РЕШЕНИЕ № 253 София, 02 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Владимир Йорданов при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 652 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 31.11.2011 г. по гр.д. № 523/2010, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд от 21.12.2009 г. по гр.д. № 3421/2007, като е уважен частично предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неснователно обвинение на основание чл. 2 ЗОДВ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за легитимацията на съда да отговаря по иск за обезщетение за вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост. По поставения процесуалноправен въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 7 ЗОДОВ процесуално легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е П. на Р. Б., тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер. Няма пречка по иска за обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са причинени вредите, но тяхното участие или неучастие в производството по делото е без значение. Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията), а кой държавен орган, наред с П. на Р. Б. ще я представлява като процесуален субституент е без значение. Съдът не е процесуално легитимиран да представлява като процесуален субституент държавата по искове за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ. Когато задържането под стража е било незаконно, именно съдът е органът, който е установил с обвързваща сила незаконността. Потвърждаването на законността на задържането от някоя от съдебните инстанции не легитимира съответния съд като процесуален субституент на държавата, тъй като правно действие поражда само влезлия в сила съдебен акт. Когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането, като мярка на процесуална принуда е било потвърдено от съда, това също не го легитимира като процесуален субституент на държавата, тъй като мярката е била наложена в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран като процесуален субституент на държавата и когато постанови осъдителна присъда и в последствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. И в този случай процесуално легитимирана да представлява държавата като процесуален субституент е П. на Р. Б., тъй като тя е поддържала неоснователно обвинение. По поставения материалноправен въпрос, Върховният касационен съд намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стинало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за развитието на заболяването. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, ги намира частично основателни поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците отговарят за вредите от неоснователно обвинение на ищеца в предумишлено убийство, извършено с особена жестокост и користна цел, поддържано близо 14 години в т.ч. близо 7 години задържане под стража, през което време е била ограничена свободата му, бил е в постоянно напрежение, изпитвал е страх за бъдещето си, имал е мисли за самоубийство, а след промяна на мярката за неотклонение се е сблъскал с негативното отношение в обществото и е срещал трудности при намирането на работа. Правилно въззивният съд е приел, че държавата отговаря за неимуществените вреди, претърпени от ищеца поради неоснователното му обвинение и също правилно е приел, че размерът на обезщетението според законовия критерий за справедливост е 60.000 лева, като е съобразил тежестта на обвинението, вида и характера на процесуалната принуда, която е упражнявана над разумните срокове и начина, по който ищецът е понесъл наложените му ограничения. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е приел, че Варненският окръжен и Варненският апелативен съд са процесуално легитимирани да представляват като процесуални субституенти държавата по искове за обезщетение за вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ. Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо в частта, в която предявените искове са разгледани срещу Варненския окръжен и Варненския апелативен съд, поради което следва да бъде обезсилено в тази част. В останалата част решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския апелативен съд от 31.11.2011 г. по гр.д. № 523/2010 в частта, в която предявеният иск е разгледан срещу Варненския окръжен и Варненския апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд от 31.11.2011 г. по гр.д. № 523/2010 в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.