4 Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 29 ноември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 803 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 384/15 г. Окръжният съд-гр.Добрич осъдил подсъдимия С. Л. Н. на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 от НК на 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като зачел предварителното му задържане, считано от 20.05.2015 г. Подсъдимият е осъден да заплати на М. А. И. сумата от 518,85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от 01.05.2015 г. до окончателното изплащане. Със същата присъда съдът се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 109 от 30.05.2016 г., постановено по внохд № 132/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Варна потвърдил присъдата на ДОС. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби – лично от подсъдимия и чрез неговия защитник – адв.Б.Н.. Възразява се наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и се иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят лично и защитата му поддържат жалбите. Гражданският ищец М. И., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1, от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което и няма причина за връщане на делото за ново разглеждане. Жалбоподателят и защитата му възразяват, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в която връзка са ангажирали следните данни: липсва оглед на местопроизшествие; не са изследвани охранителни камери от района на последното; единственото доказателство за изводите относно авторството на деянието, в лицето на подсъдимия, е извършеното от св.И. разпознаване, а то е сторено в нарушение на чл.171, ал.2 от НПК; показанията на св.И. са противоречиви – вътрешно и с тези на св.Ч.; съдът неоснователно е отхвърлил доказателствените искания на подсъдимия и защитата му. Възраженията, свързани с досъдебното производство, са неоснователни. Те поначало са направени декларативно, като жалбоподателят не се е ангажирал да посочи по какъв начин липсата на оглед на местопроизшествието и неизвършването на оперативно издирвателни мероприятия по установяване на охранителни камери и изследване на съдържанието им, се е отразило на възможността за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК. Относно последно посоченото, не се твърди, че обективно са налице възможности за постигането на резултат, от значение за правилното разглеждане на делото. Вън от това ВКС намира за нужно да посочи, че огледа по реда на чл.155-156 от НПК поначало не е задължителен. Извършването му е поставено в зависимост от обективната възможност да бъдат разкрити, непосредствено изследвани и запазени следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Преценката на органите на досъдебното производство, относно необходимостта от извършване на оглед, не подлежи на контрол, а в конкретния случай е била правилна. Съобщеното от пострадалата, малко след извършване на посегателството срещу нейната собственост, не е давало основание да се приеме, че на местопроизшествието са налични следи и данни, от значение за правилното изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, свързано с охранителните камери. Извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване от св.И. е в съответствие с изискванията на чл.169 и сл. от НПК. Изложените от ВАС съображения, с които идентично възражение на подсъдимия е отхвърлено като неоснователно, изцяло се възприемат от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. В допълнение може да се посочи, че от придружаващия протокола за разпознаване албум добре е видно, че представените лица са сходни по външност - в смисъл на подобие, на близост, но не и еднаквост, в каквато насока е константната практика на ВКС. Показанията на св.И. не са противоречиви. Внимателният им прочит не дава основание да се приеме, че възражението има опора в данните по делото. Показанията й, в частта относно възраст, външен вид и облекло на лицето, извършило инкриминираното посегателство, са безпротиворечиви. Не се разкрива и поддържаното от защитата на жалбоподателя противоречие между показанията на свидетелките И. и Ч.. Доказателствени искания са направени от подсъдимия пред ВАС, с молба вх № 963 от 10.03.2016 г. по описа на Затвора-Б.. В производство по реда на чл.327 от НПК, въззивният съд е оставил без уважение искането на подс.Н. за повторен разпит на свидетелите Х. и М., както и за разпит на полицейски служители М. и М.. Отказът на съда е аргументиран, а съображенията се обективират в определението постановено на 24.03.2016 г. Преди даване ход на делото пред ВАС, подсъдимият и защитата му не са подновили доказателствените искания, нито пък са направили нови такива. Като е приел, че не е необходим повторен разпит на посочените по-горе свидетели, както и разпит на нови свидетели, съдът е имал основание да остави без уважение искането на подсъдимия. Още повече, че за последните двама свидетели, подсъдимият не е изяснил в молбата си, нито пък по-късно, за изясняването на кои обстоятелства от предмета на доказване, разпитът им е необходим, респ. от значение за правилното решаване на делото. Възражението, че липсва доказателствена основа за изводите по авторството в лицето на подсъдимия, е неоснователно. В мотивите на оспореното въззивно решение ясно се очертава доказателствената основа – показанията на свидетелите И., Ч. и М.. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от ВАС, разкриващи наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е имал основание да ангажира наказателната и гражданска отговорност на подс.Н.. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. При липсата на условия за приложението на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на подсъдимия е определено в рамките на предвиденото от закона. Данните по делото не разкриват наличието на многобройни и/или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Още по-малко може да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание (пет години лишаване от свобода), е несъразмерно тежко. Подсъдимият е търпял наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, като е бил освободен условно предсрочно с остатък от 8 месеца и 4 дни, с определение от 30.04.2015 г. по чнд № 315/15 г., влязло в сила на 08.05.2015 г. По необясними причини, подсъдимият е бил освободен от затвора на 30.04.2015 г., по-рано от 08.05.2016 г., когато е влязло в сила посоченото определение на съда, постановено по реда на чл.437 и сл. от НПК. Оспореното решение е правилно и законосъобразно и в гражданската част. Изложеното указва, че липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане, както и такива за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение. Ето защо на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 30.05.2016 г., постановено по внохд № 132/16 г. на Апелативен съд-гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: