1 Р Е Ш Е Н И Е №280 С., 24.10.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 344 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на от С. С. Н., чрез пълномощника му адвокат П. Т., против решение от 25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 7187 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 4.12.2008 г. по гр.д. № 31233/2007 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав за отхвърляне на предявения от С. С. М. против А. А. М. установитеилен иск за собственост на основание придобивна давност, изтекла в периода м.ноември 1997 г. – м.ноември 2007 г. на апартамент в [населено място], [улица], ет.2. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба А. А. М. оспорва същата. С определение № 675 от 24.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса отразява ли се по някакъв начин върху анимуса на владението самото съзнаване от страна на владелеца, че друг правен субект разполага с титул за собственост върху част от владения имот. В настоящия случай, за да отхвърли иска на настоящия касатор за установяване, че е придобил собствеността върху процесния имот чрез давностно владение в периода ноември 1997 г. – ноември 2007 г., въззивният съд е установил, че ищецът и съпругата му Н. Д. Н. са сключили брак, прекратен на 16.10.1974 г. и отново сключен на 30.10.1976 г., продължаващ и понастоящем. По времето, когато не са били в брак Н. Н. е придобива процесния имот с договор за продажба на държавен недвижим имот. По иск на настоящия ответник срещу нея, с влязло в сила на 18.04.2007 г. решение, договорът е прогласен за нищожен на основание чл.7 ЗВСОНИ за * ид.ч., като е уважен и ревандикационен иск. В. съд е приел предявения иск за допустим, тъй като имотът не е бил придобит в СИО и съответно настоящият ищец не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС. По отношение на * ид.ч. от имота е счетено, че същата е останала собственост на държавата, давност за нея тече от 1.06.1996 г., но не е изтекла с оглед въведения, считано от 31.05.2006 г. мораториум на течението на придобивния давностен срок по отношение на държавни и общински имоти. По отношение на * ид.ч. от имота е прието, че в процесния период /22.11.1997 г. – 22.11.2007 г./ ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота, демонстрирайки, че е негов собственик, но владението не е било спокойно. Същото е осъществявано съвместно със съпругата му Н. Д. Й., спрямо която със сила на пресъдено нещо е установено, че не е собственик на вещта и по отношение на която придобивната давност е прекъсната с предявяването на иск и действия по принудително изпълнение. Ищецът, като съпруг на ответницата по исковете по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС е знаел за водените процеси, а това обстоятелство, заедно със съвместното упражняване на фактическата власт от двамата съпрузи, е достатъчно да се приеме, че владението на ищеца е смутено, поради което липсва придобиване по давност в процесния период. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: анимусът съставлява субективното отношение, с което дадено лице упражнява фактическата власт върху недвижим имот, разграничава владението от държането на вещта и се явява елемент от фактическия състав на давностното владение. Д. владение може да се осъществява само върху чужда вещ и в този смисъл без правно значение е дали владелецът знае кой е собственик на вещта и дали този собственик е предприел действия спрямо трети лица за защита на вещното си право. От значение биха били само действия, предприети срещу самия владелец, които съгласно чл.116 ЗЗД водят до прекъсване на давността, тъй като само такива действия смущават владението. По касационната жалба: преди да пристъпи към разглеждане на наведените касационни основания, съставът на ВКС констатира, че въззивното решение е процесуално недопустимо по следните съображения: предмет на спора е право на собственост, придобито чрез давностно владение, осъществено по време на брака на ищеца С. С. Н. и съпругата му Н. Д. Н., т.е. позоваването е на придобивно основание, осъществено по време на брака и попадащо в режима на съпружеската имуществена общност, поради което съпрузите се явяват необходими другари. Изложеното налага въззивното решение да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който следва да конституира неучастващия по делото необходим другар Н. Д. Н., да повтори спрямо нея извършените процесуални действия и да разреши спора при участието на необходимите другари като извърши преценка в контекста на процесния спор и на правното значение на решението по чл.7 ЗВСОНИ относно легитимацията на ответника като собственик и с оглед тълкуването в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 2.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 7187 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд при конституирането на необходимия другар Н. Д. Н.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: