Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * преждевременно предявен иск * право на възстановяване * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * право на изкупуване от ползвател * спор за материално право * установителен иск за собственост * допустимост на иск * план за новообразувани имоти * индивидуализация на недвижим имот * правна квалификация


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

София, 06.06.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 778/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 48 от 29.01. 2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1269/ 26.06.2012 г. по гр.д.№ 1678/ 2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е прието, че предявеният иск по чл.108 ЗС недопустим, тъй като за имота не е завършила реституционната процедура по ЗСПЗЗ.
Обжалването е допуснато по въпроса за това дали ревандикационен иск, предявен от лице с признато право за възстановяване, е допустим при наличието на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и записването в него на ответниците като собственици.
Касационните жалбоподатели поддържат, че решението на въззивния съд, с което такъв иск се приема за недопустим /преждевременно предявен/, е неправилно, тъй като за тях няма друго средство за защита. Позовават се и на обстоятелството, че претендираният имот е индивидуализиран в достатъчна степен с плана на новообразуваните имоти, за да бъде обект на ревандикационна защита.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Считат че решението, с което на ищците се признава право на възстановяване на имот, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е достатъчно, за да ги легитимира като собственици, а следва да имат издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По правния въпрос по чл.290 ГПК, по който е допуснато касационно обжалване:
Терените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ са земеделски земи, които подлежат на възстановяване, но в тях попадат и места, които са били предоставени за ползване по различни актове на МС, като ЗСПЗЗ даде възможност на ползвателите да ги изкупят като заплатят на бившите собственици стойността на земята. Процесите на възстановяване и на изкупуване са вървели успоредно и се стига до положение, при което един и същ имот се признава за възстановяване и в същото време се претендира за изкупуване от ползвателя. Когато бившите собственици се позовават на решение на поземлената комисия, издадено след изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./ и има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, производството приключва със заповед на кмета по §4,к, ал.7 ЗСПЗЗ, с която имотът или се възстановява окончателно на предишните собственици или се признава право на собственост на ползвателя поради това, че е изкупил имота по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. При възникване на конкуренция е налице спор за материално право, който следва да се реши от съда, дори и вече да е издадена заповед по §4, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на едните или другите претенденти. Това са случаите когато бившите собственици оспорват проведеното от ползвателите изкупуване или обратното- когато ползватели, които са изкупили имота, оспорват възстановяването на същия имот в полза на първоначалните собственици. По повод на такава конкуренция е създадена трайна практика на ВКС, която сочи, че споровете се решават по съдебен ред с предявяване на установителен иск, решението по който ще бъде основание за издаване на нова заповед или за изменение на плана на новообразуваните имоти. Правната квалификация на иска е по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ и определянето й е задължение на съда по точното приложение на закона. Предмет на доказване е наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на собственост, което пък е обусловено от разрешаване на спора дали са били налице предпоставките на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от страна на ответниците. Така в р.№ 588/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350/ 2009г. на ВКС, І г.о. се приема, че искът по §4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост, като осъдителният петитум се явява преждевременно предявен при положение, че ищците не разполагат със заповед за възстановяване на имота. В същия смисъл е и р.№ 342/ 21.04.2009 г., постановено по гр.д.№ 1221/ 2008г. на ВКС,І г.о.
Издаденото решение за признаване правото за възстановяване обосновава легитимното очакване на ищците да придобият собственост и правото им да го защитят по съдебен ред, а приемането на такива искове за недопустими е признато от ЕСПЧ като нарушение на чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС по дело № 41661/05 г. „ В. и Д. срещу България”.
Действително съществува и съдебна практика, според която за ищци с признато право за възстановяване, средството за защитата срещу ползватели, позоваващи се на изкупуване по §4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, е предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с уважаването на който, като се отрекат правата на ползвателите, и въз основа на признатото на ищците право за възстановяване, ще се издаде заповед за окончателно възстановяване на имота в полза на бившите собственици. Независимо от това обаче, когато исковата молба се основава не на прякото отричане на правата на ответниците- ползватели, а има за предмет защита на правото на ищците за възстановяване /макар и обусловено от незачитане на издадената на ползвателите заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ/, следва да се приеме в съответствие с цитираната съдебна практика по приложението на §4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ, че в установителната си част настоящият иск е допустим като положителен такъв, а не се касае за отрицателен установителен иск, както и че в останалата част – за предаване владението на имота, този иск е наистина преждевременно предявен и производството по него правилно е прекратено.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението на въззивния съд следва да се отмени само в частта относно положителния установителен иск, който е с предмет чл.124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1 ГПК, като противоречащо на посочената съдебна практика и делото да се върне за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора за тази част от заявената претенция, а в останалата част относно ревандикацията на имота решението като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение


Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1269/ 26.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 1678/ 2011 г. по описа на Варненски окръжен съд в частта относно прекратяване на производството по делото по предявения положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр.с §4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ и връща делото на същия съд за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора.
Оставя в сила решението в останалата част относно прекратяване на производството по иска за предаване владението на имота.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :