Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 21.01.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1336 по описа за 2019г. Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по повод касационни жалби, подадени от ищеца „Европейски пътища“ АД /с предишно наименование „Пътища Пловдив“ АД/ чрез процесуален представител адв. Р. Ж. и ответника „Дженерали застраховане“ АД чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. Х. срещу решение № 297 от 05.02.2019г. по т. дело № 6062/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С определение № 204 от 07.04.2020г. по т. дело № 1336/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в следните части: 1/ частта, с която след частична отмяна на решение № 1012 от 23.05.2018г., поправено с решение № 1930 от 27.09.2018г. по т. дело № 6784/2016г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Европейски пътища“ АД /с предишно наименование „Пътища Пловдив“ АД/ на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата над присъдените 833 601,13 лв. до 1 117 781,34 лв., представляваща застрахователни обезщетения по договор за застраховане, обективиран в застрахователна полица „Всички строителни рискове /Мюних РЕ/“ № 111008000439/27.11.2011г., сключена между „Дженерали застраховане“ АД и „Кооператива Муратори Чиментисти – Чи Ем Чи Ди Равена“ за настъпили в периодите 03.08.2014г.–23.09.2014г. и 23.10.2014г.–28.10.2014г. застрахователни събития – вреди от дъждове и наводнения на обект автомагистрала „Марица“ /А-1/, ЛОТ 1, раздел Оризово – Димитровград, от км. 5+000 до 36+400, ведно със законната лихва от 12.09.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 38 818,27 лв. – разноски за производствата пред СГС и САС; 2/ частта, с която е потвърдено решение № 1012 от 23.05.2018г., поправено с решение № 1930 от 27.09.2018г. по т. дело № 6784/2016г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Пътища Пловдив“ АД /със сегашно наименование „Европейски пътища“ АД/ на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 833 608,13 лв., представляваща застрахователни обезщетения по договор за застраховане, обективиран в застрахователна полица „Всички строителни рискове /Мюних РЕ/“ № 111008000439/27.11.2011г., сключена между „Дженерали застраховане“ АД и „Кооператива Муратори Чиментисти – Чи Ем Чи Ди Равена“ за настъпили в периодите 03.08.2014г.–23.09.2014г. и 23.10.2014г.–28.10.2014г. застрахователни събития – вреди от дъждове и наводнения на обект автомагистрала „Марица“ /А-1/, ЛОТ 1, раздел Оризово – Димитровград, от км. 5+000 до 36+400, ведно със законната лихва от 12.09.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 62 498,02 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Въззивното решение в посочените части е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл. 269 ГПК на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по него с константната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въззивният съдебен акт в обжалваната от „Европейски пътища“ АД част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над присъдената сума 1 117 781,34 лв. до претендираната с въззивната жалба сума в размер 1 308 326,23 лв., т. е. за сумата в размер 190 544,89 лв., е влязъл в сила, тъй като не е допуснат до касационно обжалване. Касаторът - ответник „Дженерали застраховане“ АД прави оплакване за недопустимост на въззивния съдебен акт в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди в полза на „Европейски пътища“ АД за сумата над 833 608,13 лв., присъдени от СГС, до сумата от 1 117 781,34 лв., тъй като вместо по крайната обобщена претенция съдебният състав недопустимо се е произнесъл по всяка отделна първоначално заявена претенция. Поддържа, че съдът не е съобразил оплакванията във въззивната жалба на „Европейски пътища“, а се е произнесъл с оглед изложените в исковата молба твърдения, за които не се поддържат оплаквания във въззивната жалба. Твърди, че независимо, че не е уважил направените от въззивника–ищец оплаквания за неправилност на решението поради неправилно присъждане само на 65% от обезщетението с оглед съзастрахователния договор и невключване в размера на обезщетението печалба в размер на 10% от стойността на строително-монтажните работи /СМР/, съдебният състав е присъдил по-висок размер на обезщетение за имуществени вреди въз основа на изчисления, каквито въззивникът–ищец не претендира с въззивната жалба. Касаторът-ответник релевира и доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възраженията и доводите дали полагането на трошен камък НТК–200 представлява подобрение, както и доводите, че ищецът по никакъв начин не е доказал отстраняване на процесните вреди. Моли въззивното решение в осъдителната част да бъде отменено, вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Европейски пътища“ АД /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Р. Ж. оспорва касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД и поддържа становище, че въззивният съд е преценил в рамките на обжалвания от ищеца размер какво следва да бъде обезщетението, съобразявайки задължителното изискване на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм/. В представения писмен отговор излага подробни съображения за правилност на решението в осъдителната част, а именно: въззивният съд след обсъждане на всички доказателства е присъдил застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца материални вреди в рамките на обжалвания от него размер съобразно Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; ищецът е доказал напълно всички настъпили вреди в резултат на двете настъпили застрахователни събития; доказани са обстоятелствата как и кога са отстранени всички вреди, като основните изводи са базирани на окончателния доклад на аварийния комисар, назначен от самия ответник, свидетелските показания и заключенията на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, неоспорени от страните; прецизно е уточнен размерът на щетите и тяхната стойност, изчислена по средни пазарни цени съгласно техническите правила и норми, валидни към деня на настъпване на застрахователните събития. Ответникът по касационната жалба поддържа също, че въззивният съд изцяло е възприел фактите така, както ги е установил първоинстанционният съд, и ги е субсумирал под приложимите договорни разпоредби; възражението за наличие на две застрахователни събития с произтичащите от това последици, вкл. намаляване на застрахователното обезщетение с две самоучастия на застрахования във всяка щета – по 300 000 лв., е въведено от касатора „Дженерали застраховане“ АД във въззивната му жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Третото лице помагач „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По допустимостта на въззивното решение: Доводът на касатора - ответник за недопустимост на въззивното решение в осъдителната му част е неоснователен. Съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, респективно е разгледал различен иск от предявения, постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Въззивното решение е недопустимо и когато съдът се е произнесъл при липса на подадена въззивна жалба или при подадена въззивна жалба, но в частта над обжалваемия интерес, както и по въззивна жалба, подадена след предвидения в ГПК преклузивен едномесечен срок, при оттеглена въззивна жалба или се е произнесъл по нередовна искова молба. В настоящия случай с исковата молба са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение по две застрахователни събития – вреди от дъждове и наводнения, настъпили през периодите 03.08.2014г.-23.09.2014г. и 23.10.2014г.-28.10.2014г. на обект автомагистрала „Марица“ /А-1/, ЛОТ 1, раздел Оризово – Димитровград, от км. 5+000 до 36+400, по които са образувани съответно щета № 235154/25.09.2014г. и щета № 237471/05.11.2014г., по застрахователна полица „Всички строителни рискове /Мюних РЕ/“ № 111008000439/27.11.2011г., сключена между „Дженерали застраховане“ АД и „Кооператива Муратори Чиментисти – Чи Ем Чи Ди Равена“. Исковете са предявени в размер 1 378 454,36 лв. по щета № 235154/25.09.2014г. /щета 1/ и 872 324,34 лв. по щета № 237471/05.11.2014г. /щета 2/ или общо в размер 2 250 778,60 лв. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, като съобразно извършеното от застрахователя общо остойностяване на причинените вреди в резултат на двете застрахователни събития по крайната обобщена претенция и въз основа на основното заключение на СТЕ е приел, че следва да се определи общо застрахователно обезщетение в размер 833 608,13 лв. Поради това е уважил исковете в общ размер 833 608,13 лв. и ги е отхвърлил за разликата до пълния предявен общ размер 2 250 778,60 лв. Решението на СГС е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част за разликата над присъдените 833 608,13 лв. до 1 308 326,33 лв. и от ответното застрахователно дружество в осъдителната част в размер 833 608,13 лв. Въззивният съд се е произнесъл по предявените от „Пътища Пловдив“ АД /със сегашно наименование „Европейски пътища“ АД/ срещу „Дженерали застраховане“ АД осъдителни искове, надлежно предявени на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни процесуални предпоставки, в рамките на обжалваемия от двете страни интерес общо в размер 1 308 326,33 лв. - по въззивната жалба на ищеца в отхвърлителната част над 833 608,13 лв. до 1 308 326,33 лв., т. е. за сумата 474 718,20 лв., и по въззивната жалба на ответното застрахователно дружество в осъдителната част за сумата 833 608,13 лв. Определянето от въззивната инстанция на застрахователни обезщетения по всяка от двете щети /по щета 1 - 736 370,30 лв. и по щета 2 – 381 411,04 лв. или общо 1 117 781,34 лв./ съответства на предмета на предявените искове /застрахователни обезщетения по две застрахователни претенции, за които са образувани две щети при ответното застрахователно дружество/ и поддържания във въззивното производство спор с въззивните жалби и отговорите на двете страни. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е допустимо. По процесуалноправния въпрос: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В мотивите на т. 1 от посоченото Тълкувателно решение е изразено разбирането, че процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Относно изводите си за фактите въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата и отговора основания за неправилност, предвид променената характеристика на въззивното производство – ограничен въззив. В тези случаи въззивната инстанция не проверява изцяло правилността на решението, като при решаване на спора от фактическа страна проверява законосъобразността само на посочените съдопроизводствени действия и обосноваността само на указаните в жалбата и отговора фактически констатации. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По правилността на въззивното решение: За да определи застрахователно обезщетение в размер 833 608,13 лв., Софийски градски съд е приел, че размерът на причинените материални вреди в резултат на настъпилите две застрахователни събития през м. септември и м. октомври 2014г. с включена печалба 10 % е общо 2 685 904,80 лв. /съгласно първото заключение на СТЕ/. От тази сума е приспаднал 10% печалба в размер 244 173,16 лв. и от останалата сума 2 441 731,64 лв. е намалил самоучастие по обобщената претенция в размер 300 000 лв. По отношение на получената разлика в размер 2 141 731,64 лв. първоинстанционният съд е приел, че следва да се приложи ограничението за обезщетяване на щети на площ до 3 000 м.; съобразил е, че сумата 2 141 731,64 лв. е определена за площ 5 010 м., и съгласно формулата, посочена в заключението на вещо лице инж. В. С., а именно /3 000 х 2 141 731,64 лв./ : 5 010, е направил извод, че размерът на дължимото обезщетение е 1 282 474,04 лв. Предвид основателността на възражението на ответното застрахователно дружество, че отговаря до размер 65% от дължимото застрахователно обезщетение съгласно чл. 199, ал. 6 във връзка с ал. 4 КЗ /отм./ и съзастраховането на рисковете по застрахователната полица и добавъка по споразумение между „Дженерали застраховане“ АД и „Евроинс Иншурънс Груп“ АД в съотношение 65%/35%, в първоинстанционното решение е направен извод, че „Дженерали застраховане“ АД дължи на ищеца застрахователно обезщетение в размер общо по двете щети 833 608,13 лв. Ищецът „Пътища Пловдив“ АД /сегашно наименование „Европейски пътища“ АД/ е обжалвал решението на СГС в отхвърлителната част за разликата над 833 608,13 лв. до 1 308 326,33 лв., като във въззивната жалба е направил следните оплаквания: 1/ първоинстанционният съд неправилно и необосновано, в противоречие с чл. 199, ал. 6 КЗ /отм./ и анекс № 2 към застрахователния договор е приел, че ответникът дължи не цялото застрахователно обезщетение, а 65% от него, като останалите 35% се дължат от съзастрахователя „ЗД Евроинс“ АД; 2/ СГС неправилно е приел, че обезщетението не следва да обхваща печалбата в размер на 10% от стойността на извършените СМР. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД е обжалвал решението на СГС в осъдителната му част за сумата 833 608,13 лв., като във въззивната жалба е направил следните оплаквания: 1/ необосновано съдът е приел, че вредите от процесните събития са такива, каквито ги е посочил ищецът, и че застрахователят се е съгласил с тях; 2/ необосновано СГС е приел, че ищецът е отстранил процесните вреди с извършени в края на 2014г. СМР; представените в тази насока протокол от 20.03.2014г. /2015г./ и 9 бр. актове обр. 12 са приети в нарушение на процесуалните правила - при настъпила преклузия, и същите не отговарят на изискванията на Наредба № 3/31.07.2003г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, поради което са нищожни; 3/ размерът на вредите е определен неправилно, а именно: 3.1/ положеният след ремонта трошен камък НТК 0-200 представлява подобрение в сравнение със състоянието на обекта от преди събитието, поради което стойността му не представлява имуществена вреда; 3.2/ в обезщетението не следва да се включват разходи за възстановяване на машини, кофражи, бродове, отводняване, тъй като не попадат в обхвата на застрахователната защита; 3.3/ обезщетението не следва да се определи по цени, дадени от ищеца, а по средни пазарни цени за строителството съгласно „СЕК – Справочник на цените в строителството“; 3.4/ неправилно обезщетението е намалено само с едно самоучастие на застрахования в размер 300 000 лв., доколкото са налице две застрахователни събития, за всяко от които се прилага договореният размер на самоучастие; 3.5/ при изчисляване на размера на обезщетението съдът е допуснал аритметически грешки и грешки при използване на формулата от вещото лице, подробно посочени в молбата по чл. 247 ГПК, а именно: от сумата 2 685 904,80 лв. следва да бъдат приспаднати 10% печалба в размер 268 590,48 лв., докато САС неправилно е определил печалбата в размер 244 173,16 лв.; неправилно САС е приложил формулата на вещото лице – самоучастието в размер 300 000 лв. следва да бъде приспаднато в края на изчислението на застрахователното обезщетение. В отговора на въззивната жалба на ответното застрахователно дружество ищецът поддържа изложените в първоинстанционното производство твърдения, че вредите, за които се претендират застрахователни обезщетения, са настъпили по време на двете застрахователни събития; същите са възстановени напълно; поставянето на трошен камък НТК 0-200 не представлява подобрение, тъй като преди наводненията насипът е бил осъществен с трошен камък фракция 200 и такъв е поставен при възстановяване на щетите; възстановяването на щетите за кофражи, бродове и отводняване е предвидено в договора за застраховка и е покрит риск; обезщетението е определено по цени по СЕК, а не по посочените от ищеца цени за възстановяване; обезщетението следва да включва и печалбата върху разходите; неоснователно е искането обезщетението да бъде определено при „обща щета“; обезщетението следва да бъде определено по двете отделни щети съгласно заключението на СТЕ – по първата щета в размер 1 703 414,42 лв. и по втората щета в размер 1 146 011 лв. или общо 2 849 425,42 лв., а не в общ размер 1 308 326,23 лв. Предвид направените от страните оплаквания във въззивните жалби и поддържаните в тях и отговорите на въззивните жалби твърдения, възражения, фактически и правни доводи, настоящият съдебен състав приема, че в правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК е да установи дали са настъпили твърдените от ищеца вреди в резултат на двете застрахователни събития през периодите 03.08.2014г.-23.09.2014г. и 23.10.2014г.