1 Р Е Ш Е Н И Е № 316 София, 19.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 830/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 438 от 6.06.2012г. е допуснато касационно обжалване на решение № 605 от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 312/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е било обезсилено решението на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. Касае се за установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който РПК-Б. е поискала да се установи по отношение на Общината Б., че кооперацията е собственик на 332 кв.м., представляващи прилежаща площ към сграда, която е собственост на кооперацията на основание чл.2, ал.2 ЗОбС / отм./. За да приеме, че искът е недопустим, възивният съд е посочил, че нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./ може да намери приложение само доколкото са налице предпоставките на §1 от ДР на ЗК от 1991 г., съответно §1 от ДР на ЗК от 1999 г., или на §39 от ПЗР към ЗИД ЗК от 2003 г. за възстановяване на кооперативно имущество. Направил е извод, че исковете за кооперативна собственост, предявени след влизане в сила на новия ЗК от 1999 г., са недопустими. В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението на въззивния съд. Твърди се, че съдът неправилно е възприел предмета на спора, който не е за установяване правото на собственост върху отнето кооперативно имущество, а за прилежащ терен към сграда, построена от кооперацията, която сграда въобще не е била отнемана или одържавявана. Ответникът не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Касационното обжалване е допуснато по въпроса относими ли са към иск, основан на нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./, предпоставките за възстановяване на кооперативно имущество. Становището на настоящия състав по въпроса е следното: Съгласно установената съдебна практика разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./ идва да уреди собствеността на кооперациите върху сгради, които те са построили върху държавна / общинска/ земя, без да им е било учредено право на строеж. Законодателят отдава правно значение на факта на построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги запазва в собственост на кооперацията, тъй като в противен случай по правилото на чл.92 ЗС те биха се считали за собственост на този, който е собственик на земята /държавата или съответната община/. Разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./ е проявила своето действие от момента на влизането й в сила, като от този момент както сградата, така и прилежащият й терен, се считат за собственост на съответната кооперация. След като е произвела действие да признае правото на кооперациите като собственици на тези сгради сградите, нормата е отменена, но е последвана от §26 ПЗР ЗИД ЗК -Д.в.бр. 41/ 2007 г., указващ на кооперациите, станали собственици на посоченото основание, че имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащия към тях терен пред държавата и общините. Видно е от изложеното, че признаването на кооперациите за собственици на основание чл.2, ал.3 ЗОбС не се свързва с приложението на §1 от ДР ЗК от 1991 г. или §1 от ЗК от 1999 г., които уреждат възстановяването на отнето или одържавено кооперативно имущество. Възможни са хипотези, при които кооперацията, чието имущество е било одържавено и която няма документи за собственост, да се позове на нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС като установи, че е построила сградата със свои средства до 13.07.1991г. Такива случаи именно са били разгледани в решение № 1209/ 27.09.2011г. по гр.д.№ 2353/ 2000 г. на ІV г.о. и р.№ 66/ 29.07. 2010 г. по гр.д. № 4459/ 2008 г. на ІV г.о. на ВКС, по които има данни, че сградите са били одържавени и затова съдът е посочил, че нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС ще намери приложение ако са налице и предпоставките за възстановяване на кооперативното имущество. От тези частни хипотези обаче не може да се направи извод, че във всички случаи приложението на чл.2, ал.3 ЗОбС е обусловено и от предпоставките за възстановяване на кооперативно имущество, както е приел възивният съд. По настоящото дело не се твърди и няма данни сградата на кооперацията да е била одържавена, обратното- тя е построена и продължава да се ползва от ищеца, и затова предмет на предявения иск е признаване собственост на кооперацията и върху прилежащия терен, така както е указано в разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС. По този предмет на спора възивният съд не се е произнесъл, тъй като неправилно е приел, че искът е недопустим и прекратил производството по делото. С оглед на изложеното решението му следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне по предявения иск като се обсъдят доказателствата и се направят правни изводи относно това дали кооперацията е собственик на сградата, а оттам и на прилежащия терен на основание чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./ Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 605 от 21.02. 2011г., постановено по гр.д.№ 312/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: