Р Е Ш Е Н И Е № 598 гр. София, 15 декемри 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1877 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения Г. С. З., депозирано на 17.09.12 г, за възобновяване на ВНОХД № 127/11 по описа на Благоевградски окръжен съд, по което е постановено решение № 27 от 22.03.12 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Петрич, № 191 от 17.02.11 г, по НОХД № 1596/10, с която молителят е признат за виновен в това, че на 19.08.10 г в [населено място], е направил опит да се съвкупи със С. Ю. С., като я принудил към това със сила, с оглед на което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 500 лв, заедно със законните последици. Искането е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на чл. 13 НПК, че е опорочено вътрешното убеждение по релевантните факти, че са надценени уличаващите доказателства, а са игнорирани оправдателните такива, че е допуснато нарушение на правото на защита, че осъждането не почива на надлежна доказателствена основа, че материалният закон е приложен неправилно, че деянието не е съставомерно по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, че неправилно е отказано приложението на чл. 18, ал. 3 НК, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и молителят да бъде оправдан, или да бъде прекратено наказателното производство, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Гражданският ищец не изразява становище по искането. Представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, е неоснователно. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. По делото са събрани всички необходими за разкриване на обективната истина доказателства, поради което неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 13 НПК. Въззивният съд е анализирал доказателствата при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Осъждането на молителя почива на надлежна доказателствена основа. В подкрепа на обвинителната теза са показанията на св. С., кореспондиращи на показанията, депозирани от св. Т., св. Д., св. К., св. Г., св. К., св. К., св. Ц., св. С., св. Б., св. А., респективно, на писмените доказателства и доказателствени средства, на веществените доказателства. Версията на пострадалата се подкрепя и от вещественото доказателство / счупеното предно панорамно стъкло на автомобила, собственост на подсъдимия /. В контекста на изброените доказателствени източници обясненията на подсъдимия се явяват изолирани и опровергани и затова правилно са преценени като защитна позиция. Липсва надценяване на уличаващите доказателства за сметка на оправдателните такива, тъй като извън обясненията на подсъдимия няма други, оневиняващи дееца, доказателствени източници. Неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение на правото на защита, тъй като по делото липсват такива данни. Първата инстанция е оставила без уважение искане на подсъдимия за разпит на свидетел, но въззивния съд го е допуснал. От показанията на св. М. обаче не е подкрепена изложената от молителя версия за инкриминираните събития. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт, респективно, на присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане. При правилно изяснените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието правилно е квалифицирано като наказуем опит за изнасилване, тъй като спрямо пострадалата е упражнено насилие, целящо да преодолее съпротивата й, за да бъде осъществено съвкупление. Изпълнението на двуактното престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК е започнало с упражненото насилие, поради което законосъобразно е прието, че са касае за наказуем опит / престъплението не е довършено, тъй като с пострадалата не е осъществен полов акт /. Верен е изводът, че не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 3 НК. Недовършеността на изпълнителното деяние на двуактното престъпление се дължи на бягството на пострадалата от местопрестъплението, а не на взето от дееца решение да не довърши замисленото. Ето защо, правилно съдилищата са отказали да приемат, че е налице доброволен отказ от довършване на престъплението, а са счели, че са налице основания за реализиране на наказателната отговорност на молителя за опит към изнасилване. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на молителя, тъй като не са налице условията на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / молителят не е осъден за несъставомерно деяние /, респективно, липсват основания за прекратяване на наказателното производство. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. На подсъдимия е определено наказание, при условията на чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, близко до минималното възможно, като е приложен и чл. 66 НК. Към осъдения е проявено достатъчно снизхождение, тоест, липсва основание за уважаване на неговото искане за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. С. З. за възобновяване на ВНОХД № 127/11 по описа на Благоевградски окръжен съд, по което е постановено решение № 27 от 22.03.12 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Петрич, № 191 от 17.02.11 г, по НОХД № 1596/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: