5 Р Е Ш Е Н И Е №21 София, 13 април 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1170/2019 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. А. П., срещу въззивно решение № 411/30.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 761/2019 г. от Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че въззивното решение e постановено в нарушение на чл. 14 от НПК, основано на грешно вътрешно убеждение за наличието на субективния елемент на състава на престъплението. Според касатора не са събрани доказателства, установяващи, че подсъдимият не само е бил длъжен, но и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Отбелязано е още, че подсъдимият не е имал обективна възможност да прецени скоростта, с която се е движело насрещното моторно превозно средство (МПС). Отправеното искане е за оправдаване на подсъдимия П.. В съдебното заседание подсъдимият П. и неговата защита подържат жалбата по изложените в нея доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд – Благоевград с присъда № 2330/22.05.2019 г., постановена по НОХД № 379/2018 г., признал подсъдимия Р. П. за виновен в това, че на 26.08.2016 г. в [населено място], при управление на МПС – лек автомобил „Р.М. С.“, нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с Кадри З. Ю., причинил смъртта на Г. П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т. 2 б. „б” от НК му наложил наказание пробация за срок от шест месеца, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Подсъдимият П. е признат за невинен да е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДП и е оправдан за тази част от повдигнатото обвинение. С атакуваното решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Прегледът на процесуалната дейност на предходната инстанция не дава основание за извод да са допуснати нарушения на изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Проверила е изцяло правилността на първоинстанционната присъда и след пълноценен анализ на доказателствената съвкупност е обосновала своето заключение да утвърди изводите на първостепенния съд за виновността на подсъдимия. Неоснователно е твърдението за несъставомерност на деянието от субективна страна. Предходните инстанции са приели, че подсъдимият е извършил деянието при условията на несъзнавана непредпазливост, или т. нар. „небрежност“. В конкретния случай, подсъдимият, освен че е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, е и могъл да стори това. От обсъдената доказателствена съвкупност законосъобразно събрана, проверена, оценена и анализирана, се установява, че подсъдимият в действителност преди да направи левия завой е спрял на кръстовището. Подал е светлинен сигнал за предстоящата маневра – „завиване наляво за навлизане в друг път”, като е възприел и насрещно движещото се МПС, което независимо с каква скорост се е приближавало, е трябвало да бъде пропуснато. Подсъдимият е бил длъжен и е имал обективната възможност да му осигури предимство, като изчака и го пропусне, в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДП, но не го е сторил. Правилно въззивният съд е аргументирал извод, че спирането и подаването на светлинен сигнал за маневрата, която ще извършва, не са достатъчни за осигуряване на предимството, защото те са само първичните действия, позволяващи на водача да огледа пътната обстановка с необходимото внимание, за да направи преценката си за безпрепятствено преминаване с оглед параметрите на движението на тези участници, които имат предимство. По експертен път е установено, че когато управляваното от подсъдимия МПС е потеглило, лекият автомобил „Ауди” е бил съвсем близо, поради което и подсъдимият технически е могъл да установи тази опасна близост на насрещно движещия се автомобил, както и неговата скорост. Видимостта на подсъдимия не е била ограничена от странични фактори, той се е намирал в част на пътя, осветена с три броя осветителни тела, асфалтът е бил сух и без неравности, което му е позволявало безпрепятствено да възприеме насрещно движещото се МПС (което е и направил) и въпреки това е предприел маневра завиване наляво, като навлязъл в кръстовището без да му осигури предимство. Възражението, че подсъдимият е бил с непригодно зрение, тъй като се е намирал в светлата част на кръстовището, а насрещно движещото се ППС в тъмната част, е получило мотивиран и обоснован отговор, като следва да се отбележи и това, че в обясненията си подсъдимия не отрича да е видял светещите фарове на насрещно движещия се лек автомобил, и въпреки това е предприел маневрата. Твърдението, че ако водачът на насрещно движещия се лек автомобил е управлявал с допустима скорост, пътният инцидент не би настъпил, в действителност е вярно, но не е единствената предпоставка за реализирането му. Напълно логични и мотивирани, с оглед изяснените от повторната авто-техническа експертиза параметри на движението на двете конфликтни МПС, са разсъжденията на предходните инстанции, че причините за настъпилото пътно произшествие са комплексни. Основно те са предприемането на маневра завиване наляво от подсъдимия без да пропусне на кръстовището движещия се направо в насрещната пътна лента автомобил, както и късното възприемане на опасността от водача на автомобила „Ауди“ и несъобразената скорост. Вярно е, че неправомерното поведение на водача, управляващ насрещно движещия се автомобил, е от значение за съпричиняването на общественоопасния резултат. Отнемането на предимство от подсъдимия обаче също е в причинна връзка с настъпилия резултат. Настоящият състав споделя изводите на апелативния съд, че с поведението си подсъдимият, като водач, е допуснал нарушение на правилото, визирано в чл. 37, ал. 1 от ЗДП. Подсъдимият не може да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди общественоопасните последици, след като сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на тези правила. Интерпретираните от предходните инстанции факти, установяват субективния и обективния признак на небрежността, което прави верен извода им за съставомерност на инкриминираното деяние от субективна страна. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 411/30.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 761/2019г., от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.