О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
502
София 01.10.2009 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от
съдия Папазова ч.гр.д.№ 414 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе
взе пред вид следното :
Производството е с
правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Н. М. Н. от гр. Ш.,чрез процесуалния му представител- адвокат М против въззивно определение № 6* от 02.06.2009г.по гр.д. № 3* по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение подадената частна жалба срещу определение от 05.01.2009г., постановено по гр.д. № 28003/2008г.на Районен съд София,с което е прекратено като недопустимо производството по делото в частта досежно предявените искове против В. Х. М. Р. ,Атанас И. Х. ,Валентина П. Д. ,Маргарита Х. Н. и срещу Държавата,представлявана от министъра на финансите.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба сочи,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно това дали въпросът за легитимацията на страните е въпрос по допустимост или по съществото на спора, относно наличието или не на „функционален имунитет”по отношение на посочените трима ответници-физически лица,както и относно правното основание на предявения иск. В този смисъл се позовава на следните решения - № 539 от 04.07.2005г.по н.д. № 1004/04г.на ІІ н.о., № 660 от 04.07.2007г. по гр.д. № 17/06г.на ІV г.о.,№ 152 от 14.02.1986г.по гр.д. № 976/85г.на ІІ г.о.на ВС, № 2* от 20.09.1956г.по гр.д. № 4019/56г.на ІV г.о.на ВС и на определения №№ 1* от 7.05.2008г.по ч.гр.д. № 4433/07г.на СГС, № 1* от 20.01.2006г.по ч.гр.д. № 3371/05г.на СГС и от 27.11.2003г.по ч.гр.д. № 4152/01г.на СГС. Отделно счита,че се касае до въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото–основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответните страни.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая фактите са следните:
Частният жалбоподател е предявил искове,за които е посочил,че са с правно основание чл.7 от Конституцията,чл.45 и чл.49 от ЗЗД,във вр.с чл.86 от 3ЗД и чл.13 от ЕКЗПЧОС срещу Държавата,представлявана от министъра на финансите,М. на п. ,Окръжен съд Разград,Районен съд Разград, В. Х. М. Р. ,Атанас И. Х. ,Валентина П. Д. ,Маргарита Х. Н. за обезщетение за причинени му вреди.
С определение от 05.01.2009г.по гр.д. № 28003/08г. Районен съд София е прекратил производството по делото срещу Държавата и В. Х. М. Р. ,Атанас И. Х. ,Валентина П. Д. ,Маргарита Х. Н. Това определение е било обжалвано и с процесното определение № 6* от 02.06.2009г.по гр.д. № 3* по описа за 2009г. на Софийски градски съд е потвърдено. Изводът си за недопустимост на предявените срещу посочените ответници-физически лица искове съдът е мотивирал с преценката си,че твърдяните от ищеца правопораждащи факти за правото му на обезщетение произтичат от вреди,причинени от ответниците във връзка със заеманата от тях длъжност-съдия и са свързани с изпълнението на служебните им задължения. На това основание е счел,че с оглед разпоредбата на чл.132 от Конституцията тези факти са обхванати от функционалния имунитет,което е пречка за развитие на допустимо производство. Относно предявеният иск срещу Държавата- съдът като е счел,че той е по чл.2 от ЗОДОВ,на основание чл.7 от същия закон е приел, че надлежна страна могат да бъдат само органите,чиито служители се твърди,че са причинили вредата.
Тезата на частния жалбоподател е,че претендираните от него вреди срещу посочените физически лица-ответници произтичат от техни лични виновни действия, които не са свързани с изпълнение на служебните им задължения. Досежно претенцията срещу държавата-изложените доводи са,че тя е във връзка с чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права в Европейския съюз и не е по ЗОДОВ.
При така описаните факти- повдигнатите с частната жалба въпроси –относно това дали по легитимацията на страните съдът следва да се произнесе предварително или с окончателния си акт,след събиране на всички доказателства по делото, както и за наличието или не на „функционален имунитет”по отношение на посочените трима ответници-физически лица,както и относно правилното определяне на правното основание на предявения иск- са от значение за изхода на делото. По отношение на тях е налице предпоставката за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като от приложените към жалбата съдебни решения /решение № 539 от 04.07.2005г.на ВКС, решение № 660 от 04.07.2007г.на ВКС,определение № 1* от 7.05.2008г.на СГС/е видно,че с последните е дадено разрешение по същите въпроси,по отношение на същия ищец,което е в противоречие с даденото в процесното определение разрешение.
Разгледана по същество подадената частна жалба е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от Н. М. Н. от гр. Ш..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6* от 02.06.2009г.по гр.д. № 3* по описа за 2009г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.