Р Е Ш Е Н И Е № 260 Гр.София, 31.10.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора К.ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.906/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена от ГС-София /СГС/, НО,2 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д. 1675/17 г., е отменена оправдателна присъда, постановена на 06.02.17 г. от РС-София /СРС/,НО,134 състав по Н.О.Х.Д.7919/16 г.и подсъдимите К. и М. А. Х. и Д. Р. Ш. са признати за виновни и осъдени за повдигнатото им с обвинителния акт обвинение за извършено от тях престъпление по чл.234,ал.2,т.3 вр.ал.1,пр.2 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК. Във връзка с чл.54 НК им е наложено наказание от две години лишаване от свобода за всеки, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години. Недоволни от така постановения съдебен акт са останали подсъдимите, които чрез свой защитник атакуват присъдата, оплаквайки се от „неоснователност и незаконосъобразност” поради липса на доказателства. Молят да бъдат оправдани. В изготвеното от друг защитник допълнение към касационната жалба се иска присъдата да бъде отменена „като неправилна- постановена върху неверни писмени доказателства и гласни доказателства, необосновани и незаконосъобразни правни изводи” и спорът да се реши по същество с оправдаване на дейците. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите и техният защитник поддържат жалбата и допълнението към нея с изтъкнатите в тях аргументи и настояват за постановяване на оправдателна присъда. Представителят на СГП моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея с отразените аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Предвид съдържанието на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ и допълнителното изложение към него, както и предвид поддържаните тези в съдебно заседание от страна на защитника на подсъдимите, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да вземе отношение по няколко съществени въпроси, очертаващи нейните собствени правомощия. Едва след това възнамерява да премине към обсъждане на възраженията, които е допустимо да бъдат осмисляни в настоящата процедура. На първо място, съдебният акт, който стои на разглеждане пред ВКС, е новата постановена от СГС присъда. С нея са осъдени оправдани подсъдими, а ревизията й е възможна поради регламента на чл.346,т.2,пр.1 НПК. Трябва да се наблегне обаче на обстоятелството,че все става дума за касационно произнасяне, с прилагане на визираните в глава 23 от процесуалния наказателен закон правила. Казано просто, при редовно разглеждане на делото пред него /извън възможността по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/, върховният съд е съд по правото. Преценката на фактите е в прерогативите единствено на решаващите съдилища. На второ място, доколкото е съд по правото, ВКС се занимава само с повдигнати възражения относно констатирани пороци в съдебната дейност в конкретното производство по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствения материал, които от своя страна рефлектират върху приложението на материалния закон. Оплакванията за неправилност на преценката, резултат от суверенното право на решаващите съдилища да обмислят намерени за годни доказателствени материали /чиято допустимост не се оспорва/, водеща до извод за недоказаност на процесното деяние, съставлява довод за необоснованост. Последната не е касационно основание и не подлежи на разглеждане от тази инстанция. На трето място, тъй като ВКС не е инстанция по същество, при редовно разглеждане на делото пред него възможността за решаване на спора чрез директно оправдаване на осъденото лице е очертана в разпоредбата на чл.354,ал.1, т.2,изр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК /изключение е възможността по чл.354,ал.5, изр.2 НПК, но тогава се прилага регламентацията за въззивен съд/. Това означава, че съобразно приетите от решаващия съдебен състав /чийто акт подлежи на ревизия от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела/ фактически положения, подсъдимият може да бъде оправдан само, ако деянието не е извършено или не съставлява престъпление- иначе казано, ако намерената за установена фактология при правилен от процедурна гледна точка доказателствен разбор, не е престъпна, но съдът по същество е направил неправилен извод по приложението на материалното право. Процесуалният закон не оправомощава ВКС да анализира сам доказателствените материали, въз основа на което да извежда заключения за наличие или не на достатъчно доказателства за осъждане на съответното лице, тъй като това обуславя произнасяне по необоснованост. В контекста на изложеното, ВКС трябва да окачестви жалбата на подсъдимите чрез техните защитници, допълнението към нея и становището, изразено в съдебно заседание, като неотговарящи на изискванията, посочени по-горе. Прочитът на посочените документи и изслушаната пледоария категорично утвърждават недоволство от оценъчната дейност на второстепенния съд предвид некредитируемост и недостоверност на определени доказателствени материали, а не атакуване на тяхната допустимост или на годността на самата преценка. Затова пряко се иска произнасяне на ВКС в насока на това,че долустепенният съдебен акт е необоснован /с препратки и към обвинителният акт/, за разлика от присъдата на СРС. Следователно не само се настоява за определяне на правилност на съдебен акт, който не е предмет на ревизия понастоящем, но и за собствен за тази инстанция доказателствен преглед, водещ до извод за недоказаност на вмененото на дейците престъпно деяние от обективна и субективна страна. Това не се схожда с процесуалните правила и ВКС няма да отделя никакво внимание на възражения като посочените. Такива впрочем са почти всички аргументи по допълнението към жалбата. Този съд изразява солидарност с определенията на защитата за това що са доказателства; какво е тяхното деление въз основа на различен класификационен признак; как съвременният наказателен процес отрича формалната теория за оценка на доказателствата; как свидетелите са субекти на наказателно-процесуални отношения, извън кръга на субектите на процеса; кои са писмени и веществени доказателствени средства; и как въз основа на чл.14 и чл.107,ал.5 НПК въззивният съд е длъжен внимателно да анализира и провери приложените материали по делото /стр.2,3,4 от допълнението към касационната жалба/. Не може да схване обаче по какъв начин тези общотеоретични постановки са обмислими на фона на касационното разглеждане на делото, извън лансирането им като познание, относимо към направения от защитника доказателствен анализ, който се моли да бъде възприет от ВКС. Следователно и по това изложение не е необходимо да се взима допълнително отношение. Единственият довод, който е допустимо да бъде обсъден от тази инстанция, е, че СГС е боравил с общи фрази и теоретични разсъждения за извършване на престъплението, с езиково изследване на думите на закона относно формите на изпълнително деяние по чл.234 НК, но не е изпълнил задължението си да изложи фактически и правни съображения, довели до осъждането на подсъдимите. По този начин,според защитника, е невъзможна проверката на присъдата и е възведено оплакване за липса на мотиви- съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните-чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Не може да не се отбележи, че уважаването на такова искане би довело до обезателна отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на долустепенния съд /чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК/, което е неясно по какъв начин се съвместява с единствено възведеното искане за оправдаване на жалбоподателите. ВКС не може да сподели изложената позиция. И най-простият прочит на обжалваната присъда установява,че СГС е направил пълен доказателствен разбор, разяснявайки подробно на кои материали обляга извличането на сложилите се фактически положения по престъпната дейност на подсъдимите и защо. Внимателно са съпоставени отделните доказателствени източници, същите са третирани съгласно действителното им съдържание, без да се надценяват някои от тях, а други да се неглижират. На стр.6 от мотивите към присъдата контролираният съд е изброил и пояснил тезата си за преките и косвени доказателства, въз основа на които е стигнал до извод за приетите от него факти. На стр.7 от мотивите, посл.абзац, пространно е разяснил защо приема за доказано и познанието на касаторите относно вменения им предмет на престъпно посегателство. Може да се заключи, че решаващата втора инстанция е изложила надлежна задълбочена мотивировка за своето становище относно виновността на братята Х. и Ш., поради което е абсолютно невъзможно да се говори за липса на решаващи мотиви. Освен това коментираният разбор е осъществен при реализиране на процедурно правилен и логически издържан подход. С оглед изложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА, постановена от ГС-София, НО, 2 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.1675/17 г.по описа на същия съд и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/