Р Е Ш Е Н И Е № 234 София, 17.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА При участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 4057/2013 година, и за да се произнесе , взе предвид : Производство по чл. 295 ГПК. Й. З. П. от [населено място] и Л. Д. М. от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 27 от 14.02.2013 година по гр.възз..д. Nо 793/2012 година на ОС- Перник, в частта , с която са определение правата на съделителите на допуснатия до съдебна делба недвижим имот- апартамент в [населено място] кв.М.. Поддържа се , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила касаещи направени оспорвания на правно-релевантни за спора факти и правилното разпределение на доказателствената тежест за тяхното установяване , в хипотеза когато не се оспорва нотариалното удостоверяване или съдържанието на документа , а това дали е допустимо да се полага отпечатък от палец вместо подпис , ако упълномощителят не е недъгав, а е грамотно лице , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК няма подаден писмен отговор от ответниците по касация - Г. П. Л., В. Г. П. и Ч. Г. П.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд действайки в правомощията въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл. 294 ал.1 ГПК , е отменил решението на първата инстанция по допускане на делбата на апартамент в [населено място] между страните по делото, в частта за квотите и съобразно указанията на ВКС, излагайки самостоятелни правни съображения касаещи въпросите за валидността на упълномощаването по силата на което е извършено разпореждане по НА Nо 72/2007 год. , е приел, че същото е валидно, зачел е разпоредителната сделка в полза на наследодателката на ответниците- дъщерята Ф. Л. от 5/8 идеални части и е определил нови права на съделителите в спорната съсобствеността . Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правен въпрос: за приложението на чл. 193 ал.2 ГПК, когато се касае до оспорване на положен палец вместо подпис на частен документ при намалено зрение на упълномощителя и това здравословно състояние е ли недъг по см. на закона, който изключва полагането на подпис при упълномощаване , за изясняването по тълкувателен път на употребеното от законодателя в понятие ‘недъгав” в разпоредбата на чл.475 ал.2 ГПК / отм/. респ. чл. 579 ал.2 ГПК и необходимостта ,при липса на легална дефиниция , с оглед еднаквото и точно приложение на закона. По поставения въпрос , настоящата инстанция приема : Съобразно дадените указания с отменителното решение на ВКС, въззивният съд , при новото разглеждане на делото, е приел, че страната оспорила истинността на волята на представлявания по частния , но нотариално с заверен подписа на упълномощителя писмен документ, носи тежестта на доказване на оспорените факти. В рамките на проведеното производство по оспорване на частен документ по реда на чл. 193 ГПК, е направен по извода , че пълномощното от 15.06.2007 година е валидно , съставлява писмен документ годен да уреди надлежна представителна власт на представителя по сделката. Съгласно разпоредбата на чл. 151 ГПК/ отм/, възпроизведена в чл.189 ГПК визира основно две хипотезите , 1./ когато частният документ вместо подпис носи отпечатък на палеца на лицето, от което изхожда документа , ако същият е неграмотен и 2./ когато , документът изхожда от лице , което е сляпо , но грамотно, документът следва да бъде приподписан от двама свидетели. Правилата за нотариална заверка на частните документи , уредени по аналогичен начин с отменения и действащ ГПК- чл. 475 ал.2 /отм./ и чл. 579 ал.2 ГПК , разширяват хипотезите , когато документът не носи подпис на лицето, от което изхожда , използвайки термина ‘поради недъгавост” , и препраща към чл. 189 ГПК / респ. чл. 151 ГПК-отм./ , но само за начина на удостоверяване на изразената и обективирана в документа волята - т.е. с полагане на отпечатък от десния палец , вместо подпис. Със задължителна съдебна практика- решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, изцяло възприети от настоящия състав, се приема ,че под недъгавост по см. на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултата на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем такъв, т.е. всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица невъзможността да се положи подпис. В съдебната практика няма съмнение , че незрящите лица могат да удостоверят волята си по частен документ с полагане на отпечатък от десния си палец вместо подпис, тъй като слепотата като трайно увреждане на здравето е недъгавост по см. на закона , дори и когато лицата са грамотни. В съдебната практика няма отклонения , че ако едно лице , независимо по какви причини е ослепяло и не вижда за да положи подпис, то също е станало недъгаво по отношение на грамотността по см. на чл. 579 ал.2 ГПК и следва да се приложи разпоредбата на чл. 189 ГПК относно начина на удостоверяване на волята на незрящото лице при упълномощаване. Когато се касае до нотариална заверка на такъв частен документ, не е необходимо същия да е приподписан от свидетели, тъй като нотариусът има задължения по чл. 579 ал.1 ГПК за прочитане на документа и при необходимост , удостоверяване причината за налични отклонения от общия ред на нотариалното удостоверяване. По основателността на касационната жалба . Разгледани по същество в контекста на приетите по горе съображения , настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна . За да зачете последиците на разпоредителната сделка по НА Nо 72/2007 година , решаващият съд е приел, че оспореното пълномощно от 15.06.2007 год., с което е извършена разпоредителната сделка по НА Nо 72/2007 год. от името на З. М. И. в полза на дъщеря Ф. от г.т. на истинност на инкорпорираното волеизявление , като документ, в частта с която е обективирана волята на упълномощителя представлява частен писмен документ , а в частта , съдържаща нотариалната заверка на подписа, съставлява официален удостоверителен документ, съдържащ нотариалното удостоверяване по см. на чл. 569 т.2 предл. 4 ГПК на Нотариуса / като длъжностно лице / , че положения подпис е на лицето, потвърдило пред него изразената воля. По съображенията изложени по-горе настоящата инстанция приема за доказани изводите , че упълномощителят е физическо лице , чиито недъг изразяващ се в напреднала степен на слепота на двете очи, който недъг предполага вместо подпис на пълномощното, полагане на отпечатък от десен палец. Степента на намалено зрение , увреждането от което е причинено и съпоставянето му със състоянието слепота е фактически въпрос и касае всеки отделен случай, като тежестта на доказване , при оспорване именно на недъгавостта поради намаленото зрение и липсата на подпис на грамотно лице , е в тежест на страната , която се ползва от документа. Въззивният съд правилно и законосъобразно в пълно съответствие със събраните по делото доказателства и закона е приел, че към момента на извършване на нотариалната заверка на подписа на З. И. са били налице законовите основания за полагане на отпечатък от палец, вместо подпис върху документа , тъй като няма спор, че към момента на нотариалната заверка на пълномощното упълномощителят З. И. е със силно увредено зрение :еволюираща глаукома на двете очи, катаракта на двете очи , като по данни от проведен преглед към 28.05.2004 год. лицето е със зрение VOD -0.00 и VDS-0.2., както и факта , че година преди това , З. И. вече е процедирало по същия начин по повод на пълномощно от 17.11.2006 година . Зачитайки правилно сделката по НА Nо 72/2007 год.като валидна и действителна , с която сделка от името на З. М. И. е извършено надлежно разпореждане на 5/8 идеални части в полза на дъщеря Ф. Л. при изрично допустимата от закона хипотеза на чл. 38 ал.1 ЗЗД , съдът е определил правата на страните в спорната съобственост, поради което и обжалваното решение на въззивния съд в тази му част следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК и чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 27 от 14.02.2013 година по гр.възз..д. Nо 793/2012 година на ОС- Перник, по допускане съдебна делба ,в частта , с която са определение правата на съделителите по отношение на делбения недвижим имот- апартамент в [населено място] кв.М.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.............. 2................