Р Е Ш Е Н И Е   № 143   София,  30 март 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...двадесети март......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора ….АНТОНИ ЛАКОВ.............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 53 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. М. М. срещу решение № 422/04.11.2008 г. по внохд № 586/08 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или да се намали размера на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като излага съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда по нохд № 5870/06 г., постановена на 14.12.2007 г. Софийският градски съд признал подсъдимия М за виновен в това, че на 17.05.2006 г., при управление на л.а. “Киа Карнивал” в нарушение на правилата за движение по чл. 42 ал.2 т.2 и чл. 21 ал.1 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Д. и на основание чл.343 ал.1 б. В от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. Лишил го от право да управлява МПС за срок от три години. Осъдил го да заплати на гражданските ищци обезщетения за причинените им неимуществени вреди както следва: на С. Д. в размер на 25 хиляди лева, на А. Д. в размер на 20 хиляди лева и на И. Д. и Н. Д. по 10 хиляди лева за всеки. С атакуваното решение Софийския апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия за допуснато нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП. Потвърдил присъдата в останалата й част.   Жалбата е неоснователна. Развитите в нея съображения, относими съм касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК са лишени от фактическо основание. Върховният касационен съд не намира нарушения в дейността на съда при събирането, проверката и оценката на доказателствата, които да сочат на допуснати съществени процесуални нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК. Не почива на данните по делото твърдението, че мястото на удара не е установено по несъмнен начин, като съдът не бил изложил мотиви в коментираната посока. На лист седми от решението Софийският апелативен съд подробно е анализирал всички доказателствени източници и е посочил защо намира за достоверни показанията на преките очевидци на катастрофата- свидетелите Д. Съпоставил е съобщените от тях факти с тези, изводими от разпита на св. Н със заключението на тройната автотехническа- експертиза и е аргументирал извода си за мястото на удара по ширина и дължина на пътното платно. Заключението на съда, че извършвайки изпреварване, подсъдимият е навлязъл на около 0.40 м. в лентата за движение на лекия автомобил Трабант, поради което е настъпил и удара между двете превозни средства е изведено след пълната и обективна оценка на събраните доказателства. На внимателно преценка са подложени обясненията на подсъдимия, като съдът е мотивирал, че ги намира за недостоверни и опровергани от обективните находки, описани в огледния протокол и от показанията на св. М, които еднозначно сочат, че той е изпреварвал движещите се пред него превозни средства. Прието е и съпричиняване от пострадалия поради движението му в близост до мислената разделителна линия, а не във възможно най- дясната част на платното, както изисква ЗДП. При така приетите факти, установени при спазване изискванията по чл.13 и чл.14 НПК, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки деянието като престъпление по чл.343 ал.1 б. В от НК. Изложени са подробни аргументи относно обективната и субективна страна на престъплението, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъда преповтаряни, още повече поради липсата на конкретни възражения в касационната жалба по приложението на материалния закон, извън вече обсъдените. Излишно е да се коментира довода, че движещите се пред подсъдимия автомобили му пречели да види насрещно движещия се Трабант- обстоятелство, което променяло опасната зона за спиране и водело до погрешни правни изводи. Точно в тази неправилна оценка на пътната обстановка, в предприемането на маневра с навлизане в насрещната пътна лента и създаването на опасност за останалите участници в движението се изразява нарушението на подсъдимия, довело до съставомерния резултат и това е подробно аргументирано в мотивите на съда. Не са налице основания за оправдаване на подсъдимия. Оплакването за явна несправедливост на съдебния акт също е неоснователно. Софийският апелативен съд внимателно е индивидуализирал размера на наказанието, като е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи вината на М. обстоятелства, както и тези, характеризиращи го като недисциплиниран шофьор, многократно наказван за нарушаване на пътното законодателство. Настоящата инстанция намира, че както по размер, така и по начин на изтърпяване наложеното наказание е справедливо и съответно на целите по чл.36 НК. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 422/ 04.11.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 586/2008 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: