О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 220 София,04.06.2012 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 171 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №92,постановено на 29.02.2012г. от Окръжен съд-Смолян по ч.гр.д.№78/2012г. е потвърдено определение №1069/27.12.2011г. по гр.д.№284/2011г. по описа на Чепеларския районен съд,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете,предявени от С. Ч.,И. А.,С. Ч., М. Д.,С. Ю. и Ф. С. в качеството им на наследници на Ж. Б. Д. /Д. Б. К./А./ против [община]. Определението е обжалвано от М. Ж. Д. и С. Ж. Ч. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържат,че неправилно съдът е приел,че след като бившите собственици или техните наследници се обезщетяват по ред,определен с отделен закон /ЗОСОИ/ и в установените там срокове,които междувременно са изтекли,правото на собственост не би могло да се установи с установителен иск по реда на чл.124 ГПК,като този извод според жалбоподателите противоречи на практиката на ВКС,обективирана в решение №86/15.06.2011г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№722/2010г. В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК процесуалния представител на ответника по касационна жалба [община] изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на установителния иск за признаване право на собственост върху недвижим имот,за който се поддържа,че е бил незаконно отнет като е приел,че след като бившите собственици,респ. техните наследници се обезщетяват по ред,определен в специален закон и установените там срокове /ЗОСОИ/, които междувременно са изтекли,то правото на собственост не може да се установи по реда на чл.124 ГПК-правата следва да бъдат защитени по определен ред,което не лишава предявилите иска лица от правосъдие. В представеното с изложението към частната жалба решение №86/15.06.2011г. по гр.д.№722/2010г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК,е прието,че възстановяването на собствеността върху имоти,отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред се извършва при наличие на общите предпоставки на чл.2,ал.3 ЗВСОНИ и следователно не е необходимо провеждане на административно производство по чл.6 ЗОСОИ като предпоставка за реституцията ако имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден към 22.11.1997г.,тъй като по ЗВСОНИ собствеността се възстановява ex lege,а процедурата по чл.6 ЗОСОИ се прилага само за искания за определяне на обезщетение,когато е невъзможно реалното възстановяване на собствеността. С оглед на изразените в представените актове становища следва да се приеме,че е налице противоречива практика по въпроса за допустимостта на установителния иск по чл.124 ГПК в хипотеза,при която се поддържа,че правото на собственост е било незаконно отнето или отчуждено не по установения ред от наследодателя на предявилите иска лица. Настоящият състав приема за правилно становището,изразено в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №86/15.06.2011г. по гр.д.№722/2011г. на ІІ ГО на ВКС,като съображенията за това са следните: Правото на собственост върху недвижими имоти,отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред,се възстановява по силата на закона при наличието на предвидените в чл.2,ал.3 ЗВСОНИ предпоставки,т.е. за възстановяване на собствеността не е необходимо провеждане на административно производство по реда на ЗОСОИ или на друг специален закон. Наследниците на лицата,от които имотът е бил отнет, следователно разполагат с правото да установят по съдебен ред правото си на собственост,позовавайки се на прекия реституционен ефект на правната норма. Обстоятелството дали имотът съществува реално до размерите,в които е бил отчужден,както и дали върху него е осъществено мероприятие,възпрепятстващо реалното възстановяване на собствеността касае основателността,а не допустимостта на иска. Ако по делото бъде установено,че поради извършено застрояване правото на собственост не може да бъде възстановено реално,искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Възможността в подобна хипотеза наследниците на лицето, от което имотът е бил отнет,да получат обезщетение,определено по реда на ЗОСОИ не съставлява пречка за предявяване на иск за установяване правото на собственост,основано на твърдения,че е настъпило реално възстановяване на собствеността,ако въпросът за наличието на предпоставките на чл.2,ал.3 ЗВСОНИ е спорен. Ирелевантно е обстоятелството поради какви съображения е предявен установителният иск. Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Окръжен съд-Смолян определение,с което е прието,че правото на собственост не може да се установи по съдебен ред,след като е предвиден специален ред за обезщетяване на бившите собственици,респ. техните наследници е неправилно. В подадената на 07.09.2011г. искова молба наследниците на Ж. Б. Д. /Д. Б. А. /К./ изрично сочат,че правото на собственост върху процесните части от УПИ * и УПИ * и от зелени площи в кв.* по действащия ПУП на [населено място], [община],за които не е отреден самостоятелен имот,е отнето от техния наследодател без съответно обезщетяване,като в последваща молба от 15.12.2011г. уточняват и периода на отнемане,както и извършените след това фактически действия с имота,които твърдения, както и обстоятелството,че нормативният акт,на който се позовават /ЗВСОНИ/ предвижда възстановяване правото на собственост ex lege, обосновават наличие на правен интерес от предявяване на иск за установяване принадлежността на правото на собственост. Налице е правен интерес от установяване наличието на предпоставките за реалното възстановяване на собствеността,независимо,че искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ не е било заявявано,тъй като необходимостта от обезщетяване е последица от невъзможността правото на собственост да бъде реално възстановено,а не предпоставка за същото. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №92 на Окръжен съд-Смолян,постановено на 29.02.2012г. по ч.гр.д.№78/2012г. ОТМЕНЯ определение №92,постановено от Окръжен съд-Смолян на 29.02.2012г. по ч.гр.д.№78/2012г. и потвърденото с него определение №1068/27.12.2011г. по гр.д.№284/2011г. по описа на Чепеларския районен съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№№284/2011г. и за произнасяне по същество по предявения по реда на чл.124 ГПК иск. Председател: Членове: