2 Р Е Ш Е Н И Е № 592 София, 08.10. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1918/2009 година. Производство по чл. 290 ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение от 2. 6. 2010 г. на този състав на касационния съд, по жалба на „П. Б. м. ф.” АД, гр. Варна, на въвзивно решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 728/2009 г. в частта, с която е осъдено „ПБМФ” АД да заплати по индивидуална партида на Н. Н. във фонд „Д. п. ф.А. Б.”, двадесет и шест месечни вноски, всяка от по четиридесет лева. Констатирано е, че произнасянето на въззивния съд по искането на ищеца Н.за заплащане от страна на ответника на посочените месечни вноски е произнасяне по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При касационната проверка се установи следното: Варненският районен съд, с решение от 19. 2. 2009 г. по гр. д. № 6479/2008 г. е осъдил „ПБМФ” АД да заплати по индивидуалната осигурителна партида на Н. Н. към фонд „Д. п.ф. А. Б.” 26 месечни вноски, всяка от по 40 лв. за времето от февруари до май 2006 г. и от юли 2006 г. до април 2008 г., като отхвърлил иска за горницата до 37 вноски. Решението е потвърдено от Варненският окръжен съд с въззивно решение от 25. 8. 2009 г. по гр. д. № 728/2009 г.. Съдът е приел, че се касае за иск по чл. 59 КТ поради неизпълнение от страна на работодателя на негови задължения, уредени в колективния трудов договор. Посочено е,че съгласно т. 12 на КТД от 1. 7. 2006 г., работодателят се е задължил, при финансова възможност, да прави вноски за допълнително пенсионно осигуряване на всеки моряк или работник в П.. Установено е, че с допълнително споразумение от 29. 3. 2005 г. е договорен размер на месечните вноски от 40 лв., а с друго споразумение от 5. 7. 2007 г., месечният размер на вноските е предоговорен на 60 лв., считано от 1. 1. 2007 г.. От доказателствата по делото съдът е констатирал, че за времето от февруари 2006 г. до май 2008 г., вкл., са внесени само две вноски – една вноска от 40 лв. за месец юни 2006 г. и една вноска от 60 лв. за месец май 2008 г.. Съдът е взел предвид, че Недев е бил уволнен със заповед от 24. 1. 2006 г., която е отменена с влязло в сила решение и той е възстановен на работа като „старши камериер домакин” в направление „танкерно плаване”, че със заповед от 16. 4. 2008 г. на ген. директор на „ПБМФ” АД е възстановен на работа, считано от 2. 4. 2008 г. и с друга заповед от 29. 4. 2008 г., трудовото му правоотношение е прекратено по чл. 328, т. 10 КТ – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 9. 5. 2008 г.. Съдът е приел, че с възстановяването на Н. на работа, той се ползва от КТД и работодателят следва да заплати на доброволния пенсионен фонд уговорените осигурителни вноски за времето от уволнението през януари 2006 г. до възстановяването му на работа през април 2008 год. Изводът на съда е неправилен. По делото е безспорно, че за посочения период от време – януари 2006 г до април 2008 г., ищецът Н. не е полагал труд при ответника „ ПБМФ” АД. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски, вкл. и тези по доброволните осигурителни фондове, се дължат на база на всички доходи от трудова дейност - изплатени трудови възнаграждения, начислени но неизплатени възнаграждения или неначислените, но полагащи се трудови възнаграждения. Съгласно чл. 242 КТ възнаграждение по трудово правоотношение се дължи при положен труд. При безспорния факт, че за спорния период, ищецът Н. не е извършвал трудова дейност при ответника и не е имало основание да му се начислява трудово възнаграждение, не е налице и основание за работодателя да прави осигурителни вноски по неговата партида. В чл. 233, ал. 2 КСО е предвидено, че тези вноски се правят чрез удръжки от месечното възнаграждение на осигуреното лице, но Н. не е получавал и не е имал право на възнаграждение, поради неполагане на труд, което е освободило работодателя от задължението за такива вноски. Общият принцип на чл. 4 КСО е, че за „осигурени” се считат лицата, които полагат труд и в случая, ищецът не може да се счита за осигурено лице, спрямо което ответникът има задължение за изплащане на осигурителни вноски. По изложениет съображения следва да се отмени въззивното решение и се отхвърли предявеният иск. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 25. 08. 2009 г. по гр. д. № 728/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд по гр. д. № 6470/2008 г. В ЧАСТТА, с която е осъдено „ПБМФ” АД да заплати по партида на Н. Н. 26 месечни осигурителни вноски от по 40 лв, всяка и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Н. М. Н. от гр. Варна против „П. Б. м. ф.” АД, гр. Варна за заплащане по индивидуалната осигурителна партида на Н. Недев към фонд „Д. п. ф. А. Б.” на 26 /двадесет и шест/ месечни осигурителни вноски, всяка от по 40 /четиридесете/ лева, дължими за периода от месец февруари до месец май 2006 г. и от месец юли 2006 г. до месец април 2008 г., включително. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: