непрекъснат физически контакт с предмета на престъплението. Тъй като по естеството си държането е свързано с упражняване на фактическа власт, господство над вещта, е достатъчно деецът да има реалната възможност да се разпорежда фактически или юридически с предмета на престъплението, респ., да изключи такива действия от страна на трети лица. В случая това изискване на закона е изпълнено предвид обстоятелството, че наркотиците са били укрити в автомобил, собственост на подс. В., предоставен от него на оправданите подсъдими Д. и Д., като по време на цялото пътуване от София до българо-/държава/ граница двамата са поддържали връзка с пътуващите след тях А. и В.. Не се подкрепят от материалите по делото и възраженията в жалбите за несъставомерност на деянията по чл. 242 и чл. 354 А, ал. 2 от НК от субективна страна. Въззивната инстанция е съобразила принципното положение, закрепено в константната практика на ВКС, че наличието на умисъл се съди по доказаните действия на подсъдимите и след като е приела за безспорно доказано, че именно А. и В. са организирали пътуването до /държава/; че упорито са търсили лица, които да ги придружат; че са настоявали пред свид. Н. отпътуването да стане още същия ден; че са предоставили на Д. и Д. автомобила, в който е открит хероинът; че подс. А. е отказвал да се върне за извършване на проверка на превозното средство и се е опитал да я осуети, законосъобразно е отхвърлила като несъстоятелни доводите, че В. и А. не са знаели за наркотичното вещество, укрито в л. а. „марка“. Законосъобразни са и изводите на долу стоящите съдилища относно правната квалификация на деянието с предмет 0,395 грама кокаин, извършено от подс. В.. За да бъде квалифицирано същото по чл. 354 А, ал. 5 от НК, както настоява касаторът, е необходимо да се установи, че то представлява маловажен случай, т. е., че с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства то разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Тъй като подходът при преценката относно наличието на тези предпоставки е комплексен, не е достатъчно да се отчете несъщественото количество и ниската стойност на наркотичното вещество. От значение също така е и концентрацията на активен компонент, която в конкретния случай е значителна – приблизително 40 %. Не следва да бъдат игнорирани и данните за личността на подсъдимия, който е с обременено съдебно минало. Не е без значение и обстоятелството, че наркотичното вещество е било укрито в автомобил, пътуващ за чужбина и единствено бдителността на граничните служители е предотвратила износа му отвъд пределите на страната. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства не дава основание да се приеме, че коментираното деяние съществено се различава от другите престъпления по чл. 354 А, ал. 3 от НК и разкрива несравнимо по-ниска степен на обществена опасност от тях. Ето защо не може да бъде удовлетворена претенцията на подс. В. за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалификация на деянието по чл. 354 А, ал. 5 от НК. По възраженията за явна несправедливост на наложените наказания: Касационната инстанция не констатира наличието и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Преди всичко следва да се подчертае, че в касационната жалба на подс. В. явната несправедливост на наложеното наказание е изведена като последица от неправилното приложение на материалния закон и съществените нарушения на процесуалните правила. Аналогични са и твърденията в жалбата на защитника на подс. А.. В същото време в двата процесуални документа не се съдържат твърдения за наличие на смекчаващи обстоятелства, които не са отчетени или са били подценени от въззивния съд, респ., за отегчаващи такива, чиято тежест и значение са били неправилно надценени. Значителното количество на наркотичното вещество – предмет на престъпленията по чл. 354 А, ал. 2 и чл. 242 от НК, високата концентрация на активен компонент, надхвърлянето с повече от петдесет пъти на минимално необходимата стойност за наличие на квалифициращия признак „особено големи размери”, въвличането и на други, нищо неподозиращи лица в престъпната дейност, а за подс. В. – и осъждането му за участие в организирана престъпна група, занимаваща се с престъпления по чл. 354 А от НК, не дават основание да се приеме, че и най-лекото наказание предвидено за всяко от тези две престъпления, се явява несъразмерно тежко. От друга страна, правилно е преценено, че смекчаващите обстоятелства – относително младата възраст на подсъдимите, трудовата им ангажираност (на подс. А. със семейния строителен бизнес, а на подс. В. – като шофьор на подс. А.), а за подс. А. – и чистото му съдебно минало, не са нито многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, нито притежават изискуемата от цитираната разпоредба изключителност и необичайност, за да бъде индивидуализирано наказанието под най-ниския предел, предвиден за престъпленията по чл. 354 А, ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 4 от НК. Изложеното се отнася и за престъплението по чл. 354 А, ал. 3 от НК, извършено от подс. В.. Наред с това, макар в принципен план преквалификацията на престъплението от довършено такова в опит да изисква обсъждане на въпроса за наказанието в светлината на чл. 58, б. „А“ от НК, в конкретния случай не се налага изменение на въззивното решение на това основание. Цитираната разпоредба дава възможност за определяне на санкцията по реда на чл. 55 от НК с оглед степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Единствената причина, поради която подсъдимите не са успели да преодолеят граничния контрол и окончателно да пренесат наркотика, се корени в бдителността на свид. Л. и колегите му от българо-/държава/ екип, благодарение на което не само А. и В. не са били пропуснати да преминат границата, но са били върнати и другите двама подсъдими. Касационната инстанция съобрази, че след постановяване на въззивното решение е настъпила промяна в нормативната уредба, касаеща правомощията на съда да определи типа затворническо заведение, в което осъденият следва да изтърпи наложеното му наказание. Актуалната редакция на ЗИНЗС възлага разпределянето на осъдените в затворническите заведения на ГД „Изпълнение на наказанията“ (чл. 58 от ЗИНЗС), като същевременно със ЗИДЗИНС (обн. ДВ, бр.13/2017 год.) са изменени чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 301, ал. 1, т. 6 от НПК и в двете разпоредби е заличен изразът „и тип затворническо заведение“. Ето защо е наложително изменение на съдебния акт като бъде отменено настаняването на подсъдимите за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част решението на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 207/26. 05. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 918/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав, като: - ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимите Т. А. и Л. В. от такова по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК в такова по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК; - ОТМЕНЯ настаняването на подсъдимите Т. А. и Л. В. за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.