-28.10.2014г., дали ищецът е отстранил процесните вреди и по какъв начин и в какъв размер следва да бъдат изчислени дължимите от „Дженерали застраховане“ АД застрахователни обезщетения – дали поотделно за всяко застрахователно събитие или общо за двете застрахователни събития; дали полагането на трошен камък НТК 0-200 представлява подобрение; включват ли се в обезщетението разходите за възстановяване на машини, кофражи, бродове, отводняване; по какви цени следва да се определи застрахователното обезщетение – по цени, дадени от ищеца или по средни пазарни цени за строителството съгласно „СЕК – Справочник на цените в строителството“; с колко трябва да бъде намалено застрахователното обезщетение за самоучастие – с 300 000 лв. от общия размер на обезщетението по двете застрахователни събития или с по 300 000 лв. от размера на застрахователното обезщетение за всяко застрахователно събитие; подлежат ли на приспадане 10% печалба и как следва да бъдат изчислени; кога следва да бъде приспаднато самоучастието в размер 300 000 лв. - в края на изчислението на застрахователното обезщетение или преди съобразяване на лимитирането на обезщетението при работа на секции до 3 000 м /3 км/. Размерът и начинът на определяне на дължимите от „Дженерали застраховане“ АД застрахователни обезщетения са включени в предмета на спора пред въззивната инстанция не само с въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, но и с отговора, подаден от ищеца, поради което въззивният съд, като е изследвал начина на определяне на застрахователните обезщетения /дали поотделно за всяко застрахователно събитие или общо за двете застрахователни събития/, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Решаващият съдебен състав в рамките на правомощията си на въззивна съдебна инстанция съгласно чл. 269 ГПК е обсъдил относимите и допустими доказателства към спорните в двете съдебни производства факти и обстоятелства, анализирал ги е в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложил относимите правни разпоредби. Констатациите по отношение на установяване на вида и обема на вредите, настъпили в резултат на двете застрахователни събития, съответстват на събраните по делото писмени доказателства /протокола от 01.11.2014г., частично протокола от 23.09.2014г., предварителния доклад от от 19.10.2014г. и окончателния доклад от 30.12.2015г. по двете щети, изготвен от „Би Ел Ей“ ЕООД /„Bulgarian Loss Adjusters“ Ltd., асоциирано към Crawford/ въз основа на възлагане от „Дженерали застраховане“ АД след направен оглед с представители на двете страни и писмо изх. №[ЕИК]/15.01.2016г., изходящо от „Дженерали застраховане“ АД“/ и показанията на разпитаните свидетели. Обосновано при правилна и логична преценка на събраните доказателства, вкл. метеорологични справки /писма изх. № НО114-1893/24.10.2014г.и изх. № НО114-1989/14.11.2014г./, издадени от БАН – Институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив, въззивната инстанция е приела, че през м. септември и м. октомври 2014г. са паднали значителни количества валежи от дъжд, които са причинили обилно преовлажняване на земната основа на вече положения от ищеца насип в пласт „Зона Б“ на строящата се автомагистрала „Марица“ и са отнесли два от изградените временни бродове, използвани при строителството за временни обходни пътища около обекта, както и част от използваните на обекта кофражни платна, в резултат на което се е наложило извършване на следните дейности за отстраняване на вредите: 1/ възстановяване на преовлажнена основа - по 104 860 куб. м. за изкопни и насипни работи за участъци с обща дължина 5 010 м.; 2/ възстановяване на отнесени бродове - 2 460 куб. м.; 3/ отводняване /водочерпене с помпа/ - 14 машиносмени /мсм/. Правилно и в съответствие с приетото в окончателния доклад от 30.12.2015г. съотношение на вредите за възстановяване на преовлажнена основа - изкопни и насипни работи /65 % към щета 1 и 35 % към щета 2/ съдебният състав на САС е установил, че изкопните и насипни работи по щета 1 са за участъци с дължина 3 256,50 м. и 68 159 куб. м., а по щета 2 – за участъци с дължина 1 753,50 м. и 36 701 куб. м., както и че възстановяването на отнесени бродове - 2 460 куб. м. и отводняването /водочерпене с помпа/ - 14 мсм се отнасят до вредите по щета 2. Приемането от въззивния съд, че ищецът е отстранил със свои сили и средства причинените вследствие на двете застрахователни събития вреди, като е извършил съответните СМР, съответства не само на едностранно съставения от представители на ищеца на 20.03.2015г. /погрешно посочено 2014г./ протокол, но и на установените факти в окончателния доклад от 30.12.2015г. по двете щети, изготвен от „Би Ел Ей“ ЕООД /„Bulgarian Loss Adjusters“ Ltd., асоциирано към Crawford/ въз основа на възлагане от „Дженерали застраховане“ АД, съобразно наблюденията по време на огледите на 92.10.2014г. и 06.11.2014г. и анализа на всички налични по щетите документи, предложението на ответното застрахователно дружество с писмо изх. №[ЕИК]/15.01.2016г. и показанията на свидетелите К. Т. Бозов, К. Р. И. – К.. Тези факти не се опровергават от сключения между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Пътища Пловдив“ АД договор за възлагане на обществена поръчка изх. № РД-33-6/30.06.2015г., тъй като, видно от договора и първото допълнително заключение на СТЕ, възложените с посочения договор строителни дейности не са тъждествени с дейностите по отстраняване на причинените при процесните две застрахователни събития вреди и не включват строителни дейности, за обезщетяването на които ищецът претендира застрахователно обезщетение. Необсъждането от въззивната инстанция на представените с първото заключение на СТЕ и приети в съдебното заседание на 28.09.2017г. актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване /образец 12/, е съобразено с разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК, както и съответства на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ГПК, предвид непредставянето на оригиналите на съответните актове, въпреки задължаването от първоинстанционния съд. Индиция за обстоятелството, че вредите са отстранени, е завършването на процесния участък от автомагистрала „Марица“ и неговата експлоатация през последното тримесечие на 2015г. По въпроса дали отстранената преовлажнена основа е била във вид на земна маса или на трошен камък 0-200, с каквато фракция е била извършена замяната, въззивната инстанция обосновано и отчитайки възможната тяхна заинтереованост по чл. 172 ГПК, е кредитирала показанията на свидетелите К. Бозов и К. И., установяващи, че преди процесните валежи от дъжд е била положена такава фракция, както е предвидена по проекта, като в участъците в Зона Б е поставян трошен камък 0-200. Правилна е преценката на въззивния съд, че показанията на посочените свидетели не се опровергават от показанията на свидетеля Х. Л. И., който не е видял положен трошен камък, предвид обстоятелството, че трасето е било под вода. Посочените факти се подкрепят и от представените 8 бр. декларации за експлоатационни показатели /стр. 227 – стр. 235/, протоколи за изпитване и актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване /образец 12/, представени по щетите и своевременно в първоинстанционнното прозиводство /стр. 236 – стр. 254/, и първото заключение на СТЕ, съгласно което преди дъждовете и след тях са вложени материали с еднакъв зърнометричен състав – трошен камък НТК 0-200, поради което възстановяването на преовлажнените земни маси с фракция от същия вид не представлява подобрение. Направеният във въззивното решение извод, че вредите по щета 1 следва да се обезщетят за увредени участъци от 3 000 м, а вредите по щета 2 - за всички увредени участъци от 1 753,50 м., като пропорционално изчислено за участъка от 3 000 м. по щета 1 се следват за изкопни и насипни работи по 62 790,42 куб. м., правилно е аргументиран с лимитирането по всяко застрахователно събитие на обезщетяването до максимална дължина 3 000 м. съгласно застрахователната полица и приложимите към нея Специални условия на клауза MR 106 „Изисквания при работа на секции“. Предвид настъпилите две застрахователни събития липсва основание лимитирането на обезщетението да се приложи общо за вредите, причинени в резултат на двете събития общо върху 5 010 м., а съобразно Специалните условия на клауза MR 106 преценката за редуциране на обезщетението трябва да се извърши за всяко застрахователно обезщетение по всяко застрахователно събитие. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на чл. 208, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 КЗ /отм./, клаузите на раздел I „Материални щети“ от Общите условия към застрахователната полица и заключенията на СТЕ остойностяването на вредите е извършено на база средни пазарни цени, а не по цени на ищеца – изпълнител, без включване на печалба в размер 10%, а именно по единични цени: 1/ за изкопни работи - 3,50 лв./куб. м.; 2/ за насипни работи - 19.32 лв./куб. м.; 3/ за възстановяване на увредени бродове - 18,89 лв./куб. м.; 4/ за отводняване /водочерпене с помпа/ - 200 лв./мсм. Прилагайки средните пазарни цени, установени от СТЕ, обосновано въззивният съд е остойностил доказаните по вид и обем и съобразно лимита от 3 000 м. за събитие вреди общо в размер 2 319 663,60 лв., както следва: 1/ по щета 1 - общо 1 432 877,38 лв., от които 219 766,47 лв. - за изкопни работи /62 790,42 х 3,50/ и 1 213 110,91 лв. - за насипни работи /62 790,42 х 19,32/; 2/ по щета 2 - общо 886 786,22 лв., от които 46 469,40 лв. - за възстановяване на отнесени бродове /2 460 х 18,89/, 2 800 лв. - за отводняване /водочерпене/ с помпа /14 х 200/, 128 453,50 лв. - за изкопни работи /36 701 х 3,50/, и 709 063,32 лв. - за насипни работи /36 701 x 19,32/. Правилно съобразно разпоредбата на чл. 194 КЗ /отм./ и уговорката за самоучастие в размер 300 000 лв. за всяка щета въззивната инстанция е приспаднала по 300 000 лв. от стойността на вредите, причинени от всяко отделно застрахователно събитие, като по отношение на щета 1 самоучастието в размер 300 000 лв. обосновано е приспаднато след съобразяване на лимитирането на застрахователното обезщетение до 3 000 м. Изводът, че след приспадане на уговореното самоучастие за всяка щета дължимите застрахователни обезщетения са в размер 1 132 877,38 лв. по щета 1 и 586 786,22 лв. по щета 2 или общо 1 719 663,60 лв., от които суми „Дженерали застраховане“ АД следва да заплати на ищеца 65%, а именно: по щета 1 - 736 370,30 лв. и по щета 2 - 381 411,04 лв. или общата дължима сума по двете щети е 1 117 781,34 лв., е обоснован и съответства на разпоредбата на чл. 199, ал. 4 КЗ /отм./ и уговореното с другия съзастраховател участие в съотношение 65% към 35%. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение в обжалваната от ответника „Дженерали застраховане“ АД част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба „Европейски пътища“ АД сума в размер 27 248,40 лв., представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297 от 05.02.2019г. по т. дело № 6062/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав в следните части: 1/ частта, с която след частична отмяна на решение от 23.05.2018г., поправено с решение от 27.09.2018г. по т. дело № 6784/2016г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Европейски пътища“ АД /с предишно наименование „Пътища Пловдив“ АД/ на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата над присъдените 833 601,13 лв. до 1 117 781,34 лв., представляваща застрахователни обезщетения по договор за застраховане, обективиран в застрахователна полица „Всички строителни рискове /Мюних РЕ/“ № 111008000439/27.11.2011г., сключена между „Дженерали застраховане“ АД и „Кооператива Муратори Чиментисти – Чи Ем Чи Ди Равена“ за настъпили в периодите 03.08.2014г.–23.09.2014г. и 23.10.2014г.–28.10.2014г. застрахователни събития – вреди от дъждове и наводнения на обект автомагистрала „Марица“ /А-1/, ЛОТ 1, раздел Оризово – Димитровград, от км. 5+000 до 36+400, ведно със законната лихва от 12.09.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 38 818,27 лв. – разноски за производствата пред СГС и САС; 2/ частта, с която е потвърдено решение от 27.09.2018г. по т. дело № 6784/2016г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Пътища Пловдив“ АД /със сегашно наименование „Европейски пътища“ АД/ на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 833 608,13 лв., представляваща застрахователни обезщетения по договор за застраховане, обективиран в застрахователна полица „Всички строителни рискове /Мюних РЕ/“ № 111008000439/ 27.11.2011г., сключена между „Дженерали застраховане“ АД и „Кооператива Муратори Чиментисти – Чи Ем Чи Ди Равена“ за настъпили в периодите 03.08.2014г.–23.09.2014г. и 23.10.2014г.–28.10.2014г. застрахователни събития – вреди от дъждове и наводнения на обект автомагистрала „Марица“ /А-1/, ЛОТ 1, раздел Оризово – Димитровград, от км. 5+000 до 36+400, ведно със законната лихва от 12.09.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 62 498,02 лв. – разноски за първоинстанционното производство. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Европейски пътища“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 27 248,40 лв. /двадесет и седем хиляди двеста четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.