5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
София, 18.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Любка Андонова при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2327 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ІV-А въззивен състав, постановено на 28.12.2012г. по гр.д.№3169/2012г.
С определение №456/20.09.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпрос по приложното поле на чл.18з ППЗСПЗЗ в хипотеза,при която е невъзможно да се възстанови притежавания преди замяната недвижим имот, тъй като замяната е била извършена от Т.-комисията с цел обезщетяване за отчужден недвижим имот.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост,тъй като неправилно е прието,че не може да противопостави права на легитимацията на предявилото иска лице,ако самият той не е заявил права върху имота пред ПК. Излага съображения,че в случая е налице юридическа невъзможност за възстановяване на притежавания преди замяната недвижим имот,който е бил отчужден,поради което и неговият пряк наследодател не е заявил за възстановяване заменения имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски по съдържащ се в писмени бележки списък.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. К. С.-К. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски по съдържащ се в писмени бележки списък.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В. К. С.-К. е предявила срещу К. М. Б. иск за признаване правото й на собственост върху ПИ №1254 от кв.70 по плана на [населено място],м.”К. вада”,с площ от 545кв.м., за който е отреден УПИ ІІ-1254 от кв.70 с площ от 465кв.м.,от които 165кв.м. са придават към имот пл.№1401 и са с неуредени сметки по регулация,а от имот 1254 се отчуждават 245кв.м. за улица.
С обжалваното решение Софийски градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на К. М. Б., че В. К. С.-К. е собственик по силата на реституция по ЗСПЗЗ и покупко-продажба на ПИ №1254,кв.70 по плана на [населено място],м.”К. вада” с площ от 545кв.м.,при граници: ПИ №1400, ПИ №655,ПИ №1164,за който е отреден УПИ ІІ-1254,кв.70 с площ от 465кв.м.,с неуредени сметки по регулация и при съседи:от две страни улици и УПИ І-1285,кв.70.
Прието е,че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. С. К. с влязло в сила решение №8518/25.04.2002г. па ПК при [община]. В. К. е една от наследниците на Г. К.,а останалите наследници са й продали идеалните си части от така възстановения имот с н.а.№54,том ІІ, рег.№4081,н.д.№228/2005г. на нотариус К. с район на действие РС-София.
Прието е,че чрез решението на ПК и прехвърлителната сделка В. К. се легитимира като собственик на процесния имот,като са изложени съображения,че по иск за собственост,основан на земеделска реституция,ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението,че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК,респ.ОСЗ към момента на обобществяването, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент /в настоящия случай ответникът по иска се позовава на обстоятелства, настъпили след обобществяването на земеделските земи,а именно-замяна от Т.-комисия/. Изложени са обаче съображения и мотиви досежно идентичността и е прието,че при идентифициране на старите реални граници на имота в административната процедура по възстановяване на собствеността или грешки при определяне на границите, то имотът,внесен в ТКЗС и възстановения с реституцията по ЗСПЗЗ имот са идентични.
Прието е,че процесният имот е идентичен с имота,описан в н.а.№173, том ІІІ,н.д.№2414/1959г. на Първо нотариус при Софийски окръжен съд,с който Б. Н. С. е признат за негов собственик като придобил го чрез замяна от Т.-комисия. След смъртта на Б. С. наследниците му по закон са поделили имота чрез поставянето му в дял на М. Б. С. по спогодителен протокол от 30.10.1987г. по гр.д.№1589/1987г. на Благоевски РС,а след смъртта на М. С. имотът е наследен от низходящите му К. М. и В. М. като последният е дарил на брат си собствената си идеална част от имота с н.а.№18,том L,н.д.№8780/93г. на първи нотариус при Софийска нотариална камара.
Прието е,че липсват пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ-при влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен като съсобствен между К. К. и неговия брат,като съсобствеността между тях е в резултат на наследяване от техния баща, който пък по наследство и делба е придобил имота от приобретател по замяна,който е дядо на ответника по иска. Прието е,че в подобна хипотеза не е налице разпоредителна сделка,извършена от приобретателя по замяната, която по смисъла на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ би стабилизирала замяната-с делбата е ликвидирано състоянието на съсобственост като правото на собственост е концентрирано в един от съсобствениците,а не са прехвърляни права на трето лице от приобретателя по замяната.
По въпроса,с оглед разрешаването на който е допуснато касационно обжалване настоящият състав приема,че в хипотеза,при която е невъзможно да се възстанови притежавания преди извършена по реда на З. замяна недвижим имот, тъй като замяната е извършена от Т.-комисията с цел обезщетяване за отчужден недвижим имот,замяната запазва действието си.Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ при извършена замяна по реда на З. следва да се възстанови правото на собственост върху притежавания преди замяната имот, доколкото обаче това е възможно. Ако възстановяването на собствеността върху заменения имот е невъзможно, тъй като същият е бил отчужден за държавни или обществени нужди още преди замяната и замененият имот е получен в обезщетение, замяната остава в сила. В подобна хипотеза замяната не е извършена с цел окрупняване масивите на ТКЗС.Замененият имот е придобит като обезщетение по силата на акт на Т.-комисията,разполагаща с правомощия да отстъпва в обезщетение определените за това земеделски земи.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
След като по делото е установено,че ответникът по предявения иск е придобил по силата на поделяне на наследствено имущество правото на собственост върху имот,получен от наследодателя Б. Н. С. като обезщетение срещу отчужден имот за нуждите на Мотописта за Д.,т.е. за държавни и обществени нужди,неправилно въззивният съд е приел,че извършената през 1959г. замяна не е стабилизирана и не може да запази действието си. Както вече беше отбелязано, когато притежаваният преди замяната недвижим имот е бил отчужден, а замененият е получен като обезщетение,замяната запазва действието си като акт по обезщетяване,независимо дали след извършването й имотът е бил застроен,респ. дали са извършвани разпоредителни сделки в полза на трети лица. В случая следва да се приеме, че извършената от Т.-комисията замяна представлява разпоредителна сделка по смисъла на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ,обосноваваща невъзможност да бъде възстановена собствеността върху притежавания преди замяната имот. Така извършената замяна представлява пречка за реалното възстановяване на собствеността в полза на наследниците на лицето, което е притежавало дадения като обезщетение имот преди образуване на ТКЗС. Дори по реда на ЗСПЗЗ да е било постановено решение за възстановяване на собствеността,това решение е непротивопоставимо на наследниците на лицето, което е получило имота като обезщетение.
В случая действително по реда ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Г. И. С. с решение №8518/25.04.2002г. на ПК-В. е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот в съществуващи /възстановими стари реални граници. Това решение обаче, както вече беше отбелязано, е непротивопоставимо на наследниците на Б. Н. С., който е придобил правото на собственост като обезщетение за отчужден недвижим имот на основание чл.12 от МП за ЗОТКЗК,видно от съставения на 26.07.1959г. н.а.№173,том ХІІ, н.д.№2414/1959г. Към настоящия момент като собственик на имота се легитимира ответникът по предявения иск К. М. Б., който е придобил правото на собственост върху ½ идеална част по силата на наследяване,а върху останалата ½ ид.част-по договор за дарение, сключен на 05.05.1993г. /н.а.№18,том L,н.д.№9790/1993г./. Извършената в полза на неговия наследодател Б. Н. С. разпоредителна сделка /замяна/ препятства възможността правото на собственост да бъде възстановено реално в патримониума на наследниците на Г. И. С., поради което следва да се приеме,че В. К. С.-К. не установява да е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на решение №8518/25.04.2002г. на ПК-В. и сключения на 11.11.2005г. договор за продажба в отношенията между спорещите по настоящето дело страни.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от В. К. С.-К. установителен иск за признаване право на собственост върху ПИ №1254 от кв.70 по плана на [населено място],м.”К. вада” ,за който е отреден УПИ ІІ-1254от кв.70 бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на К. М. Б. следва да бъде присъдена сумата 1784.30лв., представляваща направените по делото разноски съобразно изхода на спора.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,Въззивно отделение,ІV-А състав, постановено на 28.12.2012г. по гр.д.№ 3169/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.124,ал.1 ГПК от В. К. С.-К.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],кв.Д., [улица] против К. М. Б.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”Л.”,[жилищен адрес] иск за признаване за установено,че В. К. С.-К. е собственик на недвижим имот,представляващ УПИ ІІ-1254 от кв.70 по плана на [населено място],м.”К. вада”,с площ от 465кв.м.,при граници: от две страни улици, УПИ І-1285 като неоснователен.
ОСЪЖДА В. К. С.-К. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на К. М. Б. сумата 1784.30лв./хиляда седемстотин осемдесет и четири лева и 30ст./, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|