1 Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр. София, 11 февруари 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Румен Петров при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от председателя Капка Костова касационно дело № 1002 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нахд № 1596 / 2007 година по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХІІ наказателен състав, отмяна на постановеното протоколно определение от 11. 12. 2007 година, с което съдебното производство по делото е прекратено и наказателно постановление № 921 от 21. 09. 2007 година на началника на РПУ – гр. Стамболийски е обявено за влязло в сила и изпращане на делото на Районен съд – гр. Пловдив за възстановяване на административно-наказателното дело и разглеждането му от друг състав на този съд от стадия на съдебното заседание. Основанието за възобновяване на делото, посочено в искането, е по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК – с решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС / Конвенцията), което има съществено значение за делото. Твърди се, че с решение на ЕСПЧ от 05. 10. 2017 година по делото „В. срещу България“ (жалба № 15347 / 2008 година), влязло в сила на 05. 01. 2018 година, е установено нарушение на чл. 6 от Конвенцията – на правото на жалбоподателя делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд и че това решение има съществено значение за делото, поради което е основание за възобновяването му. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор за възобновяване на нахд № 1596 / 2007 година по описа на Районен съд – гр. Пловдив, при посочените основания за това и изложени в тяхна подкрепа доводи и съображения. П. Г. В., редовно призован, не участва лично в производството пред ВКС и не изпраща свой процесуален представител. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намира за установено следното: От приложените по делото в заверени копия документи е видно, че нахд № 1596 / 2007 година е било образувано пред РС – гр. Пловдив по жалба на П. Г. В. срещу наказателно постановление № 921 / 21. 09. 2007 година на Началника на РПУ –гр. Стамболийски. С протоколно определение от 11. 12. 2007 година съдебното производство по делото е прекратено и наказателното постановление е обявено за влязло в сила. За да стори това, съдът се е позовал на действащата към този момент разпоредба на чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (нова, ДВ, бр. 51 от 2007 година, в сила от 30. 06. 2007 година), според която наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 (петдесет) лева включително, не подлежат на обжалване. По подадена от П. В. жалба № 15347 / 2008 година, пред ЕСПЧ е било образувано делото „Варадинов срещу България“, по което Съдът, Пето отделение, е постановил решение от 05. 10. 2017 година, станало окончателно на 05. 01. 2018 година. С него Съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от ЕКЗЧПОС поради нарушеното право на жалбоподателя делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд. Главният прокурор е счел, че това нарушение има съществено значение за производството по нахд № 1596 / 2007 година по описа на РС – гр. Пловдив и е направил искане за възобновяването му. Настоящият съдебен състав намира искането на главния прокурор за възобновяване за допустимо при следните съображения: На първо място, искането е направено от надлежна страна по смисъла на чл. 420, ал. 1 от НПК – от главния прокурор, който единствен има правомощието да направи искане за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК. На следващо място, настоящият състав намира, че искането е надлежно направено и с оглед разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК, според която главният прокурор е длъжен да направи искането за възобновяване с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК в едномесечен срок от узнаването на решението на ЕСПЧ. Несъмнено, моментът на узнаване на постановеното от ЕСПЧ решение, от който започва да тече този срок, подлежи на установяване по делото. От значение за преценката е обстоятелството, че решенията на ЕСПЧ се обявяват и публикуват на един или на двата езика на Съвета на Европа - английски и френски, поради което за момент на узнаване на решението следва да се счита датата, на която главният прокурор е получил официален превод на български език на окончателното решение на Съда. В случая, датата на узнаване на окончателното решение е 30. 03. 2018 година, когато е получено във ВКП изпратеното от Министерство на правосъдието, Дирекция „Процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ“, заверено копие на превода на български език на решението. По делото липсват други данни, съдържащи информация относно установяването на момента на узнаване на решението. Искането е депозирано в РС – гр. Пловдив на 12. 09. 2018 година, т.е. след изтичане на указания в закона срок. Независимо от това, настоящият състав намира, че искането следва да бъде разгледано по същество. Относими към тази преценка са законовите решения относно правомощията на главния прокурор във връзка с основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК. На главния прокурор не само е предоставена възможността, но е вменено и задължението да направи искане за възобновяване в едномесечен срок от узнаване на решение на ЕСПЧ, установяващо нарушение на ЕКЗПЧОС, което има съществено значение за делото. Главният прокурор е единственият, оправомощен да направи такова искане и неспазването по някакви причини на едномесечния срок не го освобождава от това му задължение, което е резултат от поети международни задължения на българската държава в качеството й на страна по ЕКЗПЧОС. Така че, определеният в чл. 421, ал. 2 от НПК едномесечен срок има по-скоро дисциплиниращ характер, но не може да преклудира възможността и задължението на главния прокурор да направи искането за възобновяване при наличие на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК. При тези данни и съображения, настоящият състав намира, че искането за възобновяване следва да бъде разгледано, независимо от постъпването му в РС – гр. Пловдив след изтичане на едномесечния срок, указан в разпоредбата на чл. 421, ал. 2 от НПК (в този смисъл и решение № 68 / 02. 05. 2018 година на ВКС, ІІІ НО). На следващо място, настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза на искане за възобновяване с посоченото правно основание за това, то подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Несъмнено, определението на съда от 11. 12. 2007 година е постановено в административнонаказателно производство по реда на ЗАНН. Вярно е, че основанията за възобновяване на този вид производства са изрично и изчерпателно посочени в чл. 70 от този закон, но сред тях не съществува такова, аналогично на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК (или на чл. 239, т. 6 от АПК). От друга страна, разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН позволява субсидиарното приложение на НПК в ограничени и конкретно посочени хипотези, но само досежно реда за разглеждане на производствата, не и относно основанията за възобновяване, доколкото такива са посочени в ЗАНН. Предвид обаче естеството на нарушението по ЗДП, за което е образувано административнонаказателното производство, и неговите характеристики на наказателно обвинение според критериите „Енгел“, отстраняването на установеното от ЕСПЧ нарушение на права по чл. 6 от Конвенцията, би следвало да бъде осъществено по реда на възобновяването на делото по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е основателно. Ангажираното основание за възобновяването му по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК е налице. С решението по делото „Варадинов срещу България“ ЕСПЧ е установил нарушение на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, изразяващо се в нарушаване на правото на жалбоподателя делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд. Според Съда, общият характер на нарушената от В. разпоредба от ЗДП (с адресат неограничен кръг лица), както и възпиращата и наказателна цел на наложеното наказание, въпреки ниската му стойност, сочат на неговия наказателен характер. Освен това, отнемането на точки, като автоматична и неотменима последица от наложената санкция, може да доведе до загуба на валидността на свидетелството за правоуправление на МПС за неопределен срок, поради което също има наказателен и възпиращ характер. Затова и засегнатите лица трябва да имат възможност да сезират съд, който да им предостави гаранциите по чл. 6 от Конвенцията за всяко постановление, издадено срещу тях (в този смисъл решенията по делата Ozturk v. Allemagne, Lauko v.Slovaquie, Malige v. France). В случая обаче, В. не е имал възможността да поиска преразглеждане на издаденото срещу него наказателно постановление от независим и безпристрастен съд, тъй като такава възможност е била изключена от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДП в посочената по-горе нейна редакция, валидна към момента на провеждане на съдебното производство и послужила като основание за неговото прекратяване. Тази констатация не се повлиява от факта, че впоследствие, с решение на Конституционния съд на РБ № 1 от 01. 03. 2012 година, постановено по к.д. № 10 / 2011 година, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДП е обявена за противоречаща на Конституцията на РБ. И това е така не само защото решението поражда действие единствено за в бъдеще (ex nunc), но и защото разпоредбата на чл. 70 от ЗАНН не предвижда възможността за възобновяване на административнонаказателното производство на основание обявяването впоследствие на дадена законова разпоредба за противоконституционна, а освен това - искането за възобновяване на производството поначало би могло да бъде направено само от прокурора, не и от засегнатото лице. При това положение, решението на КС не е от полза на жалбоподателя, тъй като не му открива достъп до преразглеждане на делото като правно средство за защита. Ето защо, ВКС намира, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК – с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на ЕКЗЧПОС и то има съществено значение за националното административнонаказателно дело с жалбоподател П. В.. Това налага възобновяване на нахд № 1596 / 2007 година по описа на РС – гр. Пловдив и връщане на същото за ново разглеждане от друг състав на съда. От приложените по делото в копия материали се установява, че нахд № 1596 / 2007 година е било архивирано през 2008 година и след изтичане на петгодишния срок за съхранението му, съгл. тогава действащия Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните и военните съдилища, материалите по делото са унищожени. До момента не е имало основание за възстановяване на делото, тъй като това може да бъде направено само по отношение на изгубени или унищожени съдебни актове и съдебни книжа, както и на дела, унищожени след изтичане на срока за съхранението им (какъвто е настоящият случай), когато с решение на ВКС е уважена молба за отмяна на влязло в сила решение и е възобновена висящността на производството (чл. 94, ал. 5 от Правилника за администрацията в съдилищата, ДВ, бр. 68 от 22. 08. 2017 година, в сила от същата дата). Предвид изложените съображения настоящият състав намери, че соченото в искането основание за възобновяване на наказателно дело е налице - производството по делото следва да бъде възобновено, протоколното определение от 11. 12. 2007 година следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – гр. Пловдив за неговото възстановяване по реда на чл. 94 от ПАС и ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нахд № 1596 / 2007 година по описа на РС – гр. Пловдив, ХІІ наказателен състав. ОТМЕНЯ постановеното по него протоколно определение от 11. 12. 2007 година. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ИЗПРАЩА материалите по делото на РС – гр. Пловдив за неговото възстановяване по реда на чл. 94 от Правилника за администрацията в съдилищата. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. КОПИЕ от решението да се изпрати на П. Г. В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.