Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр. София, 18 февруари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря……..... Мира Недева…..................…и в присъствието на прокурора……............Тома КОМОВ...............…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 715 по описа за 2020 г. Производството е образувано по касационен протест на зам. окръжен прокурор при Софийска окръжна прокуратура срещу присъда от 01.06.2020г., постановена по внохд № 43/20г. на Софийски окръжен съд, с която подсъдимият Ц. Н. Н. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.270, ал.1 от НК. В протеста и допълнението към него се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се предлага присъдата да се отмени, а делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Излагат се аргументи, че преценката на окръжния съд за липса на извършено престъпление не е съответна на безспорно установените по делото факти. Прокурорът от ВКП поддържа протеста както е подаден. Счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.270, ал.1 от НК. Предлага присъдата да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Защитникът на подсъдимия Н. – адв. Г. Г. счита протеста за неоснователен. Заявява, че не са установени действия или бездействия на неговия подзащитен, с които последният да е попречил на полицейската проверка, която в крайна сметка е била осъществена. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Подсъдимият Ц. Н. в последната си дума също моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 133 от 02.12.2019г. по нохд № 706/18г. на Ихтимански районен съд, подсъдимият Ц. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 31.01.2017г. около 21.15ч. на път между [населено място] и [населено място], обл. Софийска, противозаконно попречил на орган на власт, като оказал съпротива на на полицейските служители при РУ на МВР [населено място] мл.инспектор С. Н. и мл.инспектор А. М. да изпълнят задълженията си при осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, поради което и на основание чл.270, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. По жалба на защитника на подсъдимия Н. – адв. Г., е образувано внохд № 43/20г. на Софийски окръжен съд. С присъда по същото дело от 01.06.2020г. въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която оправдал подсъдимия Ц. Н. по повдигнатото му обвинение по чл. 270, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните, намери протеста за основателен, но не по изложените в него съображения. В рамките на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК касационната инстанция може да провери присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, както и по отношение на посочените касационни основания. Когато обаче касационният съд установи наличието на процесуални нарушения, които са от такова естество, че основно опорочават наказателния процес и постановената присъда, е задължен служебно да ги констатира, което задължение произтича от възложената му по силата на чл.124 от Конституцията на Република България компетентност да осъществява върховен надзор върху точното и еднакво прилагане на законите от съдилищата. Такива са процесуалните нарушения, изрично посочени като съществени в чл.348, ал.3 т.2 - т.4 от НПК (в същия смисъл са р. № 532 от 05.11.2010г. по н.д. № 511/11г. на ВКС, III н.о. и р. № 59 от 09.05.2019г. по н.д. № 212/19г. на ВКС, 1 н.о.). В конкретния случай е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвянето и обявяването на въззивната присъда и мотивите към нея. Присъдата на Софийски окръжен съд от 01.06.2020г. е подписана от председателя на съдебния състав Н. Н. (която е и докладчик по делото) и член съдията – Б. Г.. Същите двама съдии са подписали и мотивите на постановения съдебен акт. Както присъдата, така и мотивите към нея не са подписани от член - съдията Я. Б.. Очевидно в случая не се касае до пропуск при полагането на подпис върху диспозитива и мотивите на присъдата, а до съзнателен отказ на член - съдията да подпише съдебния акт. Посоченото обстоятелство е видно от писменото изявление на съдия Б., приложено по делото на л.31, което е адресирано с копие до председателя на Софийски окръжен съд. В него се заявява, че присъдата не отразява волята на съдебния състав, предвид липсата на диспозитив за изпращане на делото на административно наказващия орган, тъй като според съдията е налице осъществено от подсъдимия административно нарушение. Разпоредбата на чл.310 от НПК, която по силата на чл. 317 от НПК е приложима и при постановяването на присъда от въззивната инстанция, изисква присъдата да бъде подписана от всички членове на състава на съда и след това незабавно обявена. Нормата е императивна и не предвижда възможност за член на съдебния състав да откаже полагането на подпис. При несъгласие напълно или частично с волята на мнозинството, присъдата се подписва с особено мнение, което се отбелязва в диспозитива и се излага в писмена форма в сроковете по чл.308 от НПК. Неподписването на диспозитива и мотивите на присъдата от целия съдебен състав прави присъдата абсолютно недействителен съдебен акт, който не може да породи правни последици. Полагането на подписи само на двама от тримата съдии, които по закон (чл.28, ал.2 от НПК) следва да участват в разглеждането на делата като въззивна инстанция, сочи и на постановяването на присъдата от незаконен съдебен състав. В този смисъл е налице съществено нарушение на процесуални правила от категорията на абсолютните – чл.348, ал.3, т.3 от НПК, което обуславя отмяната на новата въззивна присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Предвид така констатираното съществено нарушение на процесуални правила, довело до постановяването на недействителен съдебен акт, е безпредметно обсъждането на доводите за нарушение на материалния закон, изложени в протеста. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда от 01.06.2020г., постановена по внохд № 43/20г. на Софийски окръжен съд, ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